Изпълнителният директор на фонд „Земеделие” Румен Порожанов пред „Труд”:

- Г-н Порожанов, в седмицата преди вота фермери заявиха, че ще съдят фонд „Земеделие“ заради орязани субсидии за сеитбоoбрaщение и за изхранване на дивите птици с част от реколтата. Защо се стигна до тази ситуация?

- В конкретния случай за ангажиментите за сеитбообрaщението (редуване на културите в нивите, чрез което се щади почвата - б.р.) ние всички видяхме наредбата на министъра на земеделието, която излезе през изминалата седмица. Там се дава възможност на фермерите за отказ от прилагане на схемата, както и за продължаване на схемата, разбира се, с коригиране на ангажиментите. Субсидията се намалява наполовина и това е съобразено с факта, че в новия програмен период 2014-2020 г. не може да бъде осигурен финансов ресурс на нивото на досега поддържания - 182 евро на хектар.

По отношение на мерките за местообитанията на зимуващите птици Министерството на земеделието и храните направи промяна на наредбата преди около 2 месеца, като коригира размера на субсидията. Например, ако преди това в наредбата бе отбелязано, че субсидията за изхранване на зимуващите видове гъски е „81 евро на хектар“, след промяната в наредбата вече пише, че е „до 81 евро на хектар“.

Ние ще можем да предложим конкретния размер, като обработим заявленията на кандидатите, което ще стане до края на ноември. Субсидията от 81 евро на хектар при всички случаи няма да бъде осигурена и тя ще падне няколко пъти. Аз не бих искал да коментирам изявленията на земеделски производители и техните претенции за съдебни права, това е тяхно решение, но смятам, че всеки един, желаещ да работи добре и съвместно с институциите и да усвоява коректно еврофондовете, би разбрал, че правилата през новия програмен период са различни, за да не се стига до крайности като съдебни дела.

- Явно наредбата за изхранването на дивите птици се променя след кандидатстването, т.е. правилата за фермерите се сменят от администрацията в движение...

- В конкретния случай - да, но трябва да се отчете, че фонд „Земеделие“ няма договори с фермерите по схемата. Тепърва предстои одобрението на заявленията на кандидатите, след като минат всички проверки. Затова все още няма подписани ангажименти от фонда за 5-годишен период за прилагане на схемата. Така че ние тук сме в самото начало на прилагане на тези мерки.

- При сеитбообращението, което масово се прилага от 2012 г., обаче го има този момент на поети 5-годишни ангажименти, които сега едностранно се променят от фонд „Земеделие“, като субсидията се намалява наполовина.

- Договор няма, има поети ангажименти като заявление. Но аз ви казвам обективната причина - за прилагането на схемите е необходим изключително голям ресурс, кандидатствали са над 1000 земеделци, който, ако не се намалят субсидиите, ние трябва да осигурим с национални бюджетни средства, защото по програмата няма толкова средства. Все пак не са малко субсидиите, които фермерите усвояват чрез различни схеми за обработване на земята. През 2016 г. ще стигнем тавана от 800 млн. евро.

- Винопроизводителите обявиха, че ще сезират ЕК, защото секторът им не е сред приоритетните за модернизиране на предприятия по новата Програма за селските райони (мярка 4.2) и предприемачите са притеснени, че до 2020 г. няма да могат да модернизират нито една изба. Каква е позицията на фонд „Земеделие“?

- Приоритетните сектори са заложени в програмата - плодове, зеленчуци, животновъдство, етерично-маслени. Националната лозаро-винарска камара настоява виненото грозде да се приема като плод, философски казано, и да има приоритет. Има аргументи и в едната, и в другата посока. Браншът ползва и средства по друга програма - Националната лозаро-винарска програма, но тя основно е насочена към производството на грозде, а не към модернизацията на избите.

Моето мнение е, че не би било лошо и проекти за модернизиране на избите да се финансират по мярка 4.2 от новата Програма за развитие на селските райони най-малкото за да може да поддържаме едно добро ниво на българското винопроизводство. Затова тук по-скоро може би се налага корекция в програмата от гледна точка на включването на винарството като приоритетен сектор.

А подобна корекция изисква технологично време и подготовка. Вероятно това е формалният аргумент на колегите от Министерството на земеделието, за да не попада към момента винопроизводството към чувствителните или т.нар. приоритетни сектори. По принцип програмите търпят корекции, приключваме старата с 16 изменения.

- Приключва старата Програма за развитие на селските райони. Какво показват сметките, какви средства ще загубят общините?

- По отношение на общините до 15 октомври т.г. за 43 проекта не бяха подадени заявки за плащане. Тези инвестиции са на обща стойност 35,5 млн. лв. С подаване на заявката за плащане кметството казва, че проектът е завършен и иска субсидия. Тук се включват както големи проекти за инфраструктура в селата по мерки 321 и 322, така и проекти за изграждане на горски кули, на МИГ (местни инициативни групи), туристическо-информационни и др.

Проблемните големи проекти за инфраструктура са само 10. Тук обаче искам да отворя една скоба: в рамките на общинската мярка 321, където има 8 големи инфраструктурни проекта, има такива, които са в ход на изпълнение и много близо до завършване. Затова сме в разговор с министерството да променим сроковете отново за приключване на общински проекти по 321 и 322 мярка и да дадем още едно последно удължаване за приключване на тези проекти - до 13-15 ноември т.г.

-Какви пари ще се спасят, ако има такова удължаване?

- Има шанс да се завършат 4-5 проекта и буквално да се спасят 27 млн. лв. от споменатите общо 35,5 млн. лв. инвестиции.

- Ако въпреки готвеното удължаване проектите не приключат, какви суми ще трябва да върнат кметствата на бюджета?

- По последни данни от общата сума 35,5 млн. лв. на общините са изплатени като аванси 15,7 млн. лв. Те ще трябва да се възстановят, ако проектите не са изпълнени в срок. Тази седмица ние ще им изпратим писма за възстановяване на авансите за проекти, за които категорично имаме информация, че са далече от завършване.

- А как ще завършите програмата - ще има ли загуби в края на тази година?

- Към момента имаме 82% усвояване на Програмата за развитие на селските райони. Предстои ни до Нова година да разплатим и да обработим близо 1382 броя заявки на стойност близо 900 млн. лв. Към тях автоматично искам да добавя извънредния прием по мярка 121 за техника за още 100 млн. лв., която в момента договаряме. Относно цялостния анализ на изтичащата програма две са мерките, по които има недостиг на средства - 321 за общински проекти, която е била значително наддоговорена, и 214 мярка за сеитбообращението.

Тези наддоговорени средства, които иначе би трябвало да ги поеме българският бюджет, ще бъдат изплатени с европейски пари, взети чрез преразпределение на бюджети от други мерки и оси на програмата. След всички тези мерки, които приложихме за ефективно усвояване на програмата, смятам, че загубите за тази година могат да бъдат в доста разумни граници под 20-30 млн. евро. Буквално това означава, че програмата ще бъде изпълнена между 92 и 93%. Като първи програмен период за една държава, която се учи да усвоява и да менажира този процес, смятам, че би било едно добро постижение като резултат.

- Фермерите очакват изплащането на годишните субсидии за земя. Кога ще стартира и в какъв размер ще са?

- Първо искам да кажа, че през миналата седмица направихме доста сериозни плащания за сектор „Животновъдство“, 120 млн. лв. бяха платени. 80 млн. от тях бяха свързани с т.нар. обвързана подкрепа, т.е. средства от ЕС. Като цяло това беше авансово плащане за сектора от 70%, останалото ще бъде направено през декември. Разплатихме и националните субсидии в сектор „Овце и кози“ за близо 39,5 млн. лв.

За едрия рогат добитък първите плащания ще са през първата половина декември - 20 млн. лв. и доплащане през януари. По отношение на субсидиите за площ имаме ясен график как ще плащаме във времето. Директните плащания за земя от ЕС ще бъдат платени през януари догодина и ще са в рамките на 598 млн. лв. По предварителни данни това са 162 лв. на хектар, или 16,2 лв. на декар. Надяваме се през февруари да изплатим и т.нар. преразпределително плащане - това са допълнителни субсидии за обработване на първите 300 дка от стопанството на фермер.

То ще е за общо 109 млн. лв. И тази година помощта за декар ще е между 12 и 13 лева. И другият голям бюджет, който ще ни е и най-труден, това са т.нар. зелени плащания към директните субсидии. Бюджетът по това перо е доста съществен - 464 млн. лв. Тези плащания ще направим последни някъде през април. (Това са плащания за поддържане на угар, за живи плетове, диверсификация на културите в нивите - б.р.)

През февруари ще изплатим средствата по мярка 10,11 и 12 на Програмата за развитие на селските райони - това са необлагодетелстваните райони, НАТУРА, биологичното земеделие и сеитбообращение.