Ангела Меркел: НАТО защитава всички свои членки, включително и Черна гора

Мона Чобан презря Париж заради Родопите В Киселчово писателката създаде артцентър за възраждане на български традиции

Варненският окръжен съд определя мерките за неотклонение на тримата задържани надзиратели

Автобусите на Столичния градски транспорт, които пътуват до планината Витоша, ще бъдат подменени

Труд Уикенд – един вестник за два дни Безгрижна неделя с чаровния 80-страничен брой на вестник "Труд"

Китайският президент пристига на посещение в Африка

С 95 невероятните точки Братя Минкови Кюве получи злато от световният конкурс за винени награди Decanter

Туристическа рана за Гърция от Русия след дипломатическия скандал, 10% спад на резервациите като цяло

Трима български граждани опитаха да преведат нелегално осем чужденци

МОН предлага за обществено обсъждане график на учебното време, ваканциите и датите на изпитите

Крадци са ограбили дома на Мира Добрева, докато семейството й спи

Властите в Хасковска област предупреждават стопаните по селата за опасност от чума по дребните преживни животни

Мъжът, който пострада при катастрофата на АМ „Хемус“, е с опасност за живота

Един човек пострада при катастрофа на АМ „Хемус” край Девня Трафикът се осъществява в активната лента

Ана Пападопулу става жена на Вергов Снимат шести сезон на “Откраднат живот”

Сандвичи от векове за векове

Точно преди 4 дни Америка отпразнува Националния ден на сандвича. Отвъд Океана имат изобилие от дати, посветени на различни видове храна. 3 ноември, Денят на сандвичите, не бива обаче да се бърка в никакъв случай с Деня на хамбургера (28 юли) или Деня на хотдога (23 юни) – янките правят разлика между различните видове хляб и това, което е мушнато в него.

Откъдето и да го захапеш, произходът на сандвича е труден за проследяване. Най-ранните исторически сведения ни насочват към Хилел Старши през I в. пр.Хр. Той бил прочут еврейски равин. Нему се приписва идеята да сложи смес от натрошени ядки, настъргана ябълка и подправки между две тънки еврейски питки „маца“, след което да накисне всичко това във вино и да го консумира с удоволствие. С течение на годините „хлябът на Халил“ се превръща в традиционно блюдо за Пасха.

Други кулинарни източници смятат, че произходът на сандвича е свързан с монголския завовевател Чингиз Хан (XII в.) Това обаче ни дава право на обосновано предположение, че няма начин и прабългарите още 5 века преди Чингиз да не са намесени в тази работа. При дългите конни преходи от старата родина към земите на юг от Дунав, войните на Аспарух няма как да са спирали задълго на трапеза. Затова най-вероятно са хапвали в движение – с едната ръка са държели юздите, а в другата – комат от лимец, намазан с мас. Доказателство е, че тези кулинарни традиции са запазени и до ден днешен в народния бит.

През Средновековието – между VI и XVI век – хората рядко ползвали чинии. Вместо това те сипвали манджите в импровизирани паници от изкорубен стар хляб. Сосът попивал и понякога те изяждали и посудата, която се явявала предтеча на сандвича. Ако ли пък не били вече гладни, подарявали напоеният със сос хляб на просяците.

Първото официално споменаване на сандвича със собственото му име е от времето на Просвещението през 1762 г. Английският историк Едуард Гибън описва как лондонски консерватори се събирали в известния клуб The Cocoa Tree, хапвали сандвичи, пиели пунш и говорели за бизнес и политика.

Наименованието „сандвич“ се свързва с Джон Монтегю (1719-1792 г.)., който бил Граф на Сандвич и първи лорд на Адмиралтейството. (Сандвич пък от своя страна е историческо градче в областта Кент, Югоизточна Англия. Името идва от староанглийски и означава „тържище върху пясък“.)

Графът бил страстен картоиграч и имал навика да не става от масата с часове. Захласнат по комара, той нямал време да се храни и карал готвачите си да му носят препечени филии с говеждо месо между тях. Така похапвал, без да прекъсва играта си. Идеята му дошла по време на него визита по Средиземноморието. В Турция и Гърция му сервирали канапета от хляб с различни вкусотии върху тях и на графа му хрумнало, че идеята е много полезна, защото пести време.

Според биографите на графа обаче той бил изключително зает не с игрите на карти, а с държавни дела и заради тях измислил филиите, с които се хранел от своето писалище.

Благодарение на своето откритие граф Джон Монтегю успява да влезе в световната кулинарна история. Благородникът бил член на английския парламент и взел активно участие в подготовката на околосветската експедиция на капитан Кук през 1778 г.

След като експедицията открила Хавайските острови в Тихия океан, първоначално ги нарекли Сандвичеви острови в чест на лорд Сандвич.

В Америка сандвичът е въведен от англичанката Елизабет Лесли. През 1850 г. Тя издава кулинарната книга „Напътствия за готвенето“ тя дава следната рецепта: Вземете две тънки филийки хляб. Намажете ги с масло, а при желание – и с горчица. Сложете между тях тънко нарязана шунка и сервирайте като лек обяд.“

Последната щриха към финалната версия на сандвича в ново време добавя американският изобретател Ото Роведер от Дейвънпорт, Айова. През 20-те години на миналия век той патентова машина, която реже хляба на филийки с желаната от клиента дебелина. Оттук нататък всичко е въпрос на вкус и фантазия.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.