"Много учени се опитаха да разберат защо сперматозоидите се отличават с толкова голямо многообразие при положение, че имат една и съща цел - да оплодят яйцеклетка", заявява съавторът на ново ново изследване, цитирано от Science World Report.

Логично е едрите животни да произвеждат големи сперматозоиди. Налице обаче е тъкмо обратното.

Като използвали данни за 100 вида бозайници, от мишки до слонове, Люполд и Джон Фицпатрик от университета в Стокхолм в Швеция, установили, че размерите на животното все пак са определящ фактор за еволюцията на сперматозоидите.

Малките бозайници са по-скоро "икономични", що се отнася до количеството произведени сперматозоиди, но произвеждат много големи сперматозоиди. Едрите бозайници пък произвеждат голямо количество сперматозоиди.

"Тъй като при едрите бозайници репродуктивната система на женската е с големи размери, сперматозоидите рискуват да се "загубят" в нея", посочват Люполд и Фицпатрик.

„В този случай увеличаването броя на сперматозоидите е най-добрата стратегия. Така мъжкарят увеличава шансовете си да оплоди женската", допълват още те.

Мъжкарт обаче не може да увеличи броя на произведените от него сперматозоиди, ако нараснат размерите им. При едрите бозайници количеството е предпочетено пред качеството.

"При дребните животни рискът от загуба е много по-малък. Затова дължината на сперматозоида има предимство", отбеляза Люполд.

Това може да обясни защо винарката произвежда сперматозоиди, които са 20 пъти по-големи от размерите й, а сперматозоидите на мишките са по-големи от тези на слона.