Става ни все по-трудно да разберем какво и защо ни се случва

Противоборството в зората на промените не е между номенклатурата и демократичната опозиция, а между партийната и стопанската номенклатура

Ние продължаваме да живеем в бурята на Прехода – онзи, който погуби бъдещето ни и накара близо два милиона българи да се евакуират от собствената им родина, заради перманентната подмяна на значимите промени. За периода от десети ноември 1989 година до днес е изписано и казано много, но малко е онова, което е наистина стойностно, а и вярно. Сред словата за тази развратна уличница, която извършва съвкупления с всеки (Преходът), и ежедневните манипулации на общественото мнение посредством специално отработени техники и практики, е все по-трудно да разграничим митовете, енигмите и маските от истината за онова, в което преминават дните ни. Някак си.

Митовете за Прехода са много, за да бъдат развенчани в една-единствена статия. Но някои от тях са с изключително сериозна значимост. Те ще бъдат разгледани тук