Предшественика на човека е имал уши, които се движат като тези на кучетата и котките - в посока на звука. Това твърди американския невробиолог. Според него, с еволюцията мускулите, които са движели ушите, са закърнели и са загубили функцията си, съобщава dailymail.co.uk

Тези закърнели мускули насочват към древните неврални мрежи, отговорни за движенето на ушите. Те могат още да реагират на звуци, които привличат вниманието ни и са „когнитивен фосил”, който е повече или по-малко непокътнат в човешкия мозък и вероятно е на 25 милиона години.

„В човешката слухова система започват значими промени малко след появата на приматите със сух нос преди повече от 30 милиона години. Тогава ушите стават по-малки и свързаната с тях мускулатура се променя”, обясни Стивън Хакли от университета на Мисури. „Макар и някои хора да могат още да движат ушите си, явният рефлексивен контрол на ушната мида е изчезнал през еволюцията на приматите”, посочва той.

Това значи, че умението ушите да се мърдат е изчезнало преди маймуните да се превърнат в хора, т.е. нашите преки предшественици не са движели ушите си като кучета. Тезата на проф. Харли е подкрепена от повече от 60 публикувани изследвания за закърнелите ушни мускули, които са се смалили и с времето функцията им е отпаднала.

Още през 1908 г. учени са установили, че хората, които движат погледа си наляво или надясно, активират слабо мускул от задната страна на ушната мида. Рефлексът обаче е твърде слаб, за да предизвика движение на ухото. По-късни изследвания са измерили слабата електрическа дейност, предизвикана в тези закърнели мускули от интересен или силен звук.