Зодиите в секса

Мачовете и спортът по телевизията днес, неделя, 23 февруари 2020

Дневен хороскоп на Алена за неделя, 23.02.2020

На 23 февруари 2020 да почерпят

Кралски особи ритат трона в името на любовта

Десетки арестувани при антиправителствени протести в Казахстан

Кристалина Георгиева: Икономическият ръст на Китай ще бъде по-малък от очакваното

Марсилия до дъно

Караянчева за прекратения Луковмарш: Антисемитизмът, расизмът и ксенофобията нямат място в обществото ни

Черногорец издигна 6-тонен пилон с най-голямото българско знаме в София

Владислав Горанов: Ако погледнем числата, държавата се развива изключително успешно

Японските власти пуснали 23-ма пътници от „Даймънд принсес“, без да ги проверят за коронавирус

Външно министерство: Провеждането на Луковмарш бе предотвратено благодарение усилията на българските власти

Шефът на „Райънеър“ иска по-щателни проверки на мъжете мюсюлмани по летищата

Франция започна закриването на най-старата си АЕЦ

Москов пред „Труд“: Лекари и аптекари няма да събират лични данни

– Четци ще превръщат за секунди пръстовите отпечатъци в биометричен цифров код и той ще стои срещу името на пациента, а не изображението му

– Не се нарушава законът за личните данни

Лекарите и аптекарите няма да събират лични данни на пациентите чрез пръстови отпечатъци. Това обясни пред „Труд“ здравният министър д-р Петър Москов вчера, на третия ден след като лансира идеята си само чрез пръстови идентификатори да може да се влиза в болница и да се получават платените от НЗОК лекарства в аптеките.

Москов посочи, че с помощта на четящи устройства пръстовите отпечатъци за секунди ще се превръщат в биометричен цифров код (например 134589078). „Именно той ще постъпва в системата на здравната каса и ще стои срещу името на осигурения. А не изображението на пръста, което съхранява МВР или виждаме в криминалните филми“, обясни здравният министър. Той допълни, че по този начин много отдавна се отключват смартфони и компютри. Т.е. няма нарушение на закона за личните данни, както по-рано през деня посочи съпартиецът му от РБ доц. Димитър Шишков. Шишков цитира евродирективата за електронна идентификация от 2014 г., в която пръстовият отпечатък не е посочен като приемлив подход.

„Предложеният от министъра механизъм е подходящ за целта, която той желае да постигне, и отговаря на изискванията на Закона за защита на личните данни“, заяви вчера пред „Труд“ Венцислав Караджов, председател на Комисията за защита на личните данни. По същия казус комисията вече се е произнасяла през 2011 г. за многопрофилната болница в Смолян. „Там работното време на служителите се е контролирало чрез пръстови идентификатори. Но те не снемат изображението на пръста (б. р. – с типичните линии и набраздявания), не позволяват записването му, съхранението му или възпроизвеждането му за други цели. Т.е. този вид контрол отговаря на закона“, заяви Караджов. А ако в случая някой пробие системата на НЗОК, той ще се натъкне на кода на пациента, а не на изображението от пръстовия му отпечатък.

„Отпечатък за код ще може да бъде снет при първия контакт на осигурения със здравната система – при джипито, при влизане в болница или в аптеката“, допълни здравният министър.

По подобен начин работят банките. Пак чрез специалния цифрен код, посочен на кредитните или дебитните карти, и последните три цифри от кода на задната страна на картата се подават в системата на банката, за да е сигурна тя, че срещу тези номера наистина седи нейният клиент. Защото е малко вероятно всички те да са ясни на друг, казаха от Комисията за защита на личните данни.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.