Бизнесът на нова среща за тока с властта през март, след това решават дали ще протестират

Бум на хепатит А в Сунгурларе

Ивелина Василева, ГЕРБ: Предлагаме регистърът за внос и износ на отпадъци да бъде публичен

Украински министър се присъедини към поставените под карантина 72 души, евакуирани от Ухан

98-годишната Айрис Апфел – най-цветната и усмихната модна икона

Спецоперация срещу битовата престъпност в силистренското село Айдемир

САЩ още не са решили дали да изпратят ракети „Пейтриът“ на Турция

Джон Питърс отново се сгоди след 12-дневния си брак с Памела Андерсън

48 нови случая на коронавирус в Южна Корея

Директорът на ТЕЦ „Бобов дол“ е на свобода

Парламентът избра Кристина Андонова–Хитрова за зам.-председател на КРС Регулаторът ще има и двама нови членове - Анна Хаджиева и Ердинч Хайрула

Авторът на „Телефонна любов“ с нова книга

Глоба за лекаря и за служителя при фалшив болничен

Продажбите на автомобили в Китай се сринаха с 92% заради епидемията

Тита изкушава по прозрачна нощница

Сандвичи от векове за векове

Точно преди 4 дни Америка отпразнува Националния ден на сандвича. Отвъд Океана имат изобилие от дати, посветени на различни видове храна. 3 ноември, Денят на сандвичите, не бива обаче да се бърка в никакъв случай с Деня на хамбургера (28 юли) или Деня на хотдога (23 юни) – янките правят разлика между различните видове хляб и това, което е мушнато в него.

Откъдето и да го захапеш, произходът на сандвича е труден за проследяване. Най-ранните исторически сведения ни насочват към Хилел Старши през I в. пр.Хр. Той бил прочут еврейски равин. Нему се приписва идеята да сложи смес от натрошени ядки, настъргана ябълка и подправки между две тънки еврейски питки „маца“, след което да накисне всичко това във вино и да го консумира с удоволствие. С течение на годините „хлябът на Халил“ се превръща в традиционно блюдо за Пасха.

Други кулинарни източници смятат, че произходът на сандвича е свързан с монголския завовевател Чингиз Хан (XII в.) Това обаче ни дава право на обосновано предположение, че няма начин и прабългарите още 5 века преди Чингиз да не са намесени в тази работа. При дългите конни преходи от старата родина към земите на юг от Дунав, войните на Аспарух няма как да са спирали задълго на трапеза. Затова най-вероятно са хапвали в движение – с едната ръка са държели юздите, а в другата – комат от лимец, намазан с мас. Доказателство е, че тези кулинарни традиции са запазени и до ден днешен в народния бит.

През Средновековието – между VI и XVI век – хората рядко ползвали чинии. Вместо това те сипвали манджите в импровизирани паници от изкорубен стар хляб. Сосът попивал и понякога те изяждали и посудата, която се явявала предтеча на сандвича. Ако ли пък не били вече гладни, подарявали напоеният със сос хляб на просяците.

Първото официално споменаване на сандвича със собственото му име е от времето на Просвещението през 1762 г. Английският историк Едуард Гибън описва как лондонски консерватори се събирали в известния клуб The Cocoa Tree, хапвали сандвичи, пиели пунш и говорели за бизнес и политика.

Наименованието „сандвич“ се свързва с Джон Монтегю (1719-1792 г.)., който бил Граф на Сандвич и първи лорд на Адмиралтейството. (Сандвич пък от своя страна е историческо градче в областта Кент, Югоизточна Англия. Името идва от староанглийски и означава „тържище върху пясък“.)

Графът бил страстен картоиграч и имал навика да не става от масата с часове. Захласнат по комара, той нямал време да се храни и карал готвачите си да му носят препечени филии с говеждо месо между тях. Така похапвал, без да прекъсва играта си. Идеята му дошла по време на него визита по Средиземноморието. В Турция и Гърция му сервирали канапета от хляб с различни вкусотии върху тях и на графа му хрумнало, че идеята е много полезна, защото пести време.

Според биографите на графа обаче той бил изключително зает не с игрите на карти, а с държавни дела и заради тях измислил филиите, с които се хранел от своето писалище.

Благодарение на своето откритие граф Джон Монтегю успява да влезе в световната кулинарна история. Благородникът бил член на английския парламент и взел активно участие в подготовката на околосветската експедиция на капитан Кук през 1778 г.

След като експедицията открила Хавайските острови в Тихия океан, първоначално ги нарекли Сандвичеви острови в чест на лорд Сандвич.

В Америка сандвичът е въведен от англичанката Елизабет Лесли. През 1850 г. Тя издава кулинарната книга „Напътствия за готвенето“ тя дава следната рецепта: Вземете две тънки филийки хляб. Намажете ги с масло, а при желание – и с горчица. Сложете между тях тънко нарязана шунка и сервирайте като лек обяд.“

Последната щриха към финалната версия на сандвича в ново време добавя американският изобретател Ото Роведер от Дейвънпорт, Айова. През 20-те години на миналия век той патентова машина, която реже хляба на филийки с желаната от клиента дебелина. Оттук нататък всичко е въпрос на вкус и фантазия.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.