- Г-жо Йончева, сбъднаха ли се според вас най-лошите страхове, че бежанската вълна в Европа рано или късно ще внесе радикално настроени хора и че един терористичен акт е само въпрос на време?

- Бежанската вълна може да улесни преминаването на екстремистки елементи, но тя не е нито причината, нито условието за тероризма в Европа. Главните извършители и координатори, както срещу “Шарли Ебдо”, така и в Петък 13-и са граждани, родени и възпитани на нашия континент. Те са просто войници. Да, те са мотивирани от вярата си изпълнители, но си остават нечий инструмент за действие.

Действително, неконтролираното преминаване през Европа на мигранти прави подбора на ектремистки елементи за изпълнението на определени задачи по-лесен. Но терористите разполагат с достатъчно средства и възможности за предвижване през всякакви граници. Опитът да се обясни една нова вълна на тероризъм чрез засилване на потока от бежанци е емоционален и несъмненно, по лесен за разбиране. Въпросът е кой, защо и как поръчва тези атентати, а не биографията на наемниците. Разбира се, политическите лидери както в Париж, така и във Вашингтон, и в Москва, имат доста подробен отговор на този въпроси. За нас, зрителите, потърпевшите, остава сцената с почистването. Виждаме работата на чистача – прибраните жертви от улици и кафенета, полицейски рейдове в европейски квартали. Следва разговор за битието и ценностната система на терористите... Ние обсъждаме последствията, а не причината.

- За какво си затваряхме очите преди атентата в Париж?

- Сирия, Либия, Ирак се превръщат в бази, в тренировъчни лагери на терористите. Нападайки Ирак през 2003 г., ние на практика обявихме война на исляма. Стотиците хиляди убити жени и деца,”съпътстващите жертви” получиха само едно извинение от нас – разузнаването сбъркало. Франция и Германия не участваха в това престъпление. Ние – да. Днес историята се повтаря, но по един по-перфиден сценарий. И Европа, макар да не е главното действащо лице, финансира, снабдява с оръжие, обучава, оказва логистична подкрепа на различни ислямистки групировки, на които сложихме етикета “добрите ислямисти” и чиято задача е разпадането на държавността в Сирия с последващо установяване на контрол на територията от подходящите държави и корпорации. Става дума за големи геополитически интереси. Един от тях - пътят на газопровода. Катар не успя да се договори с Дамаск за изграждане на газопровод през Ирак, Сирия,Турция, Европа. Договорът беше подписан с Иран, като газът трябваше да премине през Сирия за Европа, заобикаляйки Турция. Бяха отделени 10 млрд. долара за тази инвестиция, но месец след подписването на споразумението, в Сирия започнаха размирици.

- Защо беше ударена Франция точно в този момент и каква беше френската политика спрямо Сирия?

- Оланд още през август миналата година в интервю за в. “Монд” каза, че Франция редовно, още от края на 2012 г. доставя оръжие - картечници, взривни материали, гранати, противотанкови ракети, на Свободната Сирийска Армия (ССА). Но на съответните служби отдавна е известно, че цели части от ССА редовно преминават, заедно със своето въоръжение, както на страната на Ан Нусра, така и на други джихадистки групировки. ССА беше само приемливото лице за пред западната публика. Да, някои от политически лидери на ССА действително изповядват демократични ценности, но тяхното разпостранение не стигаше много по-далеч от централите им в Париж, Лондон и Ню Йорк. А Петък 13-и беше наказание и предупреждение за Франция, за Европа.

- Предупреждение за какво?

- Франция започна не само да говори, но и предприе по-самостоятелна външна политика, заговори за мирно разрешаване на кризата, което включва политически преговори между Дамаск и опозицията, както и реални действия срещу ислямистите в Сирия. Франция на 30 септември тази година извърши първата бомбардировка срещу “Ислямска държава” (въпреки че е част от антиислямистката коалиция от средата на 2014-а), а само седмица преди петъчния атентат, на 5 ноември, обяви, че изпраща своя самолетоносач Шарл де Гол за действие срещу терористите. Вярвам, че атентатът в Париж не беше солова акция на група фанатизирани мъже, а опит да бъде сплашена Европа да не предприема реални действия срещу ИД и останалите джихадисти. Дали тази стратегия ще се окаже успешна за ИД, ще разберем може би следващата седмица. Френският президент заминава за Вашингтон и Москва.

- Адекватни ли бяха медиите по време на отразяването на атентата?

- Медиите отразяваха атентата съобразно своите възможности и мисля, че се справиха добре. Но работата на журналиста е не само да брои жертвите, нали? Не просто професионално да предава и обобщават фактите, съобщени от една и друга институция. Разследващата журналистика не включва познание само за улиците на Париж и какво се случва там. Каква информация сте получили за тренировъчните лагери в Турция и Сирия, за това кой ги финансира и защо? Колко разследващи материали сте прочели за пътя на доставките на оръжие (даже без да коментираме дали са за добрите или за лошите ислямисти)? Колко репортажи сте видели за това, какво се случва в Сирия, колко интервюта сте чули от умерената и неумерената опозиция, от хората в Алепо, в Дамаск, в Латакия? Действителната картина вече не е толкова важна, а само това, което се представя за истина. Хората все повече се обръщат към социалните медии, защото губят доверие в професионалните. Те не ни вярват и има защо.

- Закъсняха ли българските медии с реакцията си?

- Българската журналистика не е закъсняла с реакцията си от атентатите в Париж. Но нея просто я няма по теми, които са важни за страната ни, за нашата сигурност. Ако някои наши политици твърдят, че сме прекалено малки като държава и трябва да чакаме големите да се разберат, поне в журналистиката, в словото, в дебата можем да проявим повече достойнство. Може ли някой да каже, защо е по-важно една медия да изпрати репортери да проследят изригването на исландския вулкан Гримсвьотн или появата на принцеса Шарлот, второто дете на херцогинята на Кембридж Кейт Мидълтън, от това да имаме журналисти, които да ни покажат какво всъщност става в Алепо, Дамаск, Донецк, Киев? Имам отговор на този въпрос и той не е свързан нито с липсата на средства, нито с физическите рискове на професията. Снишаването се е превърнал в инстинкт за медийно оцеляване.

- Колко опасни са мюсюлманите?

- Ислямът е световна религия и изисква съответното уважение. Вярвям, че тези думи не са едно дипломатическо клише. Но уважението ни трябва да бъде съпроводено със задължение - хората, които изповядват тази религия, както всяка друга, да спазват законите на държавата, в която живеят. Агресивната риторика от наша страна може само да породи агресивен отговор. Разбира се, има начини и трябва да се противопоставим на уахабизма, на джихадизма, който намира своите пътища на разпространение.

- Има ли заплаха от атентати в България според Вас?

- Най-голямата заплаха за страната ни е разпадането на държавносттта в държави, които се намират не толкова далеч от нас.

- Какво да очакваме след разговора между Путин и Обама?

- Вашингтон и Москва имат твърде различни цели в Сирия. Смятам, че САЩ инвестираха твърде много време и усилия в Сирия, за да оставят на Москва или Европа да наложи свое решение. Целта на обиколката на френския президент вероятно е да се опита да намери среден път. Евентуална сухопътна операция на Турция (тя обяви, че е разположила 11 000-на армия на границата със Сирия и има готовност на влезе и установи “зона за сигурност”), която е подкрепена със сили на други държави, означава парцелиране на Сирия и продължаване на конфликта с десетилетия.

- Какви мерки трябва да се вземат срещу тероризма?

- Няма служба, която може да сведе евентуалните терористични атаки до нулата. Разузнаването може да ограничи, да намали щетите. Нашият свят трябва да спре да изнася демокрация с бомби, да сваля правителства под формата на налагане на демокрация. Отстраняваме авторитарни, но светски правителства, за да дойдат на тяхно място родови кланове, придружени от десетки джихадистки групировки.

- Откъде идват парите за "Ислямска държава"? Начинът да я спрем не е ли като пресушим финансовите й източници?

- За да се случи това, трябва да има воля, както на страните от Персийския залив, така и на големите демокрации. ИД контролира повече от 7 нефтени кладенци в Сирия и Ирак, търгува с петрол, контролират митници, купуват оръжие, получават помощи. Всичко това се знае.

- Ако приемем, че Европа е една шахматна дъска, на която се води война, САЩ и Русия са главните фигури, а всички останали държави са просто пешки, то накрая кой кого ще матира и България къде се намира в играта ?

- Докато се оставяме да ни третират като пешки, вероятно и такава ще бъде нашата съдба. Бежанският поток и демонстрацията от страна на терористите в Петък 13-и показва какво може да ни очаква, ако продължаваме по същия път.

НАШИЯТ ГОСТ

Елена Йончева е журналист с дългогодишна практика, автор на множество документални филми, разследващи политически събития в Босна, Иран, Сирия, Сомалия, Турция, Косово, Македония, Русия, Чечня, Афганистан, Северна Корея, Алжир, Колумбия, Ирак, Украйна.