Паола Моранди е на 10 години, пълна отличничка е, жъне успехи по математика и говори четири езика - български, италиански, английски и руски. Свири и на китара, въпреки че преди 5 години е загубила тотално слуха си и сега чува благодарение на кохлеарните импланти, поставени в двете й уши. Тривиална инфекция, прерастнала в тежък менингит за малко не отнема живота на лъчезарното момиченце.

Днес Паола живее втори живот благодарение на "златните" лекари от интензивното отделение на детската клиника в УМБАЛ "Св. Марина", категорична е майката Анна Велева. И до днес очите й се замъгляват от сълзи при спомена за тежкия пролетен ден, в който 5-годишната тогава Паола постъпила в реанимацията, но на лицето й грейва усмивка, щом заговори за екипа на клиниката. "Те работят като едно семейство, професионалисти са, имат стоманени нерви и много обичат децата. Иначе не биха издържали дълго в тази тежка среда", казва на един дъх Анна.

Слънчевата Паола нямала здравословни проблеми до петата си година. Тръгнала на забавачка и започнала обичайната серия от настинки и вирусни атаки. През март 2010 г. момиченцето вдигнало 40 градуса. Родителите хукнали по медицински кабинети, но не случили на добър диагностик - изписали им антибиотик без да направят изследвания. След ден състоянието на Паола се влошило. Вратлето й се вдървило, започнала дори да не реагира на болка, получила бъбречна криза. Така семейството стигнало до спешния кабинет и детската реанимация на "Св. Марина", откъдето бързо поставили страшната диагноза - усложнен менингит, получен след срив в имунната система и неоткрит синузит.

10 дни медиците се борили за живота на детето, докато най-сетне се поздравили с успех - инфекцията била овладяна, преди да порази мозъка, а Паола започнала да се усмихва. Оказало се обаче, че заради закъснялото лечение фатално е увреден ушният й нерв.

Благодарение на двойното си гражданство Паола изкарала късмет - 20 дни след изписването от "Св. Марина" в Италия й поставили кохлеарни импланти, заплатени изцяло от тамошната здравна каса. У нас се плащаше само единият, а цената му е 25 000 евро. Дори и парите да не са проблем, трябваше да чакаме ред, а нямаше време - ако 6-часовата операция се бе забавила, Паола щеше да остане завинаги без слух, потръпва Анна.

Днес големите тревоги са зад гърба на семейството, което има и голям син. Тежкото лечение е лишило Паола само от заниманията й по пеене, но от 2 г. тя успешно ги е заменила с уроци по китара. Комбинира ги със занимания по модерни танци, пише стихове и мечтае да стане моден дизайнер или архитект.

"Животът е пред нея само благодарение на уникалните специалисти от интензивното отделение. В българското здравеопазване има много тежки проблеми, затова медици като тях трябва да се пазят и да им се осигурят най-добрите възможности за работа. Реформата трябва да тръгне именно от детските реанимации, нали там спасяват бъдещето ни", категорична е Анна. Тя още помни всеки окуражаващ жест и дума, които е получила от екипа, върнал от онзи свят Паола. Няма да забрави пенсионираната вече д-р Мария Желева, нито главната сестра Дора Василева, която успява да усмихне най-страдащото дете и най-притеснения родител.

"Това не са просто лекари и сестри, а хора с мисия. В тази страшна среда намират ежедневно сили да казват добри думи на всекиго, да пеят и да целуват тежкоболните деца, да вдъхват сигурност. Те трябва да бъдат подкрепени в борбата със смъртта", убедена е майката на Паола. Стотици деца като нея лекуват успешно всяка година лекарите и сестрите от интензивното отделение в "Св. Марина", което поема най-тежките случаи в цяла Североизточна България. Смъртността е 6%, а към живота се връщат малки пациенти с неспасяеми допреди десетина години диагнози като сепсис и множество други животозастрашаващи увреждания.

"Тук не е място на отчаянието, а на надеждата", твърди неуморният началник на клиниката проф. Виолета Йотова. Но признава, че държавата е длъжник на детските интензивни отделения, защото ги третира като обикновени и ги обрича да генерират загуби. В същото време, като всяка реанимация, и детската има нужда от модерна техника. Купува я болницата, рамо удрят и дарители, но и пациентите се множат. В момента отделението в "Св. Марина" разполага само с два респиратора, единият от които е стар. Надеждата на екипа е чрез Българската Коледа отделението да получи нов респиратор, пак в името на децата.