Глад за власт

Скрибуцането на политическите скакалци

Кънев и Кунева се облизват за независимите държавни регулатори

Наследникът на злополучния Иван Костов изглежда все по-самотен в ултиматумите си

С наближаването на местните избори и водени от страховете за тотален срив в доверието към тях, на лидерите на Реформаторския блок изобщо не им липсва апетит за още повече власт, тъкмо обратното: гладът за нови властови позиции е сравним единствено с лакомията на мароканските скакалци.

Ако в първите месеци на четворната коалиция реформаторски калинки полазиха ръководните позиции по агенции, институти, комисии, държавни дружества, които са в ресорите на министрите от РБ, сега наред са независимите държавни регулатори. За тях се облизват Кънев и Кунева и това обяснява изострянето в риториката им.

Съпредседателят на групата на РБ в парламента и лидер на ДСБ не се спря да поставя ултиматуми, че щял да напусне мнозинството, ако не стане това, което той желае. Освен че дрънчи на кухо, Кънев трябва да си дава ясната сметка, че той и шепата депутати, които биха го последвали, по никакъв начин няма да повлияят на стабилността на кабинета. Всъщност наследникът на злополучния Иван Костов изглежда все по-самотен в ултиматумите си, най-малкото защото е видно, че дори заместникът му в партията и здравен министър Петър Москов изобщо няма намерение да се разделя с властта.

Друг емблематичен кадър на ДСБ, а и на партията на Кунева - външният министър Даниел Митов - все по-често може да бъде забелязан на партийни събития на ГЕРБ, вместо да посещава рехавите рандевута, които костовистите организират из жълтите павета. Вицепремиерът Кунева пък не се спря да се жали от собствения си провал и от невъзможността да убеди дори партиите, които подкрепят правителството, в необходимостта от т. нар. Закон за борба с корупцията.

От Кънев и Кунева можете да чуете единствено обвинения, че за всичко са виновни АБВ на Първанов и Петков, патриотите на Симеонов и Каракачанов и тук-там ГЕРБ, но не и слабите реформаторски министри, които се надпреварват за приза “Златна малинка” - Николай Ненчев, Христо Иванов, Тодор Танев.

Кънев и останалите ретранслатори на “реформаторските” брътвежи обаче няма да се задоволят само с превземането на ведомствата, които техните министри надзирават, независимо че сме свидетели на скандално проведени конкурси - като тези в Агенцията по вписванията (в ресора на правосъдния министър - б.р.) или шокиращия отказ за предоставяне на допуск до класифицирана информация на ръководствата на ТЕРЕМ и Агенция “Снабдяване и търговия” (в ресора на военния министър - б.р.).

На мушката сега са ръководните постове в Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за финансов надзор, Комисията за регулиране на съобщенията, Съветът за електронни медии и т.н. Разбира се, нито за миг не трябва да пропускаме и основната задача на реформаторите - да обслужат и защитят интересите на групата олигарси, които им осигуряват финансиране и медийна подкрепа, но пък имат проблеми с правосъдието. Гладът за власт там не е стихвал и нещо повече, този политически сезон ще се изостри допълнително - все пак предстои избор на нови съдебни инспектори и нови конституционни съдии.

Увеличеният апетит на реформаторите накара шестима от тях преди десет дни да атакуват премиера с парламентарно питане относно политиките на правителството и на премиера за назначенията във висши държавни органи. Освен че питането им е отхвърлено като неотговарящо на Правилника за работата на парламента, то е и повече от лицемерно. Достатъчно е да направим бърз преглед на случващото се с три държавни структури, които са от съществено значение за обществото - здравната каса, Сметната палата и Комисията за енергийно и водно регулиране. Трите държавни органа се сдобиха с нови ръководства почти по едно и също време. Въпреки натрупаните проблеми в здравеопазването и недостига на средства в Националната здравноосигурителна каса в последните месеци се работи усилено, без излишен шум, без опити за нелеп пиар и определено без публични скандали. Същото може да се каже и за дейността на Сметната палата.

Ръководената от верния на Иван Костов Комисия за енергийно и водно регулиране енергетик и бивш депутат Иван Иванов обаче се тресе от скандали. Стигна се дори до безпрецедентен протест на работодателите, а следващата седмица ще има и втори. Причината е повече от ясна - “реформаторът” Иван Иванов прави всичко по силите си, за да запази позициите на спонсорите на Радан Кънев и компания или т. нар. производители на “зелена” енергия.

Всичко това за сметка на бизнеса, на работни места и най-вече на доходите на гражданите, които покриват с пари от джоба си привилегиите, с които се ползват “зелените централи”.

