На 27 април 2018 да почерпят

Украйна гарантира обучението на български език на сънародниците ни

Доналд Тръмп ще посети Великобритания на 13 юли

Обсебени ли са три цигулки и виолончело за 30 млн. долара? “Страдивариус” ,“Гуарнери”, „Джофредо Каппа” и “Гофрилер”, купени по времето на Людмила Живкова, над 30 г. са в едни и същи музиканти

Депутатите предложиха Музикалната къща на БНР да работи като самостоятелен културен институт Така за всеки продаден билет новата структура ще получава субсидия от Министерството на културата

Кметицата Иванчева към съучастниците си: Няма документ, докато не плати (обзор) Поставили сме предприемача на колене, допълва началничката на район „Младост”

“Отровени” жители на Дума разказаха в централата на ОЗХО за фалшивата химическа атака

Студио Х на „Армията“ Малцина от сегашния отбор ще запазят местата си, важно е кой ще ги запълни

828 нови медицински изделия влизат в болничната помощ 105 пациенти са минали през 4 лечебници за аортни клапи

Сенатът на САЩ одобри Майк Помпео за нов държавен секретар

По работа сме на второ място в ЕС Трудим се по 40,8 часа, а холандците по 30,3 часа

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в петък, 27 април 2018

Общински съветници се обединиха заради глоба на Здравко Здравков Главният архитект бил викан в следствието и заради Иванчева

Според социологическите проучвания Ердоган ще спечели изборите в Турция

Писаха слаб 2,88 на държавата Комплексната оценка е най-ниска от седем години насам

Нено Димов, председател на Института за дясна политика: Отговорността за организацията на вота е и лична

ДПС е по-скоро опозиция на реформаторите, а не на ГЕРБ

Д-р Нено Димов е роден на 20 септември 1964 г. Завършил е математика в Софийския университет. Зам.-министър на околната среда в кабинета на ОДС (1997-2001 г.). Член на преговорния екип за членство на България в ЕС. Народен представител в 39-ото НС. Председател на Института за дясна политика.

– Нова политическа реалност или потвърждение на статуквото – кое се случи на първия тур на местния вот, г-н Димов – едната версия е на управляващите партии, а другата – на ДПС?

– И двете. Първото, което се потвърди, е, че управленската формула е успешна. ГЕРБ и реформаторите показват по-добри резултати. Особено ГЕРБ. Щом след година управление качват резултат, значи формулата е успешна, а обратната теза звучи преднамерено. БСП остана втора сила в национален мащаб. Чисто формално – това е запазване на статуквото от 2014 г. с тенденция, че десните печелят доверие. Промяната е, че БСП де факто се срина на тези избори, макар и запазвайки второ място. Нямат кмет, избран мажоритарно на първия тур, на балотажите в много общини се явяват партии от управлението, има риск БСП да не успее в нито един областен център. Това показва ново състояние на левицата. От януари в месечните доклади на Института за дясна политика наблюдаваме тенденция – развитието на БСП много прилича на това на СДС през 2003 г. От понеделник до президентските избори догодина ще е периодът, в който БСП или ще успее да се преориентира и да се стабилизира, или ще стигнат до нивото на СДС от последните президентски избори.

– “Новата реалност”, която описа Лютви Местан обаче, е за управленската формула. И за това доколко е редно управляващите да броят резултата си от местния вот “заедно”, как това се отразява на идентичността?

– Съотношението в управлението е въпрос на договор между управляващите. И ГЕРБ, и РБ показват по-добри резултати. Но трябва да се направи уговорката, че сравняваме различен вид избори – парламентарни и местни. Местният вот няма пряко отношение към парламентарния баланс. За мен резултатът показва, че договорката в парламента отпреди година е успешна. Разбирам до голяма степен ДПС, те от самото начало на действащия парламент атакуват реформаторите. Всъщност ДПС е в опозиция не на ГЕРБ, а на РБ. На практика те се стремят дългосрочно към участие в управлението, измествайки РБ, а не измествайки ГЕРБ. Така разчитам дългосрочното послание на г-н Местан.

– При това положение за втория тур в неделя доколко логични са коалиции ГЕРБ – ДПС по места и размяната за подкрепа при нужда?

– В годините на демокрация се е доказало, че на местно ниво са възможни всякакви коалиционни формули. Всяка партия би мечтала да има самостоятелно мнозинство в парламента, в общинския съвет, да има кмет и т.н. Но това няма как да се случи, освен ако няма члeн Първи в конституцията. За да може да се управлява трябва компромис, договор. Обединенията трябва да са около цели, които събират възможното мнозинство.

– Въпреки добрия резултат на ГЕРБ за кметския вот партията загуби пълните си мнозинства в доста общини, включително и в София, макар и с малко. Това какъв знак е?

– Доброто представяне на РБ де факто взема част от десните гласове, които вероятно преди това са били при ГЕРБ, за да имат мнозинство. Помним какво беше напрежението между РБ и ГЕРБ на парламентарния вот. Преглъщането и намирането на обща формула явно се харесва на десните избиратели и затова на местния вот се потвърди формулата на национално ниво.

– Провален, саботиран, успешен – това са част от интерпретациите на резултата от референдума, който не успя да събере достатъчно активност, за да е изляло валиден. Коя е вярната?

– Мисля, че този референдум успя. Категорично. Ако го сравним с единствения друг референдум – за АЕЦ “Белене”, участието сега е двойно повече. Категоричността на заявената воля – броят хора, отговорили с “да” за електронно гласуване, са тройно повече. Да, референдумът не събра гласове, че резултатът да бъде задължителен, и това може да се интерпретира като неуспех. Но прескочи убедително първата бариера – активност от 20%. Решението остава в ръцете на парламента. А аз се съмнявам, че повечето партии в НС ще пренебрегнат волята на такъв масив от хора, гласували с “да”. Тези хора са повече от гласоподавателите на която и да е партия в момента. Разбира се, този референдум има сериозни съпротиви – по две линии. Първата е естествена – винаги новото плаши. Преди 50 г. в Европа е имало съпротива срещу дебитните карти.

– Видяхме “Арената на ужасите” в София, валят сигналите на неотчетени преференции и гласове, огромен процент сгрешени протоколи и недействителни бюлетини. Можем ли да вярваме на резултатите при тези сигнали? И кой носи отговорността – и за броенето, и за ада в ОИК-София?

– Първо, между сбъркан и манипулиран протокол разликата е огромна. Не вярвам фактическите грешки да са толкова голям брой, това ми звучи абсурдно. Вероятно става дума за технически грешки. Колкото до случилото се в “Арена Армеец”, там има няколко нива на отговорност и мисля, че в голяма степен тя трябва да се носи лично. Първото ниво е в конкретния ден за организацията на предаване на книжа и тя е на ОИК в София. И респективно ЦИК. Друг ключов проблем е недооценяването на обема от информация, който трябва да се обработи, и липсата на достатъчно експерти, които да могат да поемат тази информация. Тук проблемът е и в закона – по кодекса на Мая Манолова броят на членовете на ОИК беше доста намален въпреки предупрежденията от ГЕРБ, че това ще създаде проблем при обработването. Най-важното за мен е, с цялото ми състрадание към хората, които бяха подложени на този ужас в залата, случилото се да послужи като урок в бъдеще да се избегнат подобни случки.

– Темата “бежанска криза” у нас, за разлика от европейските общества, не е всекидневие. Защо стоим някак в периферията на тема №1 в ЕС?

– Обяснението е, че на практика ние в момента не сме кой знае колко засегнати от тази бежанска вълна. Потокът през България е нищожен в сравнение с този през Гърция, Словения, Италия и т.н. А не сме толкова привлекателни, защото българското правителство и в частност МВР успяха да направят така, че България да не е най-атрактивната дестинация. И не говоря само за огражденията и по-големия брой униформени, ангажирани с опазването на границата. Процедурите със задължителната регистрация у нас и стриктното изпълнение на задълженията ни като външна граница на ЕС са съществена част от справянето с вълната. Колкото до общоевропейските решения – тук разделението в подхода на западните демокрации и на Централна и Източна Европа е обяснимо. Традиционните демокрации и ЕС са характерни с това, че не се вземат “пожарникарски” решения. Те се взимат постепенно, бавно, но в крайна сметка са правилни и дългосрочни.

– Има ли риск от радикализъм в Европа заради бежанския проблем?

– Ако тръгнем от изборите у нас, ще видим, че най-умерената националистическа партия – ВМРО, получава най-добър резултат. Така че у нас тенденцията е по-скоро обратна. Ако видим изборите в Полша – десницата се състезава с десницата, левицата я няма, но за радикализъм изобщо не може да се говори. Оттук нататък според мен в Европа се задават десни победи на избори. Дясната политика по принцип е консервативна и смятам, че тя няма да допусне избуяване на радикални настроения против имигрантите.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.