Наистина ли един пенсионер „струва“ по-малко от едно куче? А от бежанец?

В българската публичност често изникват теми, които имат способността да създават несъществуващи проблеми, измествайки фокуса от действителността

“Бедните български пенсионери ще плащат за спасяването на Гърция!?” Тази новина отпреди няколко месеца предизвика колективна истерия. Като цяло вести от този калибър предизвикват напрежение и отнемат огромна обществена енергия. В българската публичност често изникват теми, които имат способността да създават несъществуващи проблеми, измествайки фокуса от действителността. Това е чудесна хранителна среда за популизма. А всякакви теми, особено които противопоставят народа и управлението, пуснати по пързалката на популизма, могат и предизвикват остри вълни на недоволство. Голяма част от медиите предпочитат сензацията и често откровената лъжа, а от друга страна - голяма част от обществото е или неинформирано, или жертва на деинформираност. А от тези неща е много лесно човек да бъде податлив на градски легенди и конспиративни теории, които често стават идеален инструмент за пропаганда в ръцете на определени политически сили. И не само на политически сили.

Подобен е и случаят с числата, които пресъздават една класация на държавни харчове. Графика, която прилича на буре с барут и която вече месеци - а дори и повече - циркулира в медийното простанство. Според данните в нея един пенсионер получава 155 лв, за издръжката на едно куче отиват 300 лв., за бежанец - 385 лв., а за затворник - 1300 лв. Най-вероятно всеки от нас е видял тези числа било в социалните мрежи, било по някоя телевизия. Подредени така, те изглеждат плашещо. Но не се споменава дали например всички суми са на месечна база, или не са. Експлоатира се символиката, с която са облечени посочените данни. А тя натрапва в съзнанието, че по-голяма част от българските пенсионери имат месечни доходи далеч под жизнения минимум, че държавата харчи повече на месец за едно бездомно куче и няколко пъти повече за издръжка на един затворник. Да не говорим за грижата за бежанците.

Подредени по този начин, тези данни определено възбуждат сериозни невралгични точки у съзнанието на всеки човек, независимо от статуса или възрастта му. Такива цифри могат да предизвикат сериозно напрежение в определени обществени групи (например да създадат настроения срещу бежанците, които пристигат в страната).

Защото зад тези данни има и истина, и доза лъжа, което е прекрасен популистки инструмент. Ако погледнем сумите извън логиката, която им е преписана, картината ще придобие по-различен дискурс. Изобщо не целя полемика, а доза обективност.

Според доклад на “Екоравновесие” зад сумата от 300 лв. се крие годишният разход, свързан с едно бездомно куче, а не разходите за месечна база. Друго нещо, за което трябва да си дадем сметка, е, че тези кучета попадат най-често на улицата, след като са били домашни любимци. Нецивилизованото отношение към кучетата се връща като бумеранг - и удря цялото общество. Ако обаче не се отделят средства за кастриране, можем да си представим колко много би се увеличила популацията им. Да си признаем честно, никому не е приятно да бъде заобиколен от бездомни кучета, дори и да не са агресивни. Харченето на тези пари не е на вятъра, просто трябва да има строг контрол. Да не се допуска разминаване в броя на отчетените и реално кастрираните животни, завишаване на разходите за бензин, както и това голяма част от средствата, отпускани за кастриране, да отиват в джобовете на корумпирани чиновници.

Ако се погледнат парите, които се отделят за един затворник, отново трябва да се конкретизира, че това е сума, която не е взета на месечна база. Според доклад на Съвета на Европа България отделя най-малко средства в ЕС за издръжка на един затворник дневно - 3,12 евро.

Сигурно популистите, които ползват такъв тип аргументи, биха приветствали идеята на Холандия да се въведе въведе платен престой в затвора. Според тази идея осъдените на лишаване от свобода ще плащат разходите за две години, направени от държавата за тях. В действителност такива хрумвания най-често остават в сферата на трудно постижимите неща, да не кажа невъзможните.

Сумата, отделяна за бежанците, търпи градация в медийното пространство. През 2013 г. зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Маринов обяви, че издръжката на един бежанец е 1100 лева на месец. Тогава никой не попита откъде се взе това число, но то удобно се използва около месец по най-различни поводи. Сумата, оказа се, е хипотетична. Отделно от държавния бюджет обаче страната ни има право на средства от Европейския бежански фонд, Европейския интеграционен фонд и Европейския фонд за доброволно връщане. За 2013 г. за България е предвидена сума от 2,6 млн. лева по първите два инструмента. Тя обаче е прогнозирана в момент, когато броят на бежанците у нас беше малък. Парите са за храна и консумативи на човек в специализираните центрове. Реално разходите за издържка на един бежанец в България възлизат на около 300 лв. на месец.

Най-вярна е сумата, която отделя държавата за пенсии. Една от любимите мантри на родния политически елит е тази за “достойните старини” - нещо, което все остава в сферата на добрите пожелания. Световната банка нареди българските пенсионери сред най-бедните и маргинализирани групи от населението наред с многодетните семейства и жителите на селските райони и ромските гета. Именно пенсионерите съставляват основната група бедстващи хора в България. От друга страна, трябва да си даваме сметка, че ако например разглеждаме данните за България към 2009 г., ще открием, че пенсионните разходи представляват най-голямото перо от всички бюджетни разходи. Според предварителния отчет на НОИ разходите за пенсии през 2014 г. достигат 8,15 млрд. лв., което се равнява на 9,9% от БВП на страната. Това означава, че за пенсии отива 1 лев от всеки 10 лева. На фона на хърбавата българска икономика това е сериозна сума. Само за 2014 г. броят на новите пенсионери за годината е нараснал с 22,2%.

Така че известна доза подозрителност към нещата, които четем, никога не е излишна. И преди да се възмутим, да се замислим какво реално стои зад едни или други данни.

Карикатура ИВАН КУТУЗОВ-КУТИ