Валентин Вацев, експерт по геополитика, пред „Труд“: Политиката на Борисов е: Няма да се караме с Америка, но и с Путин не бива

- Г-н Вацев, възможно ли е да се сформира коалиция срещу „Ислямска държава“ и кои страни биха влезли в нея?

- Идеята за голяма коалиция срещу „Ислямска държава“ (ИД) беше централна идея на американските стратези от Белия дом. Оказа се обаче, че САЩ нямат нужда от пълен контрол над Близкия изток, защото големите им противници са на друго място в света. САЩ нямат значим интерес да контролират сто процента Близкия изток, тъй като и от петрола нямат чак такава нужда. Големите предизвикателства днешната американска стратегия вижда на друго място. Това беше първата причина тази коалиция да не се състои. После се оказа, че страните от НАТО вече не са мотивирани да участват безпроблемно в поредната американска инициатива.

- Страните от НАТО не напират ли да се включат в антитерористична коалиция, водена от Русия?
- Зависи коя е страната. Ние също сме страна от НАТО, но наскоро българският главнокомандващ, президентът Плевнелиев, обяви де факто война на Русия. Не съм забелязал обща воля и координирани действия на страните от НАТО. А и днес сме свидетели на историческия залез на НАТО, който си отива безславно по простата причина, че умря противникът му, а друг не можаха да измислят. Разбира се, ако платят на Путин достатъчно, може да се съгласи да работи като техен противник, но той ще иска много скъпо, така че не става далаверата. НАТО е в глобална историческа криза не само откъм финанси, но и откъм смисъл. Така че различните страни от НАТО говорят различни неща. Като започнете от много разумните германци, и свършите с тези не толкова разумни български политически кръгове, които са на принципа „Където Америка, там и ние“. Но коалиция по американски модел не стана, защото САЩ не са сигурни дали я искат.

- Ще успее ли Русия да направи своя коалиция в Близкия изток?
- Русия вече прави своя коалиция - не една, а две. Най-забавното е, че страните от коалицията, за която се предполагаше, че ще бъде ръководена от САЩ, прибягват в руската коалиция. Франция вече елегантно се пресели от едната в другата коалиция. Оказа се, че наскоро главнокомандващият Путин е заповядал на руските въоръжени сили: „Скоро до вас ще дойдат френски въоръжени сили и френски самолетоносачи. Третирайте ги като съюзници и работете заедно с тях.“ В Москва са доволни да имат този коалиционен партньор. Престижно е Франция да е военен съюзник. Предполагам, че в САЩ са разочаровани - „пустите французи пак ни изпързаляха“.

- Коя е втората руска коалиция?
- Другата коалиция, която е на път да стане първа и единствена, е както следва: Русия като военен гарант на процеса и бъдещ гарант на мира, Сирия като страна, която получава руска помощ - а и какво лошо впрочем има кръволокът Путин да помага на кръволака Асад; в тази коалиция е и Иран - регионалната свръхсила на Близкия изток. Второ, Иракското правителство забрави кой го е сложил на власт, забрави кой му е създал въоръжени сили и вече горещо кани руските въоръжени сили да влязат в Ирак. Трето, участва и Египет - голямата културна сила в Близкия изток.
В цялата тази ситуация има два скрити фактора - единият е Израел. За изненада на цялото прогресивно човечество Израел не протестира.

- Какво е вашето обяснение?
- В Тел Авив издигнаха лозунга „Ние желаем победа на всички“, т.е. колкото повече нашите врагове взаимно се изтребват, толкова по-добре за нас. Израел очевидно няма да пречи на тая коалиция.
А другата неясна структура е Саудитското кралство. Там стават изключително странни и непонятни неща. Нямам обяснение за тяхната промяна на курса. Може би са се уплашили от картата на полковник Питърс, който нарисува карта на Близкия изток, на която няма Саудитска Арабия. След което шейховете на Саудитска Арабия зачестиха посещенията си в Москва.

- Има ли място САЩ в тази конфигурация?
- Обама е съгласен, защото управляващата доктрина е - „Ние загубихме своята водеща позиция в света, САЩ вече не са хегемон“. Това се пише официално в американски сериозни издания. След година Обама ще напусне Овалния кабинет, но той е верен на своя учител Бжежински, който ясно обяснява, че САЩ преминават от план А към план Б. План А беше Америка да стане лидер на Близкия изток. Не стана по причина на това, че Обама не намери сили да се скара с Израел. Америка можеше да се върне към статуса си на първа антиколониална сила. През 50-60-те г. САЩ бяха най-обичаната страна в Близкия изток заедно с Москва, защото САЩ и СССР бяха двете главни антиколониални сили. Те изгониха от онази част на света френските и британските колонизатори и донесоха свободата. Да не забравяме пикантната подробност, че ЦРУ докара Саддам Хюсеин на власт.

- А План Б?
- План Б на САЩ е отстъпване в Близкия изток, но не изцяло. Той предвижда вкарване на партньори от оста Путин и дистанционен контрол на процесите в Близкия изток. Като изключително важно е да се участва в рисуването на новата карта на държавите на Близкия изток. Обама е съгласен с това, което става. Той си отива. Интересно е неговият приемник как ще се отнася към Русия. Обама е американски социалист под контрола на американските служби и под бащинската опека на патриарха на американскита геополитика Бжежински. Второ, личните му политически приоритети съвсем не са да се кара с Путин. Обама желаеше да оправи медицинското осигуряване на САЩ. Донякъде успя. Сегашната му мечта е да реиндустриализира Америка. Ако успее, ще спре разпада и гниенето на американската цивилизация. Той за това се бори, а не да се кара с Путин. Между тях има принципно съгласие.

- Какво е мястото на Европейския съюз в коалицията срещу тероризма?
- ЕС не желае да се кара с никого, защото мисли за икономическите си проблеми. Франция и Германия уплътняват контактите си и вече е ясно, че ЕС се връща към началото си, когато беше френско-германския съюз. Т.е. ЕС става все по-европейски и полека се еманципира от американското влияние, което никак не оправя настроението на стратезите във Вашингтон. ЕС по-скоро няма да успее да реши проблемите, които сам си създава. В него има центробежни сили. Ако бяха само бежанците, щяха да ги оправят. Но там се създадоха три зони на развитие, които се движат на две-три скорости. ЕС заприлича на империя. Той отдавна не е съюз на свободни, суверенни и равноправни държави. Главният проблем е неразрешимият конфликт между брюкселската администрация и националните елити, които не желаят техните държави да изчезнат. Аз съм сигурен, че след 5 г. от този ЕС няма да остане нищо - освен табелката на вратата...

- Какви са рисковете за България? Трябва ли да участваме в коалиция срещу ИД?
- В България има два типа отношение към това, което става. Реалният политически властови център на България не е Бойко Борисов, а американската партия в София, която предпочита да се нарича фондация „Америка за България“. Неин говорител е Росен Плевнелиев. За разлика от много хора, които все повече се дразнят от Плевнелиев, аз съм доволен, че го има. Навремето запитали Гьоринг: „Не е ли време да се репресира поредното политически неправилно малцинство?“ Той отговорил: „В никакъв случай. Врагът трябва да е пред очите ни. Добре е за възпитанието на младежта.“ Та с всяко свое изказване Плевнелиев разпространява около себе си вълни на злостен антиамериканизъм. Българите слушат Плевнелиев и псуват Америка. Не е справедливо, защото Америка освен това, което виждаме, е и много други неща.

- Кой е другият властови център в България?
- Другият е пиарският център Бойко Борисов. Това е пиар кантората ГЕРБ - държавното чиновничество с балдъзите, с охраната, с юрисконсултите, с челядта... Българската държава е частна собственост на държавния чиновник. Всичко това наричаме ГЕРБ за по-кратко. Начело е Бойко Борисов, който през последната година нито веднъж не събуди в мен лоши чувства. Бойко е сложен там, за да го бият и да събира обществения гняв. Бойко Борисов трябва да се наблюдава изкъсо, защото ако не се внимава, ще изтича при Путин и пак ще му подари я куче, я кон, я бормашина, я комплект презарвативи - нещо мъжкарско. На принципа - ти си мъжкар и аз съм мъжкар.

- Т.е. не изключвате съвместни действия на България с Русия?
- Някой тези дни посъветва Борисов да не се пъха между шамарите и той реализира живковския принцип - да се снишим. Ние няма да сърдим на Америка. Но с цялото си изражение ще показваме, че не сме готови да поемем бремето на тази война. Нека с ИД да воюват руснаци и французи, те са ядрени сили. В краен случай можем да пратим хеликоптера.

- Това вече е фейлетон.
- Животът ни е мрачен политически фейлетон. На въпроса ще се борим ли срещу ИД, отговорът е - да, но на думи. Ще ги ругаем от разстояние. Няма да се караме с Америка, защото там е хлябът и сиренето. Но и с Путин не трябва да се караме, те са братя руснаци. А и Борисов каза ясно - нека най-после да се разберат началниците... Хубавото е, че днес в България не става нищо, че са ни забравили.

Нашият гост:
Валентин Вацев е роден във Варна. Завършил е Философско-историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски". До 1997 г. е член на Изпълнителното бюро на БСП. Преподава геополитика и философия на политиката в ПУ „Паисий Хилендарски" и европеистика в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив.

Коментари

Задължително поле