Банките спечелиха 517 млн. лв. от такси Доходът от лихви на трезорите нарасна до 1,347 млрд. лв.

Уникална операция направиха кардиолози Медиците поставиха изкуствена аортна клапа на критичен пациент

Вижте какво ще решава Министерският съвет утре, 15 август 2018

Възстановяват столичния басейн „Мария Луиза“ Засега е внесено само инвестиционно намерение

Загиналите при срутването на виадукт на автомагистрала в Италия са около 30

Цветан Цветанов: Ако президентът Радев иска да въвежда военно положение, сигурно може да го направи, но в България има правов ред

Вирус покоси деца в Станцията на МС в Слънчев бряг

Нина Добрев обяснява българския жаргон (ВИДЕО)

Затварят хотел в Бяла, работил без категоризация

Григор: Жегата помага на играта ми

Военният ни флот изпробва новите си бързоходни лодки

Премиерът Борисов изрази съболезнования за загиналите при трагичния инцидент край Генуа

Министър Николай Нанков: Две китайски компании са готови да вложат 1,5 млрд. евро в пътя Русе-Велико Търново и тунела под Шипка

Мая Манолова: Реформата в социалната система започва от 2019 г. Варненци се жалват, че общината събира данъци чрез частни съдебни изпълнители

Хиляди на колене пред иконата на Богородица на остров Тинос утре

Защо „Топлофикация София” не може да продължава така

Топлофикациите – по света и у нас

Дано в КЕВР се поучат от успешните регулативни режими в развитите страни и престанат с регулацията от типа „днес едно – утре друго”

Част 3

Ако сте се разхождали в Западна Европа, неминуемо ви е направило впечатление, че техните жилищни сгради рядко са окичени с климатици като коледни елхи с играчки. Това не е случайно – технологично и икономически централизираното топлоснабдяване е най-ефективният и най-евтин метод за отопление в градовете. Разбира се, това е така, когато топлофицирането се прави според добрите европейски и световни практики и стандарти, както и когато регулациите за този вид дейност са справедливи и стабилни.

Всъщност дори в българското топлофициране, с всичките му кусури и негативи, в част от по-големите наши градове централното отопление остава или най-евтиният, или един от най-евтините варианти. В допълнение към цената при добро изпълнение на топлофикационната услуга централното топлоснабдяване предлага удобства като комфорт в помещенията, непрекъснатост на услугата, възможност за регулиране на потреблението, централен контрол и профилактика, безопасност (няма риск от изгаряне и експлозия), екологичност при комбинираното високоефективно производство и включване на възобновяеми енергийни източници.

Всичко това не е само суха теория. Например тази година във Варна огромен комплекс с 400 апартамента премина доброволно от газ към централно отопление, а през миналата година се е присъединил още един комплекс от 240 апартамента, а две сгради с по 80 партамента работят в момента по процеса на включване към парно. Не е тайна, че варненската топлофикация се управлява от европейски лидер в този бизнес и там много от познатите в София мъки и проблеми просто не съществуват.

В един по-широк план централното отопление при успешно и ефективно управление има възможност да се превърне в център на допълнителни икономически дейности и ползи; например екологично изгаряне на отпадъци, което разрешава проблема с тяхното депониране, допълнителни приходи за общините от участието им като собственици на инфраструктурата или дори партньори в управлението й, привличане на инвеститори, за които абсолютната енергийна стабилност е жизненоважна, повишаване на използването на местни енергоизточници и намаляване на зависимостта от вносни такива.

Светът изобилства и от добри примери на практика. В Осло централното топлофициране оползотворява над 500 000 тона отпадъци на година. В Аншан (Китай) инвестицията в централно парно се е изплатила за 5 години въз основа на оползотворяване на отпадъчни материали и избягване на изгарянето на 1,2 милиона тона въглища. В Торонто и Токио централното топлофициране пък е осигурило повишена енергийна сигурност спрямо сериозни природни рискове в регионите (бури, ниски температури, земетресения).

Разбира се, тези ползи не са гарантирани и няма как да се постигнат, ако държавата не предоставя ефективни регулации и дружествата не се управляват добре. Не е тайна, че регулацията на (Д)КЕВР за топлофикационния бизнес е,може би най-хаотичната и неустойчивата от трите подопечени сектори на комисията. Само за 2014 г. тогавашният състав на ДКЕВР е променял ценовата рамка три пъти, което поставя едва няколкомесечен хоризонт за планиране на дружествата. Да не говорим, че липсва единен аршин – (Д)КЕВР има многогодишна практика да поставя почти идентични дружества в различна ценова рамка, като мотивите са официално неясни. Държавната “Топлофикация София”, която освен че е в катастрофално финансово състояние, всъщност трудно изпълнява европейските изисквания за високоефективно производство и ефективност на преноса на топлинна енергия, поради което, ако не се инвестират десетки милиони левове, в най-близко бъдеще може да загуби правото да получава преференциални цени за цялото количество изкупувана електроенергия. В крайна сметка получава се един цикъл от предфалитно състояние и спасяване на всяко дружество поотделно, който в никакъв случай не може да привлече и задържи европейските и световните лидери в топлоснабдяването като инвеститори, макар и да изглежда приемлив за някои местни български играчи. Крайно време е и в България да бъдат въведени известните в Западна Европа и страни като Япония и Канада добри практики в областта на централизираното топлофициране, Дано предстоящото концесиониране на “Топлофикация София” е първата стъпка в правилната посока. И дано КВЕР също се поучат най-после от успешните регулативни режими в развитите страни по света и престанат с регулацията „на парче” от типа „днес едно – утре друго”.

P.S. Този коментар е последният от три коментара по темата „Топлофикация София”. Другите два коментара може да прочетете ТУК и ТУК

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.