Г-н Ролман, кои са най-тежките последици от големия дял сива икономика в България?

Сивата икономика поражда бедност и социална несигурност. Високият й дял говори за бедна държава, която не може да предлага перспективи. В много случаи тя принуждава лоялните фирми да излизат от пазара заради нелоялната конкуренция на тези, които нарушават законите.

Какви предимства получават некоректните работодатели?

Техните работници обикновено им струват много по-малко. Те не изпитват и толкова негативни влияния от грешната социална политика на България.

Какво имате предвид?

Когато човек е в болнични, получава 80% от заплатата си като обезщетение (без данъчни и социални удръжки, бел. ред.), което е повече от нетната му заплата. Излиза, че един работник получава повече пари, когато е в болнични, отколкото когато е на работа. Това е голям проблем за фирмите, които са на светло. Техните служители вземат два пъти по-често болнични, защото работодателят им ги осигурява върху пълната заплата, което им гарантира и високо обезщетение. Често, докато са в отпуск по болест, те работят в други фирми и получават пари на ръка. Обикновено компании, които се нуждаят спешно от допълнителен персонал за изпълнението на конкретни поръчки, предлагат на работници от светлия сектор да си вземат болничен и да работят при тях няколко седмици.

Това е нелепо. Как може да се промени?

Страхувам се, че ако бизнесът излезе изцяло на светло, социалната система ще колабира и ще е в по-лошо състояние от сегашното. НОИ ще трябва да плаща болнични, изчислени от много по-високи заплати, докато сега те се плащат върху доходи, които са близки до минималния осигурителен праг.

По-големите разходи за болнични няма ли да се компенсират от по-високите приходи от осигуровки, които биха влезли в НОИ, ако всички работодатели осигуряват служителите си върху реалната заплата?

Ефектът в приходите ще е минимален. В нашата фирма през 2014 г. сме платили около 1,4 млн. лв. осигуровки, а болничните, изплатени на нашите работници, са 1,7 млн. лв. Затова смятам, че има голям риск социалната система да колабира, ако цялата икономика излезе на светло.

В нашият сектор най-негативното проявление на сивата икономика е полулегалната работа, която дава предимство на конкурентите ни. Те имат ниски разходи за труд, правят дъмпинг на цените и печелят повече клиенти. Ако тези работодатели бъдат принудени от държавните институции да излязат на светло, ще имат сериозни проблеми да се преструктурират. Те ще трябва да увеличат цените, защото заради спестяването на разходи за труд досега са предлагали продукцията си по-евтино.

Със сигурност ще има проблеми, но нали така ще се създаде нормална конкуренция и всички ще играят по едни и същи правила. Това няма ли да е от полза за коректния бизнес и икономиката?

Надявам се, че кампанията на КРИБ и КНСБ “Бизнес на светло за по-добро бъдеще” ще има успех. Ако съдебната система окаже подкрепа, ще има резултати. Но не съм сигурен до каква степен тази подкрепа ще бъде осигурена. Защото, от една страна, българското правителство криминализира сивата заетост от началото на 2015 г. ,но от друга, още не сме чули наши колеги, за които всички знаят, че са в сивия сектор, да са били разследвани.

Наскоро НАП обяви, че дава 100 фирми на прокуратурата заради укриване на осигуровки.

Надявам се това да не е фалшива новина. Защото можеш само да инсценираш дейност, за да успокоиш гражданите или фирмите на светло. Трябва да гледаме реалните резултати. Тук обаче има деликатен ефект. От една страна трябва да затворят много малки и средни предприятия, които досега са работили в сивия сектор, защото няма да могат да плащат на хората си осигуровки върху пълната заплата. Това ще повиши безработицата в някои браншове, което ще доведе до отрицателен ефект върху икономиката. Евентуалните фалити ще причинят загуби и на някои банки, които са отпуснали кредити на работодатели от сивия сектор. Гледам на този процес по-глобално, защото съм бил свидетел на подобна чистка в Гърция преди около 22 години. Тогава ситуацията там беше подобна на сегашната в България. В текстилния бранш 70% от фирмите бяха в сивия сектор. Тогава местните прокуратури и осигурителен институт започнаха сериозни проверки и искаха от предприятията да се издължат за 10 години назад. В резултат на това в Катерини от около 3500 заети в сектор “Облекло” останаха 800. Всички други загубиха работните си места, защото шефовете им отидоха в затвора или емигрираха в САЩ или Австралия.

Какво излиза - че не е добре държавата да се бори срещу сивия сектор?

Напротив. Категорично трябва да се бори. Но всички мерки трябва да са балансирани. Необходимо е да се дава амнистия, защото ако фирмите се глобяват за 5 или 10 години назад, много от тях ще фалират, което е рисковано за цялата икономика. При действията си държавата трябва да внимава да не унищожи работните места, а паралелно с това да взема мерки, с които да принуждава фирмите да излизат на светло.

Друг ефект, за който също трябва да се внимава, е, че много фирми ще трябва да вдигнат цените за износ. Това ще намали конкурентоспособността на българската икономика. В момента има фирми, които, излизайки на светло, са принудени да оскъпяват продукцията си с 18-23%, защото са калкулирали първоначалната цена при полулегални заплати. А с приходите от ниските цени не могат да плащат необходимите данъци и осигуровки върху реалните възнаграждения.

Но българските производители не могат да разчитат вечно на ниските цени, защото така населението се обрича на бедност, а те се нуждаят от платежоспособни клиенти. Какъв е изходът от този омагьосан кръг?

Така е. Трябва да вдигаме стандартите, но съобразено с повишаването на производителността на труда. В европейската и световната общност има разбиране, че в България със заплати от 200-300 евро не може да се живее. Актуалните проучвания показват, че един българин трябва да разполагат минимум с 520-550 евро на месец, за да живее като човек. Аз подкрепям това, но не мога да го реализирам веднага. Защото нашите клиенти са част от световния пазар на производителите и купуват от Виетнам и Китай, където продукцията е евтина.

Какви мерки трябва да вземе държавата за намаляване на сивия сектор?

Важно е да се създаде електронна система, чрез която всички трудови договори в страната да се регистрират и да могат да се наблюдават от всички заинтересовани институции. Необходимо е фирмите да имат стационарни или мобилни устройства, с които да декларират всеки присъстващ работник. Все още в България има много предприятия, които не регистрират работното време на служителите си. Те декларират например, че нямат достатъчно работа и намаляват работното време на 4 часа на ден. А в същото време хората им се трудят по 10-12 часа дневно, но никой не може да контролира това.