На 18 февруари 2020 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за вторник, 18.02.2020

Президентът Радев: Преодоляването на растящите неравенства е фундаментален проблем за обществото ни

Хора от САЩ и Унгария купуват имоти край морето Взимат втори дом на кредит

РЗИ: Качеството на водата в жилищен блок в Перник е влошено заради остаряла вътрешна водопроводна система

В Европа инвестират в домове за хора над 80 г. Германия и Франция са най-привлекателни

Оставиха за постоянно в ареста Данчо Катаджията

Нови стипендии за БГ студенти във Великобритания Университети със стратегии за привличане на кандидати след Брекзит

През 2020 г. имотите остават атрактивни

Катастрофа между бус и тир на магистрала „Струма“, двама пострадали

Касовите апарати без връзка с НАП до 72 ч.

Борисов: Прокуратурата не е място, където да се решават политически препирни (ВИДЕО)

Задължително ли е медицинско, преди да започнем работа

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 18 февруари 2020

Париж вещае кръв за сделка с Лондон

Кардиолози искат контрол и от гилдията за лечението на инфаркт

„България има сериозни постижения в лечението на инфаркта, чиято смъртност от 2002 г. до 2011 г. се понижи два пъти. Това го призна и здравният министър д-р Петър Москов в концепцията си „Цели за здраве 2020“. Но липсва държавна регулация, правна норма и контрол при овладяването на тежкото и социалнозначимо заболяване“.

Това съобщи пред „Труд“ вчера проф. Юлия Джоргова преди VII национален конгрес на Дружеството по интервенционала кардиология в България. Известната специалистка, която е въвела за първи път у нас много инвазивни методики, е началник на Клиниката по кардиология в столичната университетска кардиологична болница „Св. Екатерина“.

Проф. Джоргова добави, че по проблемите на инвазивната кардиология МЗ работи с националния консултант (независимо кой е той), но той е политически избираема личност. „Затова настояваме пред министъра освен с него, той да работи и с научното дружество. То е това, което носи предният фронт на науката, а личностите, които го ръководят, са избираеми. Т.е. гилдията сама е преценила, че са компетентни и най-много заслужават да бъдат начело“, посочи проф. Джоргова. Тя и колегите й от дружеството за пореден път ще предложат на здравните власти – МЗ и НЗОК, кардиолозите от експертно-етичната комисия на организацията да помагат в осъществяването на контрола върху качеството при безкръвното лечение на инфаркта.

„Министърът също трябва да направи реална програма за лечението на острия инфаркт и на острия инсулт. Да излъчи екип от специалисти, които да съставят програмата, да се инвестира в структури, които наистина работят и успешно лекуват българите от двете тежки заболявания“, каза още проф. Джоргова. Според нея стигнало се е до ситуация, в която се реже „клонът“, на който седят кардиолозите. Тя риторично запита – ако едно дърво роди 10 гнили ябълки, трябва да се отсече дървото или да се махнат гнилите и да се пазят здравите. „Това се случва в кардиологията – казваме, че всички са мошеници и зачеркваме специалността“, обобщи професорката.

Тя припомни как при проверки на НЗОК и гилдията преди 5 г. бяха открити пациенти, хоспитализирани без нужда. „Това доведе до рязко намаляване на цената на клиничните пътеки. Но не на тези, при които бяха открити злоупотреби – т.е. в диагностиката (при извършването на коронарография), а с 30% се намали стойността на най-тежката пътека за лечение на острия миокарден инфаркт“, каза проф. Джоргова. Според нея, ако се организира добър контрол, той ще осигури икономия в разходната част, а така България ще може да въвежда все по-нови методики на лечение. „Ето – от 2009 г. в „Св. Екатерина“ поставяме аортни клапи. Пет години се мъчихме за осигурим финансиране и за митралните клапи, но уви, Фондът за научни изследвания, както и вашият вестник писа, не ни одобри, защото проблемът ни не бил социалнозначим…“, каза още проф. Джоргова.

Когато в САЩ преди няколко години се установило, че се извършват излишни коронарографии, се събрали не едно, а пет научни дружества – на кардиолозите, кардиохирурзите, съдовите хирурзи, ангиолозите и т.н. „Те излъчиха комисия и съставиха подробен протокол за адекватност на даденото изследване при точно описани показания. А за всяка клинична ситуация протоколът съдържаше 20-ина игрови ситуации и в тях се включваха много скъпи изследвания, които обаче в България не можем да си позволим“, каза още проф. Джоргова. Тя подчерта, че без държавна регулация и без контрол, но не само от НЗОК, а и качествен от самата гилдия, няма да спрем да говорим за проблемите. А в момента с колегите й дори не могат да се преборят с това, екипите от линейките да съобщават в инвазивните кардиологии, че транспортират пациент с инфаркт, щом го вземат от дома му.

„Адекватният контрол и показателите, по които трябва да работим обаче, изискват пари“, каза още професорката. За да се докаже например, че пациент със стабилна стенокардия наистина е имал нужда от поставянето на стент, не е достатъчно той мине само т.нар. стрес тест като се качи на колело, както се прави у нас. Налага се също да му се направи ядрено-магнитен резонанс, т.нар. миокардна перфузия, да се приложи една методика, наречена FFR, доказваща необходимостта от процедурата. „Парите за всичко това обаче не са включени в стойността на клиничните пътеки. А с малкото, което се превежда от НЗОК на болница, не само трябва да се покрие терапията с лекарствата и консумативите, но да се осигурят заплати и пак с тези пари – да се организира дори хвърлянето на боклука. Само че касата не го взема предвид, когато изчислява цената на пътеката“, завърши проф. Джоргова.

Преобърнахме тревожната статистика

През 2009 г. България бе на предпоследно място в Европа по модерното интервенционално или както хората го наричат – безкръвно, лечение на острия инфаркт на миокарда (виж графиката). Само три години след въвеждането на програмата “Стент за живот” у нас кардиолозите преобърнаха тревожната статистика. Целта на проекта бе да обедини усилията на лекари, политици, обществени фигури, финансови и пациентски организации в овладяването на инфаркта чрез съвременната и най-успешна терапия – поставянето на стент. А този безкръвен начин на спасение да стане достъпен, така че в рамките на час и половина от всеки град или селце да се стига до най-близката катетеризационна лаборатория (б.р. – където се поставят стентове). Днес броят на инвазивните кардиологии в България е близо 50. Но сериозни проблеми остават от години неразрешени.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.