Сергей Шойгу - майстор на извънредните ситуации

Съчетанието от компетентност и популярност го прави възможен наследник на Путин

Руският министър на отбраната е единственият, участвал във всички правителства от разпадането на Съветския съюз

На рождения ден на Владимир Путин през октомври неговият министър на отбраната Сергей Шойгу му донесе подарък - поредната сводка за военната кампания на Русия в Сирия. Тя включваше информация, че крилати ракети, изстреляни от Каспийско море, са поразили цели на разстояние почти 1500 км. Същата вечер двамата празнуваха, като играха хокей на лед с техния аматьорски клуб. Путин вкара седем гола в мача, а Шойгу отбеляза още един. Техният отбор спечели с лекота.

Откакто Шойгу оглави министерството на отбраната в края на 2012 г., неговото партньорство с Путин процъфтява не само върху леда. Руските въоръжени сили се явяват основен инструмент на външната политика на Путин. Русия упражнява сила с новооткрита ефективност в Крим и Източна Украйна, по периферията на въздушното пространство на НАТО, а сега в Сирия. Под ръководството на Шойгу руските въоръжени сили "показват способности, организация и логистични умения, които не сме виждали преди", казва Ивлин Фаркас, която доскоро беше най-висшият служител на Пентагона по руските въпроси.

Шойгу обаче е много повече от поредния министър на отбраната на Русия. Той е на 60 години - с три години по-млад от Путин - и е най-дълго служилият член на руското правителство. Участва в него още от 1990 г., преди разпадането на Съветския съюз, когато Путин все още беше неизвестен служител в кметството на Санкт Петербург. Шойгу си създаде име в министерството на извънредните ситуации (МЧС) - военизирана спасителна служба с широк обхват, която самият той изгради и оглавяваше почти 22 години. Той трупа власт и популярност, като умело маневрира във византийската бюрокрация на Русия, без да си създава някакви забележими врагове.

Русия е страна на извънредните ситуации - от суши и горски пожари до потъване на подводници, бомбени взривове в жилищни блокове и заложнически драми в училища. Най-новата добавка е катастрофата на чартърен самолет над Синайския полуостров, вероятно в резултат на тероризъм. Затова едва ли е изненадващо, че министърът на извънредните ситуации се превръща в една от най-добре познатите фигури в руската политика. Въпреки че не е част от най-близкото обкръжение на Путин от бивши служители на КГБ от Санкт Петербург, Шойгу е вътрешен човек, който се ползва с доверие.

Неговото съчетание от вярност, компетентност и популярност също така го прави един от малцината възможни наследници на Путин.

Шойгу е израснал в Южен Сибир - в малко известната република Тува. Обичал спорта, кварталните свади и рискованите номера - като скачането по ледените късове в буйната река Енисей. Подобни лудории му спечелили прякора Шейтан (Сатана). След завършване на инженерство в Красноярск и няколко успешни строителни проекта бил извикан в Москва от ръководството на комунистическата партия през 1990 г. След като заемал висш пост в архитектурна комисия, Шойгу оглавил нов корпус на спасителни работници и го превърнал във високоефективната организация, прераснала в крайна сметка в МЧС. Той също така показал непоколебима вярност, като се притекъл на помощ на Борис Елцин по време на опита за преврат през август 1991 г. и отново при конституционната криза през октомври 1993 г.

В хаоса на 90-те години Шойгу станал вдъхваща доверие фигура. Освен че се справял с пожари и природни бедствия, той служел като посредник в конфликти - от Южна Осетия до Таджикистан и Чечения. През 1999 г., когато Елцин се готвел да предаде управлението на Путин, неговият екип възложил на Шойгу да оглави нова политическа партия, наречена "Единство", която по-късно се трансформирала в "Единна Русия" - сегашната управляваща партия. Елцин определил Шойгу като "нашата най-голяма звезда".

Когато Путин поел властта, неговите стратези трябвало да очертаят образа на неоформения нов лидер пред обществеността. Бившият съветник на Кремъл Глеб Павловский казва, че администрацията "съзнателно изградила" образа на Путин отчасти въз основа на този на Шойгу: "Предполагаше се, че Путин също е спасител." Шойгу мъдро се отказал да бъде в центъра на вниманието. Вместо това печелил благоразположение. През 2000 г. той подарил на Путин черен лабрадор - Кони, който станал любимото куче на президента. Придружавал Путин при неговите приключенски пътувания. Проявявал патриотизъм, като ходел на почивка в руските гори, а не по френските плажове. Двамата имали общ интерес към историята.

След като предишният министър на отбраната Анатолий Сердюков изпадна в немилост, Путин постави въоръжените сили в ръцете на Шойгу. Сердюков извърши доста необходими реформи, но отблъсна висшите офицери. Шойгу до голяма степен запазва промените, като в същото време възстановява бойния дух.

Когато Путин реши да завземе Крим, Шойгу изпрати своя заместник Олег Белавенцев да надзирава нахлуването. Опитът на Шойгу като ръководител на действия за справяне с кризи му беше от голяма полза.

На 9 май по време на честванията за 70-ата годишнина от победата на Съветския съюз над нацистка Германия руските телевизионни камери се фокусираха върху черна открита лимузина, която докара Шойгу на Червения площад. Той се прекръсти, докато минаваше под стените на Кремъл. Крайно необичайният жест изглежда имаше за цел да разсее всякакви въпроси за християнската вяра на полутувеца, полуруснака. Вниманието, което беше отделено на Шойгу, се превърна в тема за нови спекулации дали той е определен за по-висша длъжност.

Въпросът какво ще стане след Путин тревожи политическата система в Русия. Хватката на президента върху властта се основава отчасти на представата за "безалтернативност" - липса на други възможности.

Но ако съществува кратък списък с кандидати, Шойгу вероятно е в него. Шойгу отдавна отрича да има политически амбиции. Това обаче може да бъде в негова полза. "Той очевидно не се стреми отчаяно да се покатери по хлъзгавата стълба", твърди изследователят на Русия в Нюйоркския университет Марк Галеоти, "което може да означава, че тъкмо той в крайна сметка ще се озове на върха й". Когато настъпи решителната извънредна ситуация, е много вероятно руснаците да се обърнат към своя главен спасител.

*Материалът е публикуван в списание "Икономист", превод БТА. Поместваме го със съкращения.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи