Атанас Тасев е роден на 26 октомври 1945 г. в Свиленград. Завършил е „Автоматика и телемеханика“ в Киевския политехнически институт. Професор по кибернетика и информатика. Финансов анализатор в преговорите между "Булгаргаз" и "Газпром" и в изготвянето на прогнозите и анализите за най-големите ни енергийни проекти - АЕЦ "Белене" и ТЕЦ "Марица изток". Бил е член на междуведомствения консултативен съвет към Министерския съвет по проекта "Белене" и общински съветник от НДСВ в Столичния общински съвет.

- Проф. Тасев, Русия спря газа на Украйна в 10 часа в сряда. Според вас България подготвена ли е за такова положение, като имаме предвид същата ситуация през 2009 г., когато Украйна започна да черпи от транзитираното за България и Европа гориво?

- В момента се случва класическо дежавю. През 2009 г. се случи същият сценарий, но при много по-благоприятни други условия. Преди всичко трябва да се пита „Булгаргаз“ дали има спад на налягането. Премиерът каза, че има, а това означава, че Украйна е започнала да черпи количества от транзитната система.

- После се оказа, че е имало само кратковременни колебания в налягането.

- Да, но ние говорим за хипотези. Ако украинците пак започнат да черпят от транзита, Русия ще ги изтърпи ден-два и ще спре транзитирането на гориво. За вземането на такова решение сега има утежняващи обстоятелства. Първо, Украйна е във война и нейната икономика е почти в състояние на дефолт, след като отказаха да изплащат 16-милиардния си дълг в долари към Русия. Освен това те нямат пари, за да покриват текущите си нужди. Ако съм на мястото на Путин, ще посоча като виновник за спирането на газа Украйна и това ще ми позволи да спра и транзита на 14 милиарда кубически метра газ към Турция. Т.е. да поставя южната ни съседка в състояние на енергийна криза. А тя е почти в такова състояние, след като гръмнаха газопровода Тбилиси - Ерзурум. Затова нашата газопреносна система, която пренася гориво от Русия към Турция, работи в момента на 110% от мощността си, което означава, че могат да ни аварират компресорните станции. В Турция около 68% от газа е руски, а 80% от горивото е за преки енергийни нужди.

- Но това ни поставя в още по-тежко положение.

- Аз затова казвам, че това дежавю е при много по-тежки геополитически фактори от гледна точка на нашето положение. Ние вече имаме опит от 2009 г., когато нямахме никаква готовност. Законът за енергетиката предвижда при прекъсване на газоподаването всички, които консумират газ, да имат 30-дневен запас от алтернативни горива. Затова спешно трябва да се свика заседание на кризисния щаб и на парламентарната комисия по енергетика, за да се докладва готовността. Ситуацията трябва да се наблюдава всекидневно. По-добре да има лъжлива тревога, отколкото да се пропусне реалната опасност.

- Но през 2009 г. ние нямахме възможности за алтернативни доставки на газ. Сега положението не е ли пак такова?

- И в момента нямаме такива възможности, освен съществуващия и през 2009 г. реверсивен газопровод с Гърция, по който може да се връща част от доставяното на южната ни съседка руско гориво. Самата Гърция има газов терминал в Ревитуса, по който получава втечнен природен газ. Но ако отпадне транзитът през България, самата Гърция ще изпадне в тежко положение. И представяте ли си тогава как ще потриват ръчички онези, които доставят втечнен газ? Цената на този ресурс ще скочи двойно и тройно. Това не са редовни планови доставки, а и всеки терминал има своя капацитет - за да прередиш някого, трябва да платиш повече.

Реверсивният газопровод позволява да получаваме от него до 2,5 млн. кубически метра природен газ дневно, а сега потвърдиха 1 млн. Но както и да смятаме, с това ние не можем да покрием дневното си потребление, което сега, при тези температури, е 4-5 млн. кубически метра.

- Защо все стигаме до под кривата круша с тези двустранни газови връзки? Уж щяхме да имаме с Румъния, с Турция, а нищо не е готово 6 години след голямата газова криза.

- Когато нещо не се случва, си има своето обяснение. Най-ефективен беше проектът за газопровод Комотини - Стара Загора. Само че той беше свързан с проекта ITGI, който обаче умря. „Набуко“ въобще не се осъществи, защото държавната газова компания на Азербайджан отдаде предпочитание на други алтернативи. Те си направиха собствен проект. Разбраха, че не печели производителят, а този, който е накрая на тръбата. Така че Комотини - Стара Загора може да се оживи единствено ако се активира изграждането на газификационния терминал в Кавала. Но и това не се случи, защото се предвижда тръбата да има 5 млрд. кубически метра капацитет. При един маркетингов тест през миналата година се потвърди наличие на търговски интерес само за 1,2 млрд. куб. м. И се пита: кой ще направи такъв проект? Ето това е големият проблем.

Що се отнася до Румъния, там проблемът е в самата газопреносна система на северната ни съседка, която работи на по-ниско налягане от нашата. Т.е. газ оттам може да дойде само когато налягането в нашата система падне по-ниско.

- А има ли някакви ходове, които може да направи България, за да извлече полза от сегашната ситуация между Русия и Турция?

- Ако тръгнем по линията на злорадството и на това, че щастието на едни се гради върху нещастието на други, ще сбъркаме. Но след като се видя, че Путин по един емоционален начин предестинира „Южен поток“ от България към Турция, сега можем да очакваме да направи обратното. Съвсем очаквано е свалянето на руския самолет от Турция да го накарат да преразгледа някои от досегашните си виждания. Така че по всяка вероятност ние имаме възможност да очакваме някаква нова версия на „Южен поток“, която го връща към нашето крайбрежие. Във всеки случай ще бъде много невероятно да получим газ от Азербайджан, особено след като гръмнаха газопровода Тбилиси - Ерзурум и по същия начин могат да гръмнат тръбата ТАНАП - тя минава през същите територии и пресича по диагонал територии, населени с кюрди.

- А след като Русия замрази строителството на ядрен реактор в Турция, да очакваме ли възраждане на интереса към АЕЦ „Белене“, от който се отказахме, или поне към 7-и и 8-и блок в АЕЦ „Козлодуй“?

- Не. Логиката при ядрените реактори е малко по-различна. Инвестицията в ядрената централа в турския град Акую е за нов тип ядрен реактор, който все още не е изпитван никъде. Той е в плановете на „Росатом“ и ако отношенията между двете държави не се влошат силно, този проект все пак ще стане, нищо че за момента е замразен.

Колкото до „Козлодуй“, там препъникамъкът е „Уестингхаус“. Тя няма възможност да инвестира и ние се изправяме пред вероятността да останем без никаква ядрена мощност, когато изтече ресурсът на 5-и и 6-и блок. Същевременно съдбата на комплекса „Марица изток“ почти е решена. През 2016 г. нормите за емисии въглероден диоксид падат на 0,48 тона на мегаватчас, а в момента сме на 1,2-1,4 тона. Това означава, че или трябва наполовина да намалим производството на ток в комплекса, или да спрем целия. С това 4000 мегавата отпадат от енергийната система. И то базови мощности. Другата базова мощност в нашата енергийна система е ядрената.

- Т.е. стига да намерим инвеститор, има шанс за нови блокове в АЕЦ „Козлодуй“?

- Разбира се. Просто „Уестингхаус“ не може да намери лесно парите, защото те са производител. Да не говорим, че съвсем щяха да загинат, ако не бяха купени от „Тошиба“, които сега са им мажоритарен акционер. Ако не бяха японците, „Уестингхаус“ отдавна да беше умрял.

Любопитното е, че китайците са успели да изкопират реактора AP 1000 на „Уестингхаус“ и сега го предлагат под друго име. Да не говорим, че вече имат такива изградени реактори в Китай, пуснати в експлоатация, но и ги предлагат за изграждане в чужбина. Напълно е възможно те да се окажат и инвеститор, защото имат доста агресивна инвестиционна политика.

- Напоследък много се говори за отварянето на пазара за битовите клиенти. Лесно ли обаче ще излезе едно семейство на либерализирания пазар?

- Проблемът на битовите потребители е, че не могат да излязат на този пазар, защото няма да издържат на условията. Ти трябва да си зарежеш работата и да стоиш пред компютъра да следиш пазара. Затова трябва да се създадат координатори и балансиращи групи. Колкото по-големи са те, толкова по-добре, защото така ще успяват да елиминират неблагоприятните последици, когато не можеш да спазиш в дома си графика за потребление, който предварително си заявил.

Става въпрос и за друга култура на потреблението. Трябва да влезеш в интернет и да видиш офертите на търговците, за да си избереш най-добрия. Има доста правила и трябва да ги познаваш. Но и това няма да те спаси. Наскоро разговарях с потребителка, която живее в Германия. Тя ми разказа, че си избрала търговец измежду 360. Той й поискал 6 месеца предплата за тока, който ще консумира срещу относително по-ниска цена. Но след време фирмата фалирала.

За такива случаи законодателят е предвидил т.нар. доставчик от последна инстанция, който обаче работи също по определени правила. И ти трябва да ги познаваш. Така че либерализацията не е някаква панацея, не може да реши всички проблеми. Това просто ти дава свободата да избираш.