Дипломира се първият випуск сестри и акушерки от шуменския филиал на МУ– Варна

Теменужка Петкова: Енергийната система на страната е стабилна и подготвена за зимата

Тиквен фестивал излъчи рекордьорки Кмет отгледа тиква 1,68 м

Вицепрезидентът Йотова в Страсбург: Неделните училища са най-успешната политика зад граница

Мъж вряза колата си в група хора в Холандия, петима са ранени

Арест за двама мъже след бягство от проверка и повреда на патрулка в Пловдив

Пръскат в Разград срещу мушиците

Пиян без книжка блъснал кола и избягал

Американските сили са се изтеглили днес от най-голямата си база в Северна Сирия

Красен Кралев: Нямам намерение да ставам президент на БФС

„Изумруденият скрижал” на Хермес

Пуснаха над 200 творби да се продават благотворително онлайн

Трима души са пострадали при катастрофа в Шумен

Защо се избиваме помежду си?

Липсата на държава ражда озлобени и оскотели хора

Преди десетина дни мой приятел пресичал на пешеходна пътека, когато джип спрял на сантиметри от него. Отвътре изскочил нискочел здравеняга и освен водопада от вулгаризми насочил срещу него… мачете. В колата на здравенягата на предната седалка се возело дете.

В тази история като по чудо няма физически жертви. Моят приятел дори и не помисли да се оплаче в полицията. Запомнил номера, човекът. Решил, че ще събере информация сам и ще потърси начин да се пази, ако има продължение.

Познавам това чувство. Самата аз съм обирана пет пъти – вкъщи, в офиса, само портфейла, само компютъра и само телефона. Пълна програма. Подавах сигнали до полицията без никакви очаквания. Единствено исках да е налице официално регистрирана кражба, в случай че има злоупотреба с личните ми данни или техниката. Очакванията ми за нулев резултат напълно се оправдаха. В годините и аз, също като повечето мои съграждани, разбрах, че каквото и да ми се случи в тази държава, аз съм сама и мога да разчитам първо на себе си, после на семейството и приятелите си.

Тези дни криминалните хроники изобилстват с убийства и саморазправа. От хора с тъмно минало през бизнесмени до обикновени хора, които пътуват в градския транспорт или са пребивани на улицата като 18-годишното момче във Враца. В държава, която си е на мястото, криминалните хроники биха служили като сигнали за ранно предупреждение. В България те дори не служат за късни констатации.

Какво по-голямо доказателство, че държавата не работи, от това, че убийствата нарастват, няма разкрити, няма и наказани. Какво по-голямо доказателство, че хората не вярват в институциите, от това, че всеки ден се пребиват и избиват помежду си?

Причините могат да се търсят навсякъде – като се започне от това, че политиците всяка минута доказват и показват как службите работят за техните политически интриги, но не и за сигурността на гражданите, и се стигне дотам, че гражданите вече нямат повече енергия и вяра, за да уважават държавата. Всички усилия на хората са насочени да се пазят от нея.

У нас агресията и омразата са основни инструменти на политическия речник и поведение. Беше въпрос на време да станат норма на поведение на гражданите. Бедност, неграмотност, ярка манифестация, че да си прост и безскрупулен е задължително, за да си успял – това са още и още причини за случващото се.

Но основното си остава напълно разрушеното доверие в институциите. МВР няма да получи доверието на гражданите, докато в него работят около 70 000 души, за които масовото мнение е, че повече се грижат за обяздване на престъпността, отколкото за борбата с нея. Докато служителите там работят в мизерни условия, без достатъчно техника и компютри, без интернет, без нормални заплати. И без драстични наказания за корупция или съучастие в престъпления. Няма кой да вярва на МВР, което търси дарения за бензин, при положение че има един от най-големите бюджети. И на МВР, в което следователи си носят хартия за работа от вкъщи. Цивилната политическа опаковка на МВР е целофан, в който се крие воняща истина.

Службите у нас не служат на хората. Сигурно има стотици съвестни хора, които изпълняват своите задължения. Но също така е факт, че от години политици и крупни бизнесмени демонстрират безскрупулно и безогледно злоупотреба с институциите за лични цели. До момента, в който всичко е почти разложено от недоверие, лъжи и измама. Точно затова гражданите започнаха да са саморазправят помежду си. И това ще продължи. Насърчаването на модели на корупция, на омраза и злоупотреба с власт ще роди още озлобени и оскотели хора.

Ширещата се саморазправа е най-яркото доказателство, че стабилност няма. Има само илюзия за нея. И от тази илюзия са болни само политиците. Гражданите нямат илюзии.

Престъпления стават навсякъде, казва премиерът. Особено по филмите. И докато „От местопрестъплението: Маями“ е сериал по действителни случаи с елементи на художествена измислица и със задължително справедлив край, „От местопрестъплението: България“ е риалити с елементи на хорър трилър и продължава безкрай.

Заприличахме на огромен Вавилон

Убийството на 18-годишно момче посред бял ден във Враца показва, че сме стигнали дъното, в което да се говори за ценности вече е повод за подигравки. Държавата се превърна в огромен Вавилон, в който всеки говори на различни езици и никой не разбира другия. Омразата и безверието нямат граници – те лесно се прехвърлят от обект на обект и завладяват все по-големи пространства.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.