Левият популизъм се появи за сметка на ПЕС

Преизбирането на Сергей Станишев за председател на ПЕС е политическо послание. Преди всичко това означава, че европейските социалисти нямат ясна алтернатива за промяна, която би могла да ги изведе от сегашната криза.

Когато през 2012 г. ПЕС избра Станишев за свой председател, този избор изглеждаше като предпазлив експеримент. Скептично настроените реалисти разбираха, че нямат шанс да постигнат победа на предстоящите през 2014 г. избори за Европейски парламент. Изборът на бивш премиер от България в ръководство, в което само представителката на Словакия идваше от социалистическа партия, спечелила последните избори, изглеждаше като застраховка срещу предстоящ провал. Днес оттеглянето на алтернативната кандидатура и победата с почти 70% в състезание без конкурент има друго значение.

Предишният мандат на Станишев бе белязан от разрастването на леви и радикалнопопулистки движения, които успяха да привлекат бивши избиратели на социалистите. Очакваната и предричана от мнозина „лява вълна“ не се надигна в годините на финансовата криза, а протестните вълнения насърчиха движения като “Подемос” и СИРИЗА. Вместо спрямо десните в Европа ПЕС трябваше да се отбранява срещу левичарската критика. В резултат от това левият популизъм отново се появи на европейската политическа сцена, но за сметка на ПЕС. Изборът на Станишев означава, че ПЕС не знае и не може да предложи алтернатива на левичарството, без да изгуби собствения си облик.

Председателят на една европейска партия не е върховен председател на всички партии, членуващи в съответното политическо семейство. Ръководството на европейските политически партии винаги е отразявало значението на съответната политика в национален мащаб. Загубата на власт и влияние в собствените страни винаги е била аргумент за отстраняването им. Изборът на бивш министър-председател, успял в рамките само на пет години да изгуби всички избори и да блокира собствената си партия, изглежда атипичен спрямо практиката на европейските политически семейства. Това означава, че зад него стои друг политически проект.

Развитието на “Доктрината Путин” изправи европейските партии пред сериозно предизвикателство. Крайно левите и крайно десните формации предпочетоха да подкрепят Путин преди всичко по отношение на системното му усилие да пренебрегва европейските правила и институции. Но сред утвърдените политически семейства единствено ПЕС прие да окаже политическа подкрепа на режима в Москва. Конкурирайки се с крайните формации в говоренето срещу икономическите санкции, изглежда, че от ПЕС се надяват да бъдат разпознати като възможен по-надежден съюзник, който да предизвика промени в Европейския съюз. В известен смисъл манифестът „Към нова Европа“, лансиран през 2014 г. от ПЕС, представлява проект за промяна на Европа, съответстваща на руските амбиции.

Преизбраният председател Станишев заяви в Будапеща, че усилията на ПЕС ще бъдат насочени към победа на евроизборите през 2019-а. След като оповести, че „Планът Юнкер“ е победа именно на неговата партия, Станишев лансира новия си политически проект - децата и майчинството. Според него трябва да бъде създадена гаранция срещу бедността сред децата в Европа по модела на Младежката гаранция, която социалистите определят като свой принос в европейската политика. Трудно е да се прецени доколко подобна теза би разширила политическото влияние на европейските социалисти, но е сигурно, че ПЕС все по-трудно ще обединява и ще представлява ефективно политическите проекти на своите партии членки.

Бившите комунистически партии и техните наследници все по-трудно намират общ език със западноевропейската социалдемокрация. Макар и парадоксално, след всички тези години границите и ценностната несъвместимост изглеждат по-видими от когато и да било. Разочарованието от социалистите и социалдемократите в Западна Европа няма почти нищо общо с провалите на партиите, предпочели като свой символ розата на Изток. Традиционните социалдемократически партии трудно приемат неокомунистическата реторика на част от източните си колеги. Все по-ярък пример в това отношение е самата партия, от която произлиза новия-стар лидер на ПЕС.

Въвличането на социалистите и още повече на социалдемократите в конкуренция за подкрепа на руските интереси в Европа няма политическо обяснение. Режимът на Путин би могъл да бъде определен по различен начин, но в никакъв случай не и като социалистически или социалдемократичен. Отвъд конкретните корпоративни интереси и антиевропейска реторика нищо не дава основание да се очаква каквато и да било близост между левите и Русия. И все пак Станишев се оказа кандидат именно на онези леви формации, които предпочитат да запазят досегашните си връзки с Русия за сметка на принципите на европейското и международното право.

Станишев е подходящ представител именно на тази тенденция в лявата политика на Европа. В същото време, макар и бивш министър-председател, той остана обикновен депутат в Европейския парламент - позиция, която изглежда неразбираемо неадекватна за поста председател на ПЕС. Ако оставим настрана неговите организационни качества и способността му да разширява подкрепата за себе си в апаратен план, дори най-лоялните социалисти не биха могли да го определят като европейски лидер. Именно затова изборът му означава, че ПЕС се подготвя за нов период в опозиция, търсейки възможност за ефективно противодействие на крайната левица.

Изборът на Станишев за председател на ПЕС няма да донесе положителни резултати за българската политика или за БСП. Не само защото това не се случи през изминалия му мандат, а преди всичко защото именно неговото управление доведе до ръба на оцеляването собствената му партия. Проектът, който се опитва да реализира Станишев на европейско равнище, не кореспондира с политическите перспективи пред БСП в сегашния й вид. Възможната конкуренция между двете политически перспективи само ще задълбочи идейната и организационната криза в БСП, която вече не може да бъде прикривана зад идеологически клишета.