Всеки барман или шеф на ресторант иска да бъде безсмъртен

- Пробвахте ли български напитки, г-н Бусман?

- О, да. Мускатовата ракия ми е любима. Невероятна напитка е!

- А опитахте ли “Пернишко мохито”?

- Какво е това?

- Ракия с боза.

- Наистина ли съществува такава напитка?

- Това е шега, разбира се, но има достатъчно много български коктейли.

- Да, чух за фамозния “Облак” - мента с мастика (смее се).

- Кога забъркахте първия коктейл в живота си?

- Бях много малък - мисля на 15 години вече предлагах нови коктейли.

- На 15 години?

- Да, предлагах на шефа на съседния ресторант рецепти за коктейли и той в замяна ме черпеше със супа. Така започнах и да работя като барман на практика.

- А защо ви е било толкова интересно да правите коктейли като тийнейджър?

- Нямам обяснение. Днес всеки иска да бъде в бизнеса с коктейли, но когато бях малък, те не бяха толкова популярани. Отнякъде ми беше попаднала една книга за коктейли. Оттогава съм обсебен. Даже си спомням, че като дете вечер предпочитах да разглеждам тази книга, вместо да чета приключенски романи.

- На 15 години тийнейджърите разглеждат друга литература. Бъркам ли?

- Не, не бъркате. Моите съученици си разменяха списания “Плейбой”, но на мен ми бяха интересни коктейлите. И това ми стана професия за цял живот, а на тях - едва ли.

- Защо е нужно да се правят коктейли, при условие че напитките могат да се пият и чисти?

- Защото е въпрос на търсене на нови вкусове. Когато направиш микс от различни по вкус и аромат напитки, идва мигът, в който да отпиеш. Когато за първи път опиташ нещо ново като вкус, този момент е уникален. И за този, който е създал този вкус, и за този, който го пробва. Разбира се, този уникален момент може да бъде и провал, но и триумф.

- Създали ли сте коктейл, който смятате за творението на живота си?

- Казва се “Писанг анбон”, който е на базата на ликьор от зелени банани. От индонезийски това озчначава “Отровът на бананите”. На базата на ликьора се добавя джин, кайсия, портокалов сок, лимонов сок и пресен банан.

Това стана през 70-те. Явих се на световното първенство и спечелих второ място. След това този коктейл стана много популярен по света и в доста ресторанти и барове, в които съм влизал, той присъстваше в менюто. Но вече е старомоден и не се предлага никъде.

- Какво е усещането?

- Невероятно. Това е стремежът на всеки, който работи този занаят. Така е с шефовете в ресторантите, с барманите. Всеки иска да създаде вкус, който да остане във вечността. Това е мечтата им - да бъдат бесмъртни.

Всеки знае определен коктейл и ястия, които обича и винаги се връща към тях, а в повечето случаи те са създадени от някой страхотен професионалист.

- Зеленото е винаги на мода в България. Например “Блатна сянка” - мента с мляко или просто мента със спрайт или тоник.

- Звучи освежаващо.

- Какви са впечатленията ви за Източна Европа? Има ли добри бармани тук?

- Без никакво съмнение. С епохата на интернет нещата много се промениха. Няма никакво значение в коя страна живееш, можеш да станеш перфектен дори само от нещата, които четеш и виждаш в ютюб и в специализираните сайтове. Има някаква разлика, която е специфична за различните начини - например как се използва ледът, но това са детайли. Като цяло в България стандартът е изключително висок. Страшно много професионалисти срещам тук.

- Възможно ли е българин да стане световен шампион на световното първенство на барманите, което ще се проведе в София следващата седмица?

- Възможно е и ви го пожелавам. Интересно е, че през последните години световни шампиони стават бармани от малки държави. Миналата година от Словакия, преди това от Перу. Кой преди години би си помислил, че от тази държава ще има барман, при това такъв, който може да смае света.

- Какви качества трябва да има човек, за да стане барман - да издържа на пиене, да бъде психотерапевт...?

- Ако някой иска да стане професионален барман, трябва да стане член на националната барманска организация - там е школата, там са познанията, там е опитът. През асоциацията можеш също да пробиеш в чужбина, защото ще имаш възможност да се явиш на такъв форум като световното първенство и да бъдеш забелязан, да се срещнеш с други колеги от целия свят. Второто нещо, което бих посъветвал колегите, е да се образоват и обучават непрекъснато. Барманството е много, много повече от просто наливане на питиета. През образованието, специализарните курсове, човек може да опознае качествата и свойствата на различните напитки, взаимодействието им. Има още много неща, като поведение, отношение с клиентите, психология, социална отговорност. Ученето няма край - запиши се в програми, отиди на майсторски клас.

- Когато влезете в заведение, обичате ли да седнете на бара?

- Дали обичам? Това е целият ми живот! От малък познавам само тази професия.

- Случват ли се смешни неща в бара?

- Хиляди случки съм видял и изживял. Не всички обаче са смешни. Влиза един финландец в бара на хотел - изглежда нормален човек, облечен в костюм, и поръчва чаша шампанско. Сипвам му. Той пие чашата на екс и пада като талпа на земята. Разбива си главата. Охраната хвърчи и притеснена пита дали не съм го наливал. Ние не правим такива неща - това е част от социалната отговорност. Когато един човек пресече определена граница, не му даваме повече алкохол. Този обаче не беше пил почти нищо. Наложи се с инвалидна количка да го закараме до стаята му. А той дори не се събужда. Прегледаха го. Нищо. На сутринта си беше заминал така, както бе дошъл.

- Не може да нямате любим бармански виц?

- Знам хиляди, някои не са за аудиторията ви, но ето един любим. Влиза една маймуна в бара и поръчва бира. Пие една, втора, трета... когато изпива и седмата, се изплюва по най-брутален начин в лицето на бармана. Барманът откача: “Как можа, защо го направи, това е отвратително, ти си ненормален.” Маймуната отвръща, че съжалява, че това е неин лош навик и постоянно чувства угризения на съвестта за това, че плюе барманите на седмата бира.

След седмица маймуната пак идва в бара и се случва същото, със същия разговор. “Съжалявам, казва маймуната. Постоянно ме гризе съвестта, че плюя барманите на седмата бира.”

Барманът се съвзема и дава на маймуната телефон на свой приятел психиатър, който да й помогне.

След две седмици маймуната се появява. Изглежда спокойна и барманът с удоволствие й налива шест бири една след друга. На седмата маймуната отново се изхрачва върху него. Той полудява: “Как, защо го направи. Какво ти става бе, откачалко! Нали ти дадох телефон на психиатър, не ти ли помогна?” Маймуната отвръща: “Помогна ми, вече нямам угризения, че се изплювам върху барман след седмата бира.”

- Да, тежка професия. Доволен ли сте от организацията на България за световното първенство?

- Ще стане страхотно събитие. Всичко е на световно ниво, точно като за световно първенство.

Нашият гост:

Рон Бусман е роден на 18 август 1953 г. в Амстердам, Холандия. Женен, с три деца. Завършва средно образование, работи като барман от завършване на училище. Четири пъти е национален шампион на Холандия. От 2005 до 2014 г. е вицепрезидент, а след това и президент на Международната асоциация на барманите. В България е за световно първенство за бармани, което ще се проведе през следващата седмица у нас.