На 19 февруари 2020 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за сряда, 19.02.2020

Двама са под наблюдение за симптоми на коронавирус във Велико Търново

„Ковид-19“ най-опасен за възрастни и болни Изводите са от мащабно проучване на над 44 000 случая

Евродепутатът Ангел Джамбазки, пред “Труд”: „Да, България“ са в съюз с крайнолеви срещу България

Ретроградният Меркурий вади недостатъците на политиците

Купуваш винетка, за да отидеш на работа Шосетата до Банкя, Бистрица, Панчарево и Железница са с такса

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 19 февруари 2020

Засякоха контейнер с радиоактивен товар във Варна

Катастрофира кола на съдебната власт с Ветко и Маринела Арабаджиеви

Депутат напира за поста на Меркел Норберт Рьотген влиза в битката за лидер на ХДС

Отхвърлиха жалбата срещу строежа на детската болница

Красимир Ангарски: Не е правилно да забавяме пътя към чакалнята на еврозоната

Бюлетините като тото фишове – мисия невъзможна

Русия обсъжда доживотен имунитет за президенти Предложението е на работна група в Думата

Халщат – град на сол и кости

Въпреки че присъства в повечето туристически ръководства за Австрия, малко хора могат да се похвалят с посещението си в определяното за едно от най-красивите селища в света – Халщат.

Причината за това не е липсата на желание, а сравнително затрудненият достъп до мястото. Малкото градче има-няма 1000 жители, но затова пък се намира на уникално по своята същност място – на брега на едноименното езеро, заобиколено от алпийски склонове.

Освен че тук все още работи най-старата солна мина в света, в местна атракция се е превърнало и гробището на селището с неговите над 600 изрисувани черепа.

Все още археолозите не могат да определят дали местността се населява от каменната ера или от желязната, но е едно е сигурно – тук има древна история. Халщат е само със 100 години по-млад от България, тоест е вече на над 1200 години.

От 1996 г. градът е признат за световно културно наследство и е под закрилата на ЮНЕСКО, а от три години селището е първото в света с точно копие в Китай. Именно заради копирането градчето е много популярно сред туристите от Далечния изток – Китай и Япония.

До Халщат най-лесно се стига с влак. Селището се намира на пътя между Грац и Залцбург сред Австрийските Алпи. Малката гара е разположена на единия бряг на езерото, а градчето на срещуположния. Така за да стигнете до него, трябва да се възползвате от пътническия ферибот, за да пресечете.

Разписанието му е съобразено с това на влаковете, така че да не се налага да чакате. Щом се качите на лодката, пред вас се простира величествена гледка – тъмносиньо езеро, заобиколено от високи планини, които изглеждат недостъпни, малко селище и с наколни къщи. Въпреки че след солта именно туризмът е основен поминък на хората, градът не е пренаселен от хотели, напротив – те и къщите за гости не са много.

Затова пък по улиците е пълно с малки магазинчета за сувенири – изделия от каменна сол, дърво и везани покривки. Въпреки че селището е малко – на половин час пешеходно разстояние от единия до другия му край, са ви необходими поне два пълни дни, за да обиколите местните забележителности.

Първото място, което трябва да посетите, е църквата с черепите или т.нар. костница на града. Там са събрани накуп над 1200 черапа, от които 600 с рисунки. Историята им е напълно травиална – в миналато кремацията е била забранена, а територията на гробищата – ограничена.

Именно затова на всеки 10-15 години мъртъвците са били изравяни, за да се отвори място за нови. Извадените кости пък се почиствали и съхранявали, част от тях – изрисувани с цветя. Традицията започва от 12-и век, а най-пресните кости са от 1995 г. След това местните са погребвани в ново гробище, близко до селището. Именно миничерепчетата са сред най-често продаваните сувенири в града.

Втората задължителна дестинация за всеки уважаващ себе си турист е солната мина. Тя се намира над града и до нея води зъбчатка. След като се качите по хълма над града, пред вас се разкрива чудно хубава гледка на огряното от слънце езеро. Над 20 минути пеша нагоре по склоновете достигате до солната мина.

Влизането вътре е позволено само с екскурзовод и на група. Първоначално вървите около 300 метра по добре осветен тунел, за да достигнете вътрешността на находището. И ако си мислите, че единствената емоция за вас ще бъде борбата ви с клаустрофобията в тесните тунели, се лъжете. Австрийците са се погрижили добре за вашето забавление – с мултимедийни проекции и вдигащи адреналина дървени пързалки.

Всеки от посетителите е длъжен да се облече с представени защитни дрехи, защото в мината ще се пуска по пързалка, на която достига скорост до 34 км в час. В самата мина ще видите кратка история на света, образуването на солта, новите съоръжения за работа, подводно езеро с мултимедийна проекция и, разбира се, ще се запознаете с историята на т.нар. човек в солта – напълно запазена мумия, открита през 1734 г. Тя е на миньор, живял 300 г. пр.Хр., умрял при срутване, чийто труп обаче се е съхранил непокътнат благодарение на заобикалящата го сол.

Излизането от мината само по себе си е атракция – на дървено влакче по най-дългата дървена пързалка в света – над 64 метра. Важното е, като се спускате, да си пазите главата, камерите и фотоапаратите. На тръгване може да си купите снимка от спускането си по пързалката, а домакините ви подаряват малко солничка с каменна сол от планината.
Третото място, което задължително трябва да посетите, ако попаднете в Халщат, е планинският масив Дахщайн. За него обаче ви трябва минимум един ден, както и липсата на страх от височини. Закрит лифт ви изкачва на над 2700 метра височина, за да се насладите на гледката на местнияе глетчер.

Малко по-ниско на височина се намират известните мамутова и ледена пещера. Специално за катерачи районът разполага и с места за скално катерене, от които може да останете без дъх.

Освен очевидните природни красоти, разходката по крайбрежната улица на Халщат сама по себе си е атракция. Докато през деня трудно може да се разминете с китайските туристи, вечер след шест всичко утихва. Пред вас е само езерото с плуващите в него лебеди и патици, а за гърба ви селището с до два-три реда къщи, над които залязва слънцето.

Самите къщи са построени направо върху скалите и типично по планински – са дървени. Няма неподдържани имоти, напротив малките балкончета са украсени с китни цветя, които домакините подменят според сезона. Местата за хапване в градчето не са много, но затова пък са разположени на брега на езерото.

Любителите на велосипеди също не са забравени в това малко алпийско градче. Точно шест часа отнема обиколката на езерото с колело по специално създадената за това велоалея. Ако пък не можете да въртите толкова дълго педалите, може да разгледате района и от туристическо корабче, което няколко пъти на ден обикаля езерото.

Независимо по кое време на годината видите града, едно е ясно – Халщат ще остане винаги в съзнанието ви, не толкова със своята история, колкото с гледките, които човек трудно би мобъл да забрави.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.