Вижте какво ще решава Министерския съвет утре, 21 февруари 2018 г.

Цветан Цветанов: С „Обединени патриоти“ сме единодушни за оставката на Валери Жаблянов

Чавдар Златев е новият член на УС на Fibank

Общо 37 години затвор за обвинените в убийството на Николай Радев от Дупница

Общинските съвети без лекари и юристи Декларации за несъвместимост ще се подават след следващите местни избори

Община Елена получи дарение от Швейцария за доброволното формирование

Таня Андреева: Скандалите в здравеопазването между министрите и управителите на НЗОК са по-скоро традиция, отколкото изключение

Мошеник отнесе глоба от €208 000 в Мюнхен

Четворен ръст на морбили в Европа И България е в тревожната статистика на СЗО

Десетки убити и ранени граждани на Русия и ОНД при сражение в Сирия

Столичната община съветва гражданите какво да правят при терористичен акт При взрив в метрото лягайте на пода, инструктират от "Московска 33"

Мароканецът, задържан у нас за тероризъм, ще остане 90 дни в ареста

Лавров заяви, че ситуацията в Африн може да се реши чрез пряк диалог между Дамаск и Анкара

Спасителите на Преслав с екипировка от Швейцария

Адвокатите на Йоан Матев искат да бъде преместен в Софийския затвор Съдът даде ход на делото за убийството на Георги Игнатов

Уникално: Снимка и рисунка се събират след един век!

Христо Кьосев

Преди няколко дни получих на имейла си следното писмо от уважаваната поетеса Анжела Димчева, която сътрудничи на в. „Труд“. Ето какво пише в него:

Притежавам богат архив с документални снимки от Балканската, Межудсъюзническата и Първата световна война, тъй като моят дядо – кап. Христо Димчев – е завеждал Щаба на Седма Рилска дивизия. (Отговарял е за отразяването на войната в европейските медии, като е организирал дописниците, фотографите, въобще – целия персонал в Щаба.)

Прегледах някои снимки и открих една с художника Константин Щъркелов – той рисува на бойното поле, а моят дядо е прав и оглежда позициите. Снимката е правена на същото място, където се е състояло прочутото Криволашко сражение – 23 октомври 1915. Скоро се навършват 100 години от тази победа на българите над французите, за която пише цялата европейска преса.

Аз си позволих да напиша кратък текст към снимката и ви го пращам (Виж „Сняг по Щъркела“ по-долу).

От авторката разбрах, че снимката е правена от немски военен фотограф, най-вероятно върху стъклена плака, от която е копирана на фотохартия и каширана върху дебел картон – с още трийсетина фотографии от същия автор те са част от семейния архив на поетесата.

Журналистическото любопитство взе да ме гложди:

Какво ли е рисувал Константин Щъркелов в момента, когато немският фотограф е щракнал затвора на апарата?

Намерих следната кратка биографична справка за художника:

„Интересен факт за Константин Щъркелов е, че може да рисува еднакво добре и с двете си ръце. По време на Балканската (1912-1913 г.), Междусъюзническата (1913 г.) и Първата световна война той е на фронта като военен художник и оставя редица скици, етюди и рисунки от ежедневието на войниците. След това се посвещава почти изцяло на акварелните пейзажи, но рисува също и портрети, използва и туш, молив, масло, пише стихове, пътеписи, есета, води дневници. Негов почитател и приятел е цар Борис III, за чиито ловни резиденции и двореца в София рисува множество пейзажи. През 1929 г. Щъркелов се жени за варненката Соня Стойкова. Имат две дъщери – Весела и Богдана. Нито една от тях не оставя преки наследници. След една от бомбардировките над София през 1944 г. домът на семейството на улица „Аксаков“ № 6 е опожарен. Цялата покъщнина, огромна част от архива и около 200 живописни платна изгарят. Семейството се евакуира във Варна при родителите на Соня. С това несгодите за художника не свършват. След 9 септември 1944 г. заради близостта му с цар Борис Щъркелов е нарочен от новата власт. Обвиняват го, че е предал на полицията приятеля си Христо Ясенов, че не се е застъпил пред съда за Никола Вапцаров и така е допринесъл за разстрела му. Художникът е изпратен за 6 месеца в Централния софийски затвор. През 1945 г. е изключен от Съюза на българските художници. Членството му е възстановено през 1953 г., след като вината му остава недоказана. Принуждава се да прави по поръчка тематични композиции в естетиката на соцреализма и всичко, което изискват от него. Семейството се завръща в София през 1958 г. и си построява нов дом в квартал „Изгрев“ на улица „Младежка“, която днес носи името на твореца. „Царят на акварела“, както го нарича художникът Александър Божинов, умира на 29 април 1961 г. в София.

