Маскирани отмъкнаха оборота на газостанция в Перник

Баща отвлече 3-месечния си син в Лом

Проучване: Хората подсъзнателно изпитват омраза към други, които не желаят да имат деца

Жена даде 4400 лева на телефонни измамници за ваксина за дъщеря си

11 бойци са убити при израелските въздушни удари в Сирия

34-годишен хасковлия без книжка блъсна дете на пешеходна пътека

Рискът за рецесия в еврозоната и САЩ се увеличава Няколко признака за предстоящия глобален спад

Rolls-Royce с рекордни продажби Британската компания изпрати най-успешната си година

Проф. Гетов: Внедряването на системата за верификация на лекарства няма да доведе до фалит на аптеки у нас

Проф. Кантарджиев: Всяка година смъртните случаи у нас са над 10 000 след бактериални усложнения от грипа

Германия ограничава до 130 км/ч скоростта по магистралите си от 2023 г.

Облачно време днес

Шофьор на автобус издъхна зад волана, блъскайки се в две коли в Бургас

Цветанов: Не смятам да имаме по-малко от 6 евродепутати и съм убеден, че могат да бъдат и 7

Какво да работят общинските съветници, забраните са прекалени Те са публични фигури и не трябва да използват големите пари и активи, които контролират

Мартин Петров: Не сме били само три коня в националния

Мартин Петров даде интервю на Владимир Памуков и Красимир Минев за предаването “КОД спорт“ по ТВ+. Свръхзвуковия е единственият български футболист, играл в 3 от четирите най-елитни първенства на Европа, записа силни мачове в Испания, Англия и Германия. Има 90 двубоя и 20 гола за националния отбор. В кариерата си е играл за 8 клуба – “Ботев” (Враца), ЦСКА, “Сервет” (Женева), “Волфсбург”, “Манчестър Сити”, “Атлетико” (Мадрид), “Болтън“ и “Еспаньол“. В 442 двубоя в професионалния футбол асът има 110 гола. Петров е и футболист №1 на България за 2006 г.

– Навремето сякаш бяхме повече максималисти отколкото реалисти за националния отбор, така ли е?

– Трябва да си кажем истината, че в момента отборът ни не е готов за големи форуми. Не трябва да бъдем максималисти, защото след това боли.

– Но нормално ли е сто зрители да гледат мач на националите? Звучи като подигравка.

– Най-лошото е, че в последните мачове не станах свидетел на желание от страна на момчетата, на раздаване, на хъс. Може би точно това дразни зрителя. Когато видиш, че един човек или отбор се раздава и класата срещу него е по-голяма и дойде загуба, няма какво да се направи. За съжаление аз не го усетих срещу Норвегия. Мач, от който се решаваше всичко, а нямахме един изстрел във вратата. Ние, от мооте поколение, също сме правили слаби мачове и сме се класирали само на едно европейско и ме боли страшно много, но не мога да разбера защо се случва. Надявам се момчетата да се вдигнат, защото много е лесно сега да ги мачкаме.

– Волейболистите също загубиха, но дадоха всичко и публиката ги изпрати подобаващо.

– Знаете, че миналата година волейболистите направиха слаба година. Видяхте как с два силни мача сега и – нямаше свободни места. Каква атмосфера, нещо уникално!

– Това не е ли проблем на българското общество, което е на крайностите?

– Точно затова казвам – не трябва да сме винаги максималисти или пък най-долу. Дали е волейбол, футбол, баскетбол, лесно е да мачкаш човека. Трябва да се опиташ да му помогнеш, да бъдеш реалист и наистина да си казваш нещата, както са. Да има градивна критика, но да помогнеш за изправянето, иначе нищо добро не ни чака.

– Навремето Бербатов каза, че „три коня дърпат каляската“, сега обаче няма и три. Не е ли трагично?

Не сме били само три “коня”, винаги сме били отбор и сме се раздавали. Ние тримата сме играли в по-силни първенства или сме били лидери, но няма как само с трима човека… В момента сме свидетели, че много по-слаби отбори правят изненади, а нямат звезди. Точно затова говоря, че трябва да се направи един екип, който да се раздава.

– На 36 години още ви се играе – футболът ли не ви пуска или вие не го пускате?

– Май аз не го пускам. (смее се)

– Бяхте ли на крачка от екзотичната индийска лига?

– Имаше разговори. Бях готов да приема поредното предизвикателство, но не се получи. Все пак трудно е, когато повече от 17 години си бил професионален футболист и то на високо ниво, и изведнъж да престанеш.

Хвана ли ви яд, че Роберт Левандовски вкара пет гола за 9 минути и рекордът ви за най-бързи четири попадения в Бундеслигата отиде в историята?

А, яд! Не си спомям за колко минути вкарах моите четири.

С номера на фланелката, с който играехте в националния – 17. Но да попитаме друго – по-добър ли е Левандовски в момента от Меси и Роналдо?

– Не, според мен Меси и Роналдо безспорно са по-напред от другите.

– Дойдохте да помогнете на ЦСКА в труден момент. Какво видяхте тогава и какво очаквате да се случи сега?

– Тогава наистина дойдох с цел да помогна с каквото и да е. За съжаление получих само едни обещания. Тогава говорехме да ставаме шампиони, а сега – „В“ група. Това няма как да приляга на този клуб. Явно обаче страната, както и футболният съюз, си имат закони, които трябва да се спазват от всички. Надявам се Гриша Ганчев, който направи доста неща в „Литекс“ сериозно да се е заел и с цялото си сърце да помогне. И не само той, и други хора трябва да се обединим, да помогнем. Във „В“ група да играеш срещу такива отбори, да ги биеш с по 11:0… Няма полза от тези мачове. Болно ми е, но това е.

– Имахте две адски контузии в кариерата си. Сега връщате ли се към тази болка?

Особено като видя, че някой се хваща за коляно и първата ми дума е „той скъса връзки“. Все едно съм доктор. Тези моменти няма как да ги изтриеш от съзнанието, за съжаление, но те са част от спорта…

– Кой е най-добрият треньор, с когото сте работил?

– Всички са били такива, няма как да отлича някого. Може би Свен-Горан Ериксон и Роберто Манчини, но доста съм сменил и не искам да обида някого.

– Любимият ви гол?

– Головете ми може да са малко, но както вие отбелязахте са качествени.

Питаме всеки, който е играл голям футбол – Меси или Роналдо е номер 1?

– Двамата според мен са различен тип футболисти, така че няма база за сравнение. Единият проповядва повече техниката, другият – повече физика. И двамата са страхотни.

– Най-добрият защитник, срещу когото сте играл?

– Сещам за Дани Алвеш, който доста провокира на терена. Но в момента сме добри приятели, тъй като децата ни учат в едно училище. Казах му ги някои неща… (смее се)

Вие сте единственият талант, който е сравняван със Стоичков и е успял да направи добра кариера. Как го постигнахте?

Може би сравненията отначало малко ми понатежаваха, но с времето много пъти съм споделял, че аз искам да си остана Мартин Петров. А и не мога да бъда сравняван с него при положение, че е спечелил най-големите отличия. Постигнал съм всичко с много труд, с много лишения, с много тренировки. Животът на футболиста е еднообразен, особено когато имаш мачове сряда-събота, както в Англия, особено през декември и януари. Може би и затова много пъти съм си изпускал нервите пред вас, журналистите. Защото винаги се гледа лъскавата страна, а трудностите остават настрана. Всеки гледа заплати, премии, коли… Извинявайте, но съм си изкарал парите с честен труд и ще се обличам, и ще карам каквато искам кола. Едно време в “Ботев“ (Враца) и в ЦСКА, когато почнах съм пътувал с влак в 1 часа вечерта, две години подред със Стилиян бяхме по гарите. Не съм имал възможност, не съм купувал. В момента имам възможност, какъв е проблемът? Да съм окрал някого, да съм излъгал?

– От година сте съдружник в агенция „Танев“. Как се работи с единствения мениджър, който е бил до вас през кариерата ви?

Ново начало, засега с много бавни темпове напредвам. Трудно е, но се надявам с каквото мога да помогна на г-н Лъчезар Танев, както той винаги ми е помагал като единствения мениджър в моята кариера. И не само той, а и семейството му. И дъщеря му, и синът му – това е семейство, към което моите благодарности никога няма да спрат, както и да изпитвам уважение. Надявам се двамата да имаме успешни трансфери.

– Наблюдавахте наживо европейското първенство за юноши в България, често гледа юношеските национални отбори. Има ли перспектива за трансфери?

Винаги съм казвал, че много от момчетата ни са по-качествени от тези в чужбина. Но явно все още се налага да се връщаме към стари теми – при какви условия тренират, как се отнасят към футбола, какво искат да постигнат.

Тримата идеални партньори за националния отбор на България, както и трима световни играчи, които би искал да ти партнират в атаката?

– Може би и аз ще искам до Меси и Роналдо, ако имам възможност, но за съжаление нямам. За България не искам да кажа, за да не обидя някого.

Не е тайна, че най-добре се разбирахте с Бербатов…

Да, той не иска да си признае, че го направих голмайстор. (смее се) Не, дано не ми се обиди.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.