Убеден съм, че увеличаването на дълга ще постави под въпрос суверенитета на една малка държава като България.
Трябва да сме предпазливи при бързото нарастване на държавния дълг, защото темата за дълга може да премине в тема за данъчната система. Това каза министърът на финансите Владислав Горанов по време на Десетата годишна среща на бизнеса с правителството.
Той напомни, че дългът не е причина за нищо, а следствие от политиката на което и да е правителства и натрупаните дисбаланси.

По думите му структурираната данъчна система може да се справи, ако избягваме популистки решения и прехвърляне на допълнителни решения.

Последните години не успяваме да променим пределната склонност на спестяване на българина, при увеличение на заплатите, растат спестяванията, а не потреблението, добави още Горанов.

"Потенциал за по-голям растеж от този, който нашите сметки в момента показват, има", посочи министърът. Той заяви, че разликата между 2015 г. и 2016 г. е в това, че голям инвестиционен ресурс от страна на правителството допълни инвестициите в 2015 г. и увеличи базите за растеж.
Според него растежът на икономиката би трябвало да се движи в границите между два и три процента следващата година „с потенциал, ако успеем да върнем доверието на хората”.

„Два от големите шока са преодолени. Обезценката на жилищата приключи отдавна. По този начин благосъстоянието на хората се повишава“, коментира министърът.

„Ако има някъде проблем, който може да се появи шоково към нас, едва ли ще бъде в сферата на финансите. За геополитика не искам да говоря, но тя безспорно се отразява на икономиката. Умерен оптимист съм, че тенденцията е възходяща и не бива да допускаме заради грешни политически решения да забавяме процесите в икономическа насока“, добави той.

По думите му, през 2016 г. се очаква, веднага след като климатичните условия го позволят, да се влее един доста сериозен ресурс като инвестиции по линия на програмата за енергийно саниране. "На база поети ангажименти имаме около 1900 договора за саниране, които ангажират близо 1 млрд. лв., които потенциално в следващите няколко месеца биха могли да минат през малките и средни фирми като икономически обороти и допълнителни инвестиции", каза още той.
По думите му, световният стокооборот се очаква да се забави. "В този смисъл приносът на нетния износ на българската икономика в растежа ще бъде може би по-ограничен спрямо 2015 г. Големи резерви обаче имаме в тази част от структурата на БВП, която най-трудно се повлиява и изисква най-много време да се активира като фактор - крайното потребление", поясни той и добави, че то изисква дългосрочна стабилност.