Адв. Марковски: Задържането е законно, не са нарушени правата на Полфрийман

По какво си приличат случайният секс и интервюто за работа?

Прокуратурата решава какви обвинения да повдигне след арестите в БФС

Парламентът излиза в предизборна ваканция

Адвокатът на Джок Полфрийман: Никой от българските власти не ме е уведомил официално, че ще бъде пуснат

Ремонтите в „Нотр Дам“ все още не са започнали

Как се храни Анджелина Джоли

Путин и Ердоган обсъдиха в телефонен разговор положението в Сирия

Отбелязваме празника на авиацията и на Българските Военновъздушни сили

Айсбергът на българския ксенофобски национализъм За пореден път си заравяме главата в пясъка и не искаме да видим проблема

Дневен хороскоп на Алена за сряда, 16.10.2019

На 16 октомври 2019 да почерпят

Кървавите сълзи на Арлекин „Жокер“ е чудовищен и талантлив филмов калейдоскоп, в който въобще няма морал

7 души загинаха, след като хеликоптер се разби в Афганистан

Гълъб Донев: С ниски заплати няма да спрем емиграцията сред младите

– Г-н Донев, Главната инспекция по труда започна проверки на фирми, които плащат на работниците по-малко от минималната заплата. Много ли са тези нарушения и в кои браншове се случват най-често?

– Според данните от информационната система на Националната агенция за приходите (НАП) около 10 000 работодатели плащат възнаграждения, които са по-ниски от минималната заплата на наети на пълен работен ден. Те ще бъдат проверени от инспекцията по труда. Времето, откакто започна проверката, е много кратко, за да може да се направи по-пълен анализ. Но първоначалните данни показват, че има нарушения и са дадени предписания за отстраняването им. Разминаването е станало в периода след 1 юли 2015 г., когато минималната заплата и минималният осигурителен праг се повишиха от 360 на 380 лв., а работодателите не са актуализирали възнагражденията спрямо новите размери.

– Ще разширите ли списъка с професии, за които ще се облекчат условията за внос на работници извън ЕС? Засега обявихте намерения те да важат само за ИТ специалисти.
– Работодателските организации вече представиха предложенията си. В тях преобладават висококвалифицираните специалисти от ИТ сектора, но има искания в списъка да се включат и професионалисти за единични предприятия, свързани с преработка на метали, както и за специалисти по безопасност и здраве при работа. Единственото облекчение за кадрите от трети страни, които ще попаднат в този списък, е, че работодателите ще могат ги наемат без пазарен тест, с който иначе трябва да се докаже, че у нас няма хора с подходяща квалификация и образование. Работодателите обаче трябва да им плащат 3 пъти по-високи заплати от средната годишна заплата за страната за последните 12 месеца преди подписването на договора.

– У нас непрекъснато се говори за недостиг на лекари, медицински сестри, заварчици. Не трябва ли списъкът да се разшири?
– Засега няма основания списъкът да се разширява извън ИТ сферата. Лекарите могат да бъдат включени, ако се окаже, че в България не достига такъв персонал. Разбира се, тази преценка трябва да се направи от Министерството на здравеопазването. Заварчиците не биха могли да попаднат в този списък, защото той е за висококвалифицирани работници с висше образование. Когато такива специалисти липсват на нашия пазар, работодателите могат да ги наемат от трети страни по нормалната процедура с пазарен тест.

– Бизнесът възрази срещу изискването заплатата на чуждите специалисти да е поне 3 пъти над средната за страната. Ще се съобразите ли с мнението им?
– Изискването е предвидено в проекта за промени на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, който мина на първо четене през две комисии в парламента. Целта е да се осигури равнопоставена заетост. По данни на НСИ средната годишна заплата в България през 2014 г. е била 9602 лв., т.е. около 2,4 пъти по-ниска от тази на ИТ сектора, където средното възнаграждение е 23 351 лв. на година. В действителност в директивата на ЕС, която въвежда изискванията за заетост на висококвалифицирани чужденци в страните членки, се посочва, че заплатата им трябва да е 1,5 пъти по-висока от средната. Тук обаче трябва да се спази процедурата с пазарен тест. Изискването за 3 пъти по-голяма заплата е за специалисти, които ще се наемат по облекчен ред.

– В проект за промени в Кодекса на труда бяха изнесени данни, че през 2015 г. средният брой на осигурените е 1,9 млн. души, или с над 200 000 по-малко в сравнение с 2014 г. Кои са причините за този спад?
– Тук става въпрос само за осигурените по трудов договор, за да може да се прецени дали работодателските и синдикалните организации отговарят на критериите за представителност. Когато се добавят самоосигуряващите се и лицата, осигурени на друго основание, статистиката става съвсем друга. През м.г. броят на осигурените надхвърли 3 млн. души. В тази бройка влизат и работодателите, държавните служители, служителите в МВР, военните.

