Търновският театър представя на Царевец „Теменужката от Монмартър” на Калман

Прмиерът инспектира ремонта на мостовете по магистрала „Тракия“ (ВИДЕО)

Момче се удави в река Росица 17-годишният младеж е от великотърновското село Ресен

Турция намали военната служба на шест месеца

Шоколадовото изкушение Лаис Рибейро

Вицепрезидентът Илияна Йотова ще бъде на работно посещение в Черна гора

Прокуратурата поиска задържане под стража за седемте обвинени за трафик на мигранти

ДПС няма да участва в консултации за партийните субсидии

Евакуираха 15-хиляден град в Япония заради опасност от свлачища

Цената на биткойна надхвърли 12 000 долара

Торнадо издуха яхтено пристанище пред погледите на ужасени туристи (ВИДЕО)

Вижте Кайли Дженър без грим и с очила (СНИМКИ)

Клиент буйствал в хотел в Търново Строшил лампа и врата в туристическия обект

Войнска кухня, отбрани блюда и целебни храни показват на фестивала „Вкусът на Средновековието“ в Търново Зрелищното събитие се организира на крепостта Царевец

Бус с нелегални мигранти катастрофира в Одрин, загинаха 10 души (ВИДЕО)

Експертът по сигурността Симеон Николов пред “Труд”: Турция прави сериозни стратегически грешки

– Г-н Симеонов, НАТО взе решение да увеличи присъствието си в Близкия изток, но не за да подпомага Турция, а сякаш за да озаптява агресивната политика на своя най-могъщ член в Европа?

– Решението на НАТО да изпрати системи за ранно предупреждение АУАКС, самолети-прехващачи и кораби със зенитни ракетни системи бе обявено като „пакетно” решение за Близкия изток, но без съмнение то е в отговор на преекспонираното искане на Турция за помощ в защита на нейната сигурност след инцидента с руския самолет.

– Доколко е реална заплахата за Турция от Русия?

– Турция е заплашена повече от самата себе си, отколкото от външна военна сила. Но нека си спомним, че и разполагането на системите за ПВО – ракетите “Пейтриът” по турската граница преди няколко години, също бе в отговор повече на на турските страхове, отколкото на реална необходимост. Днес повишеното присъствие на НАТО за защита на държавата е още по-малко обяснимо. Защо са й такива въздушни и зенитни системи, след като “Даеш” (“Ислямска държава” – б.р.) няма авиация? Но демонстрирането на солидарност от страна на НАТО е разбираемо, още повече в момент, когато именно солидарността в рамките на ЕС се пропуква. Това не може да прикрие обаче всеобщото разочарование от действията на Турция, което засили съществуващото от много години впечатление за ненадежден партньор.

– В кои действия разчитате ненадеждността на Турция?

– Закъснялото й включване в антитерористичната коалиция, предизвиканите със сваления самолет ответни руски действия и особено извадените на показ доказателства за турска подкрепа на “Даеш” и други терористични организации, нанесоха вреди на общите усилия на международната общност за урегулиране на сирийската криза. Затова решението на НАТО не е само неизбежно придържане към съюзническа солидарност, а и начин да бъде контролирана отблизо ситуацията в региона. В това направление бе и искането на САЩ Турция незабавно да прикрие границата си със Сирия. Турция до такава степен се вкопчи в шанса да извлече ползи от ситуацията за постигане на своите интереси и амбиции и в превърналите се в комплекси опасения от кюрдския проблем, че сякаш не осъзнава как срутва стабилността си в международната общност. А иначе интересите й към райони с нефтени залежи в Северен Ирак, към Мосул и Киркук, към територии в Сирия, въпреки че присъедини незаконно такива още след Първата световна война, не са нещо ново.

– Анкара разположи свои сили на територията на Ирак, без това да е искано нито от Багдад, нито от която и да е от антитерористичните коалиции. Не подлага ли Турция на риск своите партньори от НАТО?

– Навлизането й с въоръжени сили в Ирак, което е сериозно нарушение на суверенитета на тази страна, носеше риска при ответна реакция, каквато заплаха логично последва, да предизвика задействането на член пети от Североатлантическия договор. Възможно е както свалянето на руския самолет, така и тези действия в Ирак да са имали целта за въвличане на съюзниците й във военни действия. Несъгласувани действия със съюзниците обаче крият рискове, особено в предстоящия етап на търсене на примирие като начало за реализация на решенията на споразумението от Виенската среща. А информацията на кюрдски източници за участие дори на представители на турски спецназ югозападно от Алепо или на иракското разузнаване за операции на турски военни части едва ли биха допринесли за това. Провалената идея за създаване на зона, забранена за полети в Сирия, отговаряше най-много на турските интереси, защото щеше да позволи разширяване на подкрепата й за сирийски организации, биещи се срещу режима, прочистване на района от кюрдско население и гарантирано турско влияние при преговори за бъдещето на Сирия. Учудващо е, че такава идея не бе оценена като стъпка към анексия на чужда територия. С въвеждането на контрол над цялото въздушно пространство от руска страна обаче такава намеса стана невъзможна.

– Свидетели сме на доста сериозно разпалване на сблъсъците с кюрдите вън и в самата държава. Стабилна ли е Турция?

– Военната операция на турските въоръжени сили в Източна Турция, която започна миналата седмица с обяснението, че е срещу Кюрдската работническа партия, крие нова опасност от дестабилизиране не само на страната, но е и нова стратегическа грешка на Анкара, която ще предизвика реакцията на Европа и САЩ. В резултат на това кюрдите вече говорят не за автономност, а за независимост. Само за дни след обстрелването на жилищни квартали в Диарбекир, Джизре и други градове и след първите цивилни жертви и прогонване на населението се появиха оценки за очакван бежански поток от над 200 000 души. Събитията дават оправдание на решението на Русия да открие представителство на кюрдите в Москва, което ще стане до края на тази седмица. Симпатиите към прокюрдската партия с харизматичния лидер Демирташ, която обедини и много проевропейски демокритични сили на изборите на 7 юни тази година ще предизвика симпатии и подкрепа и в Западна Европа, особено във Франция, Германия и Швеция. Бомбардирането на иракските кюрди, прогонването на сирийските кюрди и геноцидът срещу събратята им на турска територия отслабва общата борба срещу “Даеш” и останалите екстремистки организации, в която именно кюрдите бяха най-ефективният фактор. Върху политиката на Турция се отразяват и противоречията с други ислямистки течения. Всичко това, съчетано със „скрити амбиции за деспотизъм”, допринася за нарастване на агресивността на турската външна полтика, извод, който прави и бившият шеф на израелското разузнаване Яков Кудми.

– Губи ли почва под краката си турският президент Реджеп Ердоган?

– Мисля, че да. Отявленият противник на Ердоган – Фетхуллах Гюлен, живеещ в САЩ, изглежда правилно е разчел слабостта на режима вследствие на поредицата му от грешки. Появилият се във в. „Монд” негов коментар (препечатан вчера в “Труд” – б.р.) би могъл да се възприеме като такъв на някой западен или европейски държавник, особено с буквалните заемки като извода, че „мюсюлманите трябва да станат част от борбата срещу тероризма” или с оценката, че става дума за „сблъсък между цивилизация и варварство, а не между цивилизациите”. Гюлен се възползва от ситуацията, за да потвърди правотата на своята досегашна политика, да стимулира своите многобройни и преследвани привърженици в Турция и може би да се представи като алтернатива на Ердоган.

– Изненада ли ви сформирането на ислямистка коалиция в Близкия изток?

– Това беше очаквано, като се има предвид недоволството на Саудитска Арабия от резултатите на преговорите във Виена и резолюцията на Съвета за сигурност на ООН. Въпреки че такава се очертаваше още при операцията в Йемен, създаването й сега бе ускорено, вследствие на което някои от страните участнички разбраха за това от пресата (Пакистан и Ливан например). Големият брой страни и внушителните цифри за общи въоръжени сили, танкове, самолети и т.н. трябваше да предизвикат по-скоро психологически ефект. На практика обаче приносът на такава коалиция би бил по-скоро дестурктивен, независимо от първоначалната стратегия на САЩ в провеждането на наземна операция с въоръжени сили на страни от региона, а не с намеса на американски и европейски сили. Опасенията възникват от решимостта на страни като Саудитска Арабия и Турция да подкрепят определени групировки, които използват терористични методи и се стремят към установяване не на светска, а на ислямистка държава. Ситуацията може да излезе от контрол или да предизвика това, от което Западът се пазеше, за да не влезе в капана на „Даеш” – да вкара свои въоръжени сили в страната. Другият тревожен момент е, че новата коалиция назовава освен Сирия и други страни, в които възнамерява да провежда операции. Определено неприкрити са мотивите на основните сунитски държави и раздразнението им от нарастващото влияние и военно присъствие на Иран. Това крие опасност от голям сунитско-шиитски сблъсък.

– Какъв край можем да очакваме след прекратяването на войната в Сирия?

– С последните събития все по-отчетливо се появяват контурите на бъдещото преразпределение на Близкия изток. Заедно с това интересите на участващите външни и вътрешно-регионални актьори излизат от сянката на техните досегашни прикрития и политически оправдания. Увеличава се броят на участниците във войните, които се водят в региона. Някои от тези участници дори се водят от набюдателите като „неидентифицирани”- например около 9 въздушни удара от самолети с неизвестна държавна принадлежност, въпреки че ако се обърне внимане на това, че 4 от тях са срещу „Хизбула”, нещата ще започнат да се изясняват. Намесата на специални сили на външни за региона страни като Русия, САЩ и Турция също е проблем с много неизвестни. Не по-малко въпроси поражда и растящото недоверие между съюзниците в антитерористичната коалиция. Освен към Турция, видимо се срива и недоверието към Саудитска Арабия. Германското правителство публично не се съгласи с изводите на собственото си разузнаване по отношение на Рияд, но се вслуша в предупрежденията му да не се предоставя цялата разузнавателна информация от самолетите „Торнадо” на Турция.

Когато се правят паралели между Първата световна война и сегашната ситуация, международната общност все още не си поставя въпроса, ако тогава на политиците не е достигнала достатъчно мъдрост, какво не ни достига днес?

Нашият гост

Симеон Николов е директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения. Бивш зам.-министър на отбраната (2005-2008 г.), бивш съветник по международна сигурност на президента и дългогодишен дипломат.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.