Случващото се в КЕВР е напълно достатъчно, за да прогнозираме какво би станало и в останалите независими регулатори, към които е насочен гладът за власт на Радан Кънев, Атанас Атанасов, Мартин Димитров и т.н., ако те попаднат в ръцете на умни и красиви “професионалисти” и ползващи се с подкрепата на медиите, собственост на Иво Прокопиев и Огнян Донев.

Приключващият мандат на ръководството на Комисията за защита на конкуренцията е основната причина в последните месеци да сме свидетели на непрестанни атаки от страна на представители на реформаторите към институцията. В атаката се включи дори и уж оттеглилият се от политиката Иван Костов. Очевидно е желанието на Радан Кънев и Мартин Димитров, ако не на председателското място на КЗК, то поне да успеят да уредят свой човек на достатъчно висока позиция в институцията, която е ключова при обжалването на обществени поръчки.

Друга мишена на реформаторите безспорно е председателят на Комисията по финансов надзор Стоян Мавродиев. Тук апетитите за власт не идват единствено от партийните централи на ДСБ, ДБГ и т.н. Ключов интерес към отстраняването на Мавродиев имат икономическите акули Прокопиев и Донев, чиито медии служат като бухалки за атаки срещу ръководството на КФН.

Олигархичните кръгове вече са изготвили и план, с който възнамеряват да овладеят ключовата за финансовата стабилност на държавата институция. С промяна в закона, която ще бъде предложена от реформаторите, ще се извърши опит за увеличаване на броя на ръководството на КФН, а оттам и предсрочно прекратяване на мандата на Мавродиев, който пък се явява неудобен заради правомощията, които има по проверка на пенсионните дружества, с които собствениците на медиите бухалки са свързани. Както и с констатациите на КФН за огромния брой нарушения на закона от страна на свързаните с Иво Прокопиев фирми.

Предстоят смени в ръководството и на Комисията за регулиране на съобщенията, а там апетити има друго протеже на Иван Костов и настоящ депутат от реформаторите - Гроздан Караджов, бивш шеф на злополучната фондация “Демокрация”. Случайно или не, Караджов ръководи фондацията по времето, по което тя се настанява в съседство с фалираната от банкера беглец Цветан Василев КТБ.

След като имат двама сигурни членове от петчленния Съвет за електронни медии - назначените от президента Мария Стоянова и Бетина Жотева - реформаторите ще направят всичко по силите си, за да прокарат през Народното събрание и трети свой човек в регулаторния орган. Това е ключова стъпка към две други събития, които ще се случат през пролетта на 2016 г. - избори на генерални директори на БНТ и БНР, които ще се извършат именно от СЕМ.

Народното събрание вече прие правилата за номиниране и избор на нови съдебни инспектори. След като не успяха да пробутат кандидатурата на някогашната дясна ръка на Иван Костов - Екатерина Михайлова, за член на Конституционния съд, не е изключено Класната да получи компенсация, като бъде изпратена в Инспектората към ВСС.

Познавайки добре апетита на реформаторите, отсега можем да сме сигурни, че чрез номинации от депутати, а и от лоялни неправителствени организации, хората на Кънев и Кунева ще направят и невъзможното, за да получат поне половината от местата.

През проводника на интересите на реформаторите в съдебната власт - Съюза на съдиите в България - икономическите и политическите гладници за власт почти сигурно ще успеят да вкарат в Конституционния съд или Борислав Белазелков (председател на ССБ - б.р.), или Павлина Панова (неуспял кандидат за председател на Върховния касационен съд и негов заместник-ръководител - б.р.).

Без никакво съмнение и в този политически сезон ще сме свидетели на продължаващия опит на Радан Кънев и на правосъдния министър Христо Иванов да убедят малкото им останали избиратели, че единствената причина за тяхното участие във властта е провеждането на станалата банална “съдебна реформа”. Рефренът ще е нужен, за да се намери алиби за прикриване на жаждата, която тресе основно бившите костовисти да превземат съдебната системата чрез подмяна на състава на Висшия съдебен съвет, а това би било възможно единствено чрез промени в конституцията и в Закона за съдебната власт.

Що се отнася до приликите между мароканските скакалци и родните реформатори - гладът им може да бъде ограничен единствено по начин, по който би могла да се ограничи популацията им: като се стигне до първопричината. Ако в ситуацията с насекомите това е ликвидирането на ларвите им с инсектициди, то в случая с граничещите с болестно състояние властови амбиции на костовистите това е техният логичен политически край, който несъмнено ще настъпи на 25 октомври.

* Под псевдонима „Калоян Стоев” „Труд” отпечатва статии на своя екип за системни анализи и политическа семиотика (САПС). Отговорността за публикациите е на редакцията на вестника.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи