Д-р Красимира Иванова: Хепатит C уби баща ми, зарази се след кръвопреливане България да има система за проверяване на кръвта, каза сестрата на премиера Борисов

Патриарх Неофит за македонската църква: Имаме консенсус по главните въпроси на бъдещото

Премиерът Борисов ще се срещне с чешкия си колега Андрей Бабиш

Дамаск осъди турската операция в град Африн

Цецка Цачева: Няма да се въвежда трети пол и да се признават еднополови бракове

Катастрофа затапи пътя за „Капитан Андреево“ край Харманли

Министър Ангелкова: Всички 5-звездни хотели са резервирани на 90% за летния сезон

Щурмови хеликоптер „Апачи“ се разби в САЩ Двамата пилоти са загинали

Турция праща и сухопътни сили в операцията в Северна Сирия

Пост на турски език се появи в профила на президента във фейсбук

„Ауди“ изтегля 127 000 нови автомобила заради проблеми с емисиите

Лео Кадели: Приятели, помагайте

„Епъл“ може да спре iPhone X още през лятото Потребителите в Китай не го харесват

Ликвидирани са нападателите на хотела в Кабул Акцията продължи 12 часа

Статуята на свободата затвори за посетители

Андрей Баташов – рицарят на думата и на духа

Ако беше жив, актьорът щеше да навърши 50 г.

Събират 72 000 лв. за лечението му, изпращат го с тамплиерски почести

Връзката между Андрей и майка му е особено дълбока, където и да отиде – първо на нея се обажда

Ако беше жив, обичаният актьор Андрей Баташов днес щеше да навърши 50 години. Освен на изкуството и на емблематичните си роли в театъра Баташов се посвещава и на българското тамплиерство. В него той попада благодарение на близкото си приятелство с Румен Ралчев – учредител на Ордена на тамплиерите в България. Днешният ден е повод о.р. ген. Ралчев да се върне към спомените си от онези години.

„С Андрей Баташов се познаваме от 1989-1990 г., когато той завършваше НАТФИЗ и целият випуск замина за Щатите. Голяма част от колегите му останаха там, Андрей беше сред малкото, които се върнаха… Постепенно се сближихме и станахме приятели въпреки разликата в годините ни. Андрей беше съпричастен към моята инициатива за създаване на Орден на тамплиерите в България. Група от 27-28 души заминахме в Сърбия, за да бъдем приети за тамплиери. Баташов беше в първата група и стана един от съучредителите. Интересна беше подготовката по приемането на Баташов за рицар в Белград, тъй като той искаше да се получи нещо по-красиво. По принцип в нашите ритуали и отношения той внасяше красота.
След като се структурирахме като Велик приорат и добихме пълна самостоятелност, Баташов стана Велик офицер – Велик церемониалмойстор. Това е една от най-отговорните длъжности, особено по време на ритуали, тъй като основните речитативи и действия се извършват от Великия Приор и Великия церемониалмайстор. Поради артистичната си натура и невероятен тембър той се справяше отлично. Стигна се дотам, че когато Великият приорат НАТО проведе своя форум в София, помолиха Андрей Баташов да води техния ритуал, за да видят офицерите от НАТО какъв церемониалмайстор имат българските тамплиери.“
Като човек Андрей Баташов се раздвоява между любовта към майка си, работата си в театъра, привързаността си към тамплиерството, към приятелите си. С майка си има изключително дълбока връзка, тъй като от малък е останал сирак. Към нея се отнася с дълбоко уважение и винаги при пътуванията си – в чужбина или в България, първо на нея се обажда, за да я попита как е.
„В множеството ни срещи, свързани не само с тамплиерството, сме имали възможност да разговаряме много за неговия живот – припомня си днес Румен Ралчев, – за неговите взаимоотношения с дългогодишната му приятелка. Бях сред първите, които се запознаха с бъдещата му съпруга. Нямахме тайни един от друг и много неща сме споделяли. Както и за началото на разрива с жена му и предстоящия им развод. Изживяваше тежко не само личните си несполуки, защото беше особено чувствителен… Имали сме и много приятни дни. Ще остане незабравимо лятото, в което бяхме в Родопите и карахме АТВ-та. Той не беше добър шофьор и докато стигнем върха на планината, на няколко пъти пада от АТВ-то и не знаеше дали ще може да се върне обратно. Точно в този момент там, в онези гори тилилейски, мина товарен микробус, който ни натовари. Когато слязохме долу, пихме перно, за да дезинфекцираме отвътре раните си, както той се изрази. Беше много забавно. Водил съм го на лов, но той не беше ловец…“
По времето, когато става съпричастен към НДСВ, Баташов е принуден да се откаже от много неща. За да участва в предизборните им срещи, падат няколко от представленията му. Впоследствие не влиза в парламента, но по-късно посредата на мандата се освобождава място. „Ние дълго беседвахме дали да стане депутат или не. Аз бях против – припомня Румен Ралчев. – Той също не беше съгласен, но беше дал дума пред царя, към когото изпитваше изключително почитание, и трябваше да я спази. Накрая натежа и това, че бяха съученици с Милен Велчев. В парламента трудно се справяше. Като артистична натура не беше в състояние дълго да стои на едно място. От друга страна, присъствието му в политиката му навлече куп беди в културните среди. Театър „Сълза и смях“ прекрати представленията му. По собствена инициатива напусна трупата на Народния театър. Беше човек на думата и с цената на всичко я изпълняваше, независимо какви бяха последствия за него…“, категоричен е Ралчев.
До края на живота си Андрей Баташов остава най-популярното лице, емблема на тамплиерите у нас. Благодарение на него в ордена влизат много хора, свързани с изкуството. Като Орлин Горанов, с когото са били големи приятели. Незабравими остават за рицарите и дамите от ордена онези традиционни вечери, когато Баташов се превръща в душата на компанията с песните си и с умението да създава непосредствена атмосфера около себе си.
„При една от съвместните ни благотворителни акции с Червения кръст влязохме с Андрей в музея на БЧК. Разглеждайки експонатите, видях, че той спря до голям самовар и извика: „Това е от моята рода!“ Оказа се, че самоварът, изработен в царската работилница, е собственост на Баташови – фамилия, свързана с неговия руски произход по бащина линия. След тази история контактите между тамплиерите и БЧК зачестиха и ние проведохме множество благотворителни акции. В началото на 2008 г. той направи две представления, парите от които дари в помощ на деца. Направи го по изключително благороден начин. Като личност, поведение и манталитет той беше истински рицар на духа и на думата…
Онова, което впоследствие се случи със здравето му, беше изненада за всички, които не го познаваха отблизо. А всъщност беше очаквана развръзка. Неговото здраве се разклати, тъй като той не се грижеше за себе си. Проблемите му бяха свързани основно с привързаността му към алкохола. Те се задълбочиха особено, когато се развеждаше. Безкрайната сага той изживя много тежко и в крайна сметка не можа да се разведе.
Когато влезe в болницата, с негови приятели започнахме да събираме пари, защото лечението му беше изключително скъпо. Тамплиерите открихме специална сметка и платихме 72 хил. лв. Майка му беше сложила като залог апартамента си. Спасихме апартамента й, ако това изобщо е утеха… На погребението му го изпратихме с тамплиерски ритуал, тъй като Андрей беше Велик офицер. Това е единственият такъв ритуал у нас. Днес, когато трябваше да навърши 50 години, пет години след кончината му, да си спомним за Баташов с добро.

Текст на снимки:

1. Андрей Баташов изпълнява тамплиерски ритуал като Велик церемониалмайстор.
2. Самоварът с надписа, че принадлежи на фамилия Баташови.
3. На погребението на актьора за първи път у нас е изпълнен рицарски траурен ритуал.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.