Поетът с камера Паоло Сорентино

Легендарните актьори Харви Кайтел и Майкъл Кейн се завърнаха в голямото кино с главни роли в изключително успешната европейска драма “Младост”, където играят двама артистични бохеми към залеза на живота си, които преоткриват красотата на съществуването. “Младост” бе едно от бижутата в програмата на столичния филмов форум “Киномания”, който се проведе от 12 до 29 ноември.

Филмът плени колективното въобръжение на критиците по време на фестивала в Кан и закономерно е описван като монументално произведение – изящно, философско, изпълващо и обсебващо.

Хората, които познават работата на сценариста и режисьора на “Младост” очакват точно това от него. Той се казва Паоло Сорентино, на 45 години от Неапол, и вече твърдо се е позиционирал във филмовото пространство като един от титаничните таланти на нашето време.

Най-успешният му филм досега е “Великата красота” от 2013-аq спечелил наградата “Оскар” за чуждоезичен филм. Филмът функционира като любовно писмо към Рим, към киното на Федерико Фелини, живота, жените... Тони Сервило прави велика роля в образа на бонвивана Джеб Гамбардела, която се разхожда из древните улици на Вечния град в търсене на вечно изплъзващата се “велика красота”. В крайна сметка филмът я намира и ни я предлага в изобилие. Представете си филм на Фелини, но от XXI век – с пищността, разгула, хумора, емоциите, композициите, музиката, диалога, флуидната камера...

Сеньор Сорентино постига уникална визия – свежа, нова, неприличащана на нищо досега и едновременно с това наситена с отгласи от шедьоврите на италаинските майстори, пълна с препратки, алюзии, метафори. Стилът му вече е болезнено разпознаваем в добрия смисъл на думата. Сорентино конструира своите филми като визуални поеми, картини преливащи в истории, които после пак се разпадат на отделни, изключително внушителни, образи.

Сорентино инкорпорира своя стил в разнообразни жанрови конвенции. С Тони Сервило са отново разкошен екип за любовно-криминалната елегия “Последиците на любовта” от 2004-а и политическата драма Il Divo от 2008-а. С Шон Пен направи носталгичната музикална екстраваганца “Това трябва да е мястото” през 2011-а. Всички вече знаеха, че Сорентино е значим талант. Но никой не беше подготвен за опустошителното великолепие на “Великата красота”. След монументалния успех на този филм, неаполитанецът е на друго ниво. Автономен кино връх, от който сега спуска към нас своята “Младост”. Филмът е сред непропускаемите заглавия на задващата се “Киноманиая”.

Коментари

Задължително поле