Обратно към въпроса – какъв е бил сюжетът пред очите на 26-годишния военен художник Щъркелов в момента на снимката?

На гърба на кадъра има точна датировка – 7 януари 1916 г. Написах в Google “Щъркелов, военни рисунки” и започнах да изучавам резултатите наред. На сайта на БНР попаднах на горния акварел и подскочих от изненада – не очаквах, че ще е толкова лесно.

Забележете тухлите, от които са направени стените на укрепленията на акварела.

А сега вижте тухлите в краката на тримата български воини – същите са, нали?!

След още по-внимателно вглеждане различих трите окопа – полковникът от снимката е стъпил с единия си крак в средния траншей.

В този момент бях напълно уверен, че пред очите ми е това, което е било пред очите на Щъркелов преди 100 години на бойното поли при Криволак (днешна Македония).

Разбрах, че акварелът е собственост на Националния военноисторически музей. Позвъних и оттам тутакси откликнаха – историята бе безкрайно интересна и за тях.

Извадиха от фондовете на музея въпросния акварел специално за срещата с екипа на в. „Труд“. Датировката до подписа на Щъркелов в долния десен край напълно потвърди хипотезата – там с туш пише: „7 I 916“.

При направеното сравнение с оригинала специалистите бяха категорични – на снимката е запечатан моментът, в който Щъркелов рисува именно тези укрепления.

Учените направиха малко уточнение – пълното наименование на картината е „Височините при Криволак с позициите“. В същия ден Щъркелов е нарисувал още един акварел с друга гледна точка – от горната страна на траншеите, който също е в колекцията на НВИМ.

Двете картини са били собственост на Щаба на българската армия до 1935 г., когато Военният музей ги откупува и включва във фондовете си.

СКРЕЖ ПО ЩЪРКЕЛА

Анжела Димчева

Те двамата са просто приятели на бойното поле. Ямите с кал ги радват – поне днес не са попили кръвта на събратята им. Леденият вятър за миг е стихнал и полковникът ги подканя да пообиколят териториите, които българите са завоювали след двумесечни ожесточени сражения.

Цялата европейска преса гърми: за Криволашкото сражение ще се говори още месеци наред като за образец на неподражаем героизъм от страна на българските войници, които побеждават френските войски в края на 1915 г. на територията на Вардарска Македония.

Прехвърча болноват снежец. Декорира униформите – дано да е за добро. Небето не иска да отвори сините си очи, но и сивото е благослов, нагледали са се на зловещи зари. Високият мъж грабва скицника и тръгва след приятеля си Христо – капитана, с когото вече четири години са заедно в щаба на Седма Рилска дивизия… Балканска, Междусъюзническа и Първа световна война. Колко ли са вече вкаменените лица, безжизнените тела, мъченическите викове, застинали на неговите рисунки? Никой не помни. Хиляди мигове на възторг и скръб. Към седемстотин ще да са – рисунки, скици, акварели, портрети, може би и повече…

Той е там – на първата огнева линия, после – в палатките с ранените, около огъня на генералите. Колко болка, сълзи, мирис на изгоряло и стенания са попили в молива му, тежи като гилотина…

Днес полковникът ги повежда да запечатат за историята бойното поле – сега са само на 120 крачки от окопа на французите, които българите сразиха на 23 октомври 1915 г. Да го нарисува за паметта на следващите поколения се пада на Щъркела.

Ето това ще напише на фотографията капитанът и ще добави: 7 януари 1916 г., Криволак, аз – кап. Христо Димчев (прав), художникът Константин Щъркелов (на заден план, рисува) и полк. Христо Бурмов. Лаконично – защото фанфарите са за политиците. Както сега – така и тогава.

Една война, която не беше филм… Забитите щикове в гробовете на българските войници все още чакат своя химн.

Снимка Личен архив на Анжела Димчева

СРАЖЕНИЕТО

Криволашкото сражение е битка през Първата световна война между български части и френски съглашенски части, разиграла се край село Криволак, Вардарска Македония, между 17 октомври и 21 ноември 1915 г. Настъплението на 57-а и 156-а френска дивизия е посрещнато от Южната група на Втора българска армия, съставена от части от 2-ра Тракийска, 5-а Дунавска, 7-а Рилска и 11-а Македонска дивизия. Сражението се развива с променлив успех при огромни загуби и от двете страни, като основният удар от българска страна е поет от 11-а дивизия. В крайна сметка въпреки численото си преимущество французите отстъпват обратно на гръцка територия.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете