На 21 август 2018 да почерпят

Валери Божинов разцепи Враца

Русия показа „изтребител на дронове“ Деривация-ПВО ще може да сваля както дронове, така и ракети

“Левски“ избира между естонец и наш национал

Инженерът, проектирал моста „Моранди“, сам предупредил за агресивна корозия

„Олимпик“ пали застрахователна война с Кипър Няма яснота кой ще изплати парите в България

Катастрофа с 3 коли стана на магистрала „Тракия” В болница е 29-годишна пътничка

Имаме ли право на допълнителен платен отпуск?

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 21 август 2018

По 314 лева харчи българинът за почивка По-икономични от нас са латвийците и румънците

Двама души са арестувани във връзка със стрелбата по сградата на американското посолство в Анкара

Строят 7 детски площадки в „Младост“ Съоръженията струват 280 000 лева

Хиляди учители не достигат в страната Увеличението на заплатите цели справяне с кадровия дефицит

Евакуираха село в гръцкия полуостров Пелопонес заради горски пожар

Голяма част от София без топла вода за 10 дни Правят профилактика и ремонти на топлопреносната мрежа

Мартин Петров: Не сме били само три коня в националния

Мартин Петров даде интервю на Владимир Памуков и Красимир Минев за предаването “КОД спорт“ по ТВ+. Свръхзвуковия е единственият български футболист, играл в 3 от четирите най-елитни първенства на Европа, записа силни мачове в Испания, Англия и Германия. Има 90 двубоя и 20 гола за националния отбор. В кариерата си е играл за 8 клуба – “Ботев” (Враца), ЦСКА, “Сервет” (Женева), “Волфсбург”, “Манчестър Сити”, “Атлетико” (Мадрид), “Болтън“ и “Еспаньол“. В 442 двубоя в професионалния футбол асът има 110 гола. Петров е и футболист №1 на България за 2006 г.

– Навремето сякаш бяхме повече максималисти отколкото реалисти за националния отбор, така ли е?

– Трябва да си кажем истината, че в момента отборът ни не е готов за големи форуми. Не трябва да бъдем максималисти, защото след това боли.

– Но нормално ли е сто зрители да гледат мач на националите? Звучи като подигравка.

– Най-лошото е, че в последните мачове не станах свидетел на желание от страна на момчетата, на раздаване, на хъс. Може би точно това дразни зрителя. Когато видиш, че един човек или отбор се раздава и класата срещу него е по-голяма и дойде загуба, няма какво да се направи. За съжаление аз не го усетих срещу Норвегия. Мач, от който се решаваше всичко, а нямахме един изстрел във вратата. Ние, от мооте поколение, също сме правили слаби мачове и сме се класирали само на едно европейско и ме боли страшно много, но не мога да разбера защо се случва. Надявам се момчетата да се вдигнат, защото много е лесно сега да ги мачкаме.

– Волейболистите също загубиха, но дадоха всичко и публиката ги изпрати подобаващо.

– Знаете, че миналата година волейболистите направиха слаба година. Видяхте как с два силни мача сега и – нямаше свободни места. Каква атмосфера, нещо уникално!

– Това не е ли проблем на българското общество, което е на крайностите?

– Точно затова казвам – не трябва да сме винаги максималисти или пък най-долу. Дали е волейбол, футбол, баскетбол, лесно е да мачкаш човека. Трябва да се опиташ да му помогнеш, да бъдеш реалист и наистина да си казваш нещата, както са. Да има градивна критика, но да помогнеш за изправянето, иначе нищо добро не ни чака.

– Навремето Бербатов каза, че „три коня дърпат каляската“, сега обаче няма и три. Не е ли трагично?

Не сме били само три “коня”, винаги сме били отбор и сме се раздавали. Ние тримата сме играли в по-силни първенства или сме били лидери, но няма как само с трима човека… В момента сме свидетели, че много по-слаби отбори правят изненади, а нямат звезди. Точно затова говоря, че трябва да се направи един екип, който да се раздава.

– На 36 години още ви се играе – футболът ли не ви пуска или вие не го пускате?

– Май аз не го пускам. (смее се)

– Бяхте ли на крачка от екзотичната индийска лига?

– Имаше разговори. Бях готов да приема поредното предизвикателство, но не се получи. Все пак трудно е, когато повече от 17 години си бил професионален футболист и то на високо ниво, и изведнъж да престанеш.

Хвана ли ви яд, че Роберт Левандовски вкара пет гола за 9 минути и рекордът ви за най-бързи четири попадения в Бундеслигата отиде в историята?

А, яд! Не си спомям за колко минути вкарах моите четири.

С номера на фланелката, с който играехте в националния – 17. Но да попитаме друго – по-добър ли е Левандовски в момента от Меси и Роналдо?

– Не, според мен Меси и Роналдо безспорно са по-напред от другите.

– Дойдохте да помогнете на ЦСКА в труден момент. Какво видяхте тогава и какво очаквате да се случи сега?

– Тогава наистина дойдох с цел да помогна с каквото и да е. За съжаление получих само едни обещания. Тогава говорехме да ставаме шампиони, а сега – „В“ група. Това няма как да приляга на този клуб. Явно обаче страната, както и футболният съюз, си имат закони, които трябва да се спазват от всички. Надявам се Гриша Ганчев, който направи доста неща в „Литекс“ сериозно да се е заел и с цялото си сърце да помогне. И не само той, и други хора трябва да се обединим, да помогнем. Във „В“ група да играеш срещу такива отбори, да ги биеш с по 11:0… Няма полза от тези мачове. Болно ми е, но това е.

– Имахте две адски контузии в кариерата си. Сега връщате ли се към тази болка?

Особено като видя, че някой се хваща за коляно и първата ми дума е „той скъса връзки“. Все едно съм доктор. Тези моменти няма как да ги изтриеш от съзнанието, за съжаление, но те са част от спорта…

– Кой е най-добрият треньор, с когото сте работил?

– Всички са били такива, няма как да отлича някого. Може би Свен-Горан Ериксон и Роберто Манчини, но доста съм сменил и не искам да обида някого.

– Любимият ви гол?

– Головете ми може да са малко, но както вие отбелязахте са качествени.

Питаме всеки, който е играл голям футбол – Меси или Роналдо е номер 1?

– Двамата според мен са различен тип футболисти, така че няма база за сравнение. Единият проповядва повече техниката, другият – повече физика. И двамата са страхотни.

– Най-добрият защитник, срещу когото сте играл?

– Сещам за Дани Алвеш, който доста провокира на терена. Но в момента сме добри приятели, тъй като децата ни учат в едно училище. Казах му ги някои неща… (смее се)

Вие сте единственият талант, който е сравняван със Стоичков и е успял да направи добра кариера. Как го постигнахте?

Може би сравненията отначало малко ми понатежаваха, но с времето много пъти съм споделял, че аз искам да си остана Мартин Петров. А и не мога да бъда сравняван с него при положение, че е спечелил най-големите отличия. Постигнал съм всичко с много труд, с много лишения, с много тренировки. Животът на футболиста е еднообразен, особено когато имаш мачове сряда-събота, както в Англия, особено през декември и януари. Може би и затова много пъти съм си изпускал нервите пред вас, журналистите. Защото винаги се гледа лъскавата страна, а трудностите остават настрана. Всеки гледа заплати, премии, коли… Извинявайте, но съм си изкарал парите с честен труд и ще се обличам, и ще карам каквато искам кола. Едно време в “Ботев“ (Враца) и в ЦСКА, когато почнах съм пътувал с влак в 1 часа вечерта, две години подред със Стилиян бяхме по гарите. Не съм имал възможност, не съм купувал. В момента имам възможност, какъв е проблемът? Да съм окрал някого, да съм излъгал?

– От година сте съдружник в агенция „Танев“. Как се работи с единствения мениджър, който е бил до вас през кариерата ви?

Ново начало, засега с много бавни темпове напредвам. Трудно е, но се надявам с каквото мога да помогна на г-н Лъчезар Танев, както той винаги ми е помагал като единствения мениджър в моята кариера. И не само той, а и семейството му. И дъщеря му, и синът му – това е семейство, към което моите благодарности никога няма да спрат, както и да изпитвам уважение. Надявам се двамата да имаме успешни трансфери.

– Наблюдавахте наживо европейското първенство за юноши в България, често гледа юношеските национални отбори. Има ли перспектива за трансфери?

Винаги съм казвал, че много от момчетата ни са по-качествени от тези в чужбина. Но явно все още се налага да се връщаме към стари теми – при какви условия тренират, как се отнасят към футбола, какво искат да постигнат.

Тримата идеални партньори за националния отбор на България, както и трима световни играчи, които би искал да ти партнират в атаката?

– Може би и аз ще искам до Меси и Роналдо, ако имам възможност, но за съжаление нямам. За България не искам да кажа, за да не обидя някого.

Не е тайна, че най-добре се разбирахте с Бербатов…

Да, той не иска да си признае, че го направих голмайстор. (смее се) Не, дано не ми се обиди.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.