Едно клето тригодишно дете заспа завинаги на турския бряг: в края на отиващото си лято беше нужно мъчителното разпространение на тази ужасна снимка, за да осъзнае безразличното обществено мнение мащаба на трагедията, която се разиграва пред очите ни. Изведнъж преминахме от смътно състрадателно безразличие към емоционално и ирационално цунами. В случая емоцията е благотворна, но не пречи да се опитаме да анализираме трезво поредицата от събития, довела до тази ситуация.

Първо действие: безотговорната война в Ирак

Жак Ширак предупреди Джордж Уокър Буш, Доминик дьо Вилпен изрече от трибуната на Обединените нации и зад дипломатическите кулиси: ако атакувате иракската цитадела, ще объркате всички крехки регионални равновесия между сунитския и шиитския свят, между персийския и арабския свят, между лаицизма и ислямизма. Отваряте пътя за разрушаването на Ирак, което вече започна с фактическата автономия на Иракски Кюрдистан. И рискувате да създадете хаос през следващия век. Но Джордж Уокър Буш искаше на всяка цена да отвори вратите на войната.

12 г. по-късно равносметката е красноречива: стотици хиляди мъртви (много повече, отколкото по времето на Саддам Хюсеин), сунитските територии и християнските зони до голяма степен са контролирани от “Ислямска държава”, атентати, които всекидневно опустошават Ирак.

Във военно отношение иранците са онези, които се борят с “Ислямска държава” с непризнатото съгласие на американците. Шиитски Ирак стана нещо като протекторат на Иран. Тълпи от иракски бежанци търсят спасение чрез бягството в чужбина.

Второ действие: рискованата либийска експедиция

“Либия: добре дошли в гнездото на оси”, писахме на 19 март 2011 г., в момента, в който започна въздушната кампания срещу Кадафи. Нямаме голяма заслуга: достачно бе да се погледне историята. Мозайка от племена, Либия е учредена през 1951 г., съединявайки Триполитания, Киренайка и Фезан. Нестабилна конструкция, държана с желязна ръка от кръвожаден палячо: Кадафи. Но палячо, който контролираше границите си и в крайна сметка причини по-малко мъртви, отколкото днешният хаос.

Днес страната е в ръцете на различни милиции, на две марионетни правителства, джихадистките групировки процъфтяват, либийските брегове са се превърнали в явни пристанища на всички каналджии, трафиканти на човешки същества.

Трето действие: затъването на Сирия

Работата изглеждаше ясна в края на 2011 г.: падането на Башар ал Асад е въпрос на седмици, най-много на месец. Четири години по-късно той все още е там благодарение на иранския и руския си съюзник, но също така защото една голяма част от населението се страхува повече от “Ислямска държава”, отколкото от режима. Отслабнал, неспособен да спечели играта, но все още на власт.

В края на август 2012 г., след употребата на химически оръжия от сирийските части, французите вярваха, че е дошъл часът да се премине към активна фаза. Двигателите на изтребителите “Рафал” вече загряваха. Но в последния момент Чичо Сам не се яви, за голямо объркване на Франсоа Оланд. Отпада, значи, военното решение. И днес американците не са променили тази линия: не става въпрос за намеса в Сирия.

“Това е стратегическо решение”, подчертава дипломат. Обама, който се е поучил от иракския пример, не иска да разруши сирийската държава. Руснаците търсят друго решение, Саудитска Арабия иска да насърчи ислямистките опоненти, а французите окуражават един рядък вид: демократичните опоненти. В действителност бойците на “Ислямска държава” са онези, които се изправят срещу Башар.

През това време конфликтът предизвика огромна вълна от бежанци: повече от 4 млн. сирийци избягаха от родината си (1,2 милиона са в Ливан, 1,8 милиона в Турция). А много мечтаят за Европа. Но турбуленциите на Изток не обясняват всичко. Половината от бежанците, които се стремят да дойдат в Европа, са икономически мигранти, жертва на грабителски политики. Много от тях идват от Еритрея, Сомалия, но също така от Централна Африка, особено от Нигерия, континенталния гигант, чиито петролни богатства са твърде зле споделени. “Африканското икономическо чудо”, на което всички се надяват, ще се случи само ако бомбата със закъснител на мизерията бъде обезвредена навреме.

*Статията е публикувана във френското издание "Поан", преводът е на "Гласове".