Късното започване на инсулиновата терапия увеличава значително усложненията

Захарният диабет е една от най-честите причини за сърдeчносъдова смърт, ослепяване или бъбречна недостатъчност с хемодиализа, както и ампутации на крайниците

Проблем е кой и как контролира пациентите с диабет - дълго те не се изпращат на специалист

- Д-р Темелкова, след два дни - на 14 ноември, е Световният ден за борба с диабета? Какво е значението за вас на този ден? Защо трябва да има ден на „диабета“ ?

- Захарният диабет е една честа и коварна болест. Честа - защото от нея в света са засегнати над 382 млн. души (2013 г.), а до 2035 г. очакваме 55% увеличаване на заболяването. Коварна, защото повишената кръвна захар не боли, а това често води до късна диагноза, неглижиране на лечението, докато не се появят усложненията. Над 30% са недиагностицираните пациенти. Това е много сериозен проблем по отношение на ранното започване на терапията и по-благоприятния краен резултат. Тези причини са достатъчни, за да се налага да говорим по-често за захарния диабет, а не само около този ден.

- Захарният диабет „не боли“ и затова много хора не подозират, че имат диабет? Защо е важно своевременното установяване на диабета?

- Разполагаме с много медикаменти за лечението му, но всички те имат относително ограничена ефективност според давността на заболяването, наличието на други заболявания или появили се вече усложнения. За това е необходимо да се прави скрининг за ранна и навременна диагноза на хората с този проблем, защото тогава лечението е по-лесно и по-ефективно и ще могат да бъдат избегнати или отсрочени усложненията на болестта.

- Д-р Темелкова, в медицинските среди често се казва, че „превенцията е по-доброто лечение“. Когато говорим за захарен диабет, това твърдение вярно ли е?

- Известно е, че застоялият живот на хората, нездравословното хранене, стресът са сериозни рискови фактори за увеличаване на честотата на заболяването и това са фактори, които могат да се променят, макар и много трудно на практика. Това изисква голяма мобилизация и воля за промяна, но е един от най-ефективните пътища за борба не само с възникване на заболяването, но и за контролирането на лечението му след това.

- Кога трябва да посетим специалиста ендокринолог?

- По отношение на установяването на риска от захарен диабет и изследването за въглехидратни нарушения, активно трябва да бъдат консултирани хората с рискови фактори. Това са тези с родственици с втори тип захарен диабет (на възрастните), с наднормено тегло, високо кръвно налягане и застоял начин на живот. Жените с поликистоза на яйчниците, такива, родили дете над 4 кг и тези с диабет по време на бременността, трябва също трябва насочено да бъдат проследявани.

- Как се постига добър контрол на диабета и защо е важно това?

- Лечението на захарния диабет е трудно, защото изисква непрекъснати усилия от страна на пациента. Не е достатъчно само да вземаш лекарствата. Трябва да се спазва съответен режим на движение и хранене, което не е лесно при съвременния начин на живот. Обаче лечението е много важно, защото усложненията, които настъпват поради лошия контрол, са тежки - очни, неврологични, бъбречни и най-вече - сърдечносъдови. Захарният диабет е една от най-честите причини за сърдечносъдова смърт, ослепяване или бъбречна недостатъчност с хемодиализа, както и ампутации на крайниците.

За радост в България разполагаме с цялата палитра от медикаменти за лечение на захарния диабет, но част от тях по икономически причини се предписват по-трудно и често по-късно от медицински издържаното. Друг основен проблем е обучението на пациентите, което е фундаментално при тях.

- Кои са основните бариери за постигането на добър контрол?

Бариерите за постигане на добър контрол са и от страна на пациентите, и от страна на лекарите. От една страна, пациентите не полагат достатъчно усилия за промяната, която посочи. Необходимо е да се променя начинът на живот, да се приемат предписаните медикаменти и да се контролира захарта. Много често, след като премине първият страх от диагнозата, лечението се нарушава. Друг проблем е кой и как контролира пациентите с диабет. Дълго те не се изпращат на специалист. Срещам пациенти, които имат диабет над 5 години и не знаят какво е гликиран хемоглобин. Всички съвременни правила и ръководства за лечение на диабета изискват контрол на три месеца и при непостигнати индивидуални цели - промяна в терапията. Редките срещи със специалист водят до по-голям консерватизъм и от страна на лекарите, защото по-активната промяна в терапията изисква по-чест контрол, който на практика не се случва. Това води и до късно започване на инсулиновата терапия, което увеличава значително усложненията. Друга причина за недобрата компенсация е страхът от ниска кръвна захар, т.е. хипогликемии. Този страх държи пациентите в буферно по-високи стойности, което отново увеличава риска от усложнения. За радост вече разполагаме с медикаменти, които не водят до хипогликемии, но достъпът до тях е ограничен от административни правила.

- Какви биха били последиците от диабета, ако той не се лекува, или се лекува неправилно?

- Усложненията вече посочих - по-голяма честота на инфаркти и инсулти, нарушения в бъбречната функция и чувствителността на периферните нерви и съдовете, което води до поява на разранявания и т.нар. диабетно стъпало, зрителни нарушения до слепота. Всичко това може да бъде избегнато, и то освен хуманно и медицински, е и икономически най-правилното - да се избегнат усложненията, чието лечение изисква много по-голям ресурс, ограничава качеството на живот на пациента и обременява близките му.

- Какво може да се подобри в сферата на диабета, за да имаме един по-добър краен резултат за хората, живеещи с диабет?

- Направено е доста, но има какво още да се желае. Трябва да се работи много в посока на профилактиката, непрекъснато, а не само около деня за борба с диабета. Да се диагностицират навреме пациентите със заболяването и се започне правилната терапия, която да се проследява и променя на съответните интервали от време. Лечението категорично трябва да се контролира от специалист. Даването на повече тест ленти на пациентите с множество инсулинови инжекции няма да подобри терапията, ако тези измервания не се обсъждат с ендокринолог и не водят до корекции. Необходимо е да се преструктурира диспансеризацията и тя да постига истинските си цели. Изключително важна е ролята на обучението на пациентите с диабет и то трябва да бъде включено с по-голяма тежест в терапията и да бъде съответно заплащано.

И това, за което могат да помагат медиите, е непрекъснато да се напомня за проблема и да се подпомогне активно информираността в обществото и профилактиката.