– Работодатели и икономисти прогнозират, че големият ръст на осигурителните прагове и минималната заплата през 2016 г. ще блокира съживяването на пазара на труда. Реални ли са тези опасения? Наскоро се появи и международен доклад, който показа, че заради повишаващите се разходи за труд България е излязла от топ 10 на най-привлекателните аутсорсинг дестинации в света.
– Едва ли всички компании, които изнасят производства и услуги в България, плащат минимални заплати. Голяма част от работещите в тях получават няколко пъти над най-ниското възнаграждение. В Министерството на труда и социалната политика изследвахме дали увеличението на минималната заплата води до спад на заетостта. Установихме, че няма такава пряка зависимост. Точно обратното, през 2015 г. въпреки двукратното й увеличение – от 340 на 360 лв. и от 360 на 380 лв., броят на работещите се повиши. България не би могла да издържи дълго, ако поддържа конкурентоспособността си единствено с ниската цена на работната сила. В един момент това ще започне да ни играе лоша шега. Младите, които са висококвалифицирани, заминават да работят извън страната, защото заплащането у нас за тях не е приемливо.

– Повишението на минималното възнаграждение на 420 лв. няма ли да е проблем за работодателите в по-слабо икономически развитите области, в които заплатите са доста под средната за страната? В бюджетната сфера вече се появи този проблем. В БАН обявиха, че заплатата на чистачката ще се изравни с тази на младите учени.
– В по-слабо развитите региони, където заплащането на висококвалифицираните работници се доближава до минималната заплата, би следвало възнагражденията им да бъдат осъвременени. Ако искаме да имаме икономически ръст и да задържаме младите хора в България, няма как да не повишаваме работната заплата. Всички икономисти и финансисти казват, че трябва да се повиши вътрешното потребление. Но за да стане това, трябва да има доход, който да го гарантира. Без повишение на минималната заплата винаги ще имаме работещи бедни. Те ще получават възнаграждения, с които не могат да си платят нито водата, нито тока, нито да купят храна и дрехи за децата си. Бедността възпроизвежда бедност. Децата, които са израснали в немотия, също са застрашени от това състояние. Друг проблем е, че когато се осигуряват върху ниски заплати, хората получават малки обезщетения и пенсии.

– Въпреки спада на безработицата все повече хора не могат да намерят работа повече от година. По данни на Агенцията по заетостта броят им е почти 150 000 души. Как ще се преборите с това?

– Продължително безработните са основният проблем, който стои пред активната политика на пазара на труда. Стремим се да достигнем до тези хора, да ги окуражим, защото голяма част от тях са загубили мотивация за работа. Основният проблем е, че те са с основно и по-ниско образование. Сред тях има хора в предпенсионна възраст и младежи. Много от мерките и схемите от плана за действие по заетостта и оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ са насочени към продължително безработните. Целта е да бъдат включени в обучение и заетост, така че да получат някаква квалификация, с която да станат малко по-конкурентоспособни на пазара на труда и да намират работа по-лесно.

– Кои ще са най-търсените кадри през 2016 г.?

– Очакваме сред кадрите с висше образование да се търсят най-много специалисти по информационни и комуникационни технологии, финансови и административни специалисти и специалисти по продажби. Глад ще има и за математици, химици и физици. Сред професионалистите със средно образование най-голям дефицит ще има за продавачи, готвачи, бармани, фризьори, козметици, работници в производството на храни, облекло, дървени изделия, шофьори. С основно и по-ниско образование ще се търсят кадри в селското и горското стопанство, добивната промишленост и строителството.

– Колко еднодневни договора бяха сключени през 2015 г.?

– Около 75 000-76 000. Очакваме окончателна справка от НАП, за да се засече колко дни един човек е работил с еднодневни договори. Първоначалната информация показа, че всеки нает се е трудил средно между 2,5 и 3,5 дни. Това означава, че между 21 000 и 30 000 души са били наети по този начин.

– Ще разширите ли приложението на тези договори и в други сектори – например в туризма или строителството?

– В тези дейности няма условия за прилагането на такива договори. Там работодателите могат да използват договорите по чл. 114 от Кодекса на труда за работа през определени дни от месеца.

– Какви са постъпленията за бюджета?

– Около 6,50 лв. от брутното възнаграждение за всеки еднодневен договор отиват за осигуровки и данък общ доход. Излиза, че приходите са по-малко от 500 000 лв. Тази сума изглежда пренебрежимо малко, но целта беше не да се пълни бюджетът, а доходите на тези хора да излязат на светло и трудът им да се зачита за осигурителен стаж за пенсия.

Нашият гост

Зам.-министърът на труда Гълъб Донев е завършил магистратура по финанси в УНСС. Има юридическа диплома от русенския университет „Ангел Кънчев“. Донев има дълъг стаж в сферата на труда и социалната политика. Работил е в НОИ и фонд „Условия на труд“. От ноември 2007 г. до август 2009 г. е шеф на Главната инспекция по труда. След това е зам.-председател на Държавния резерв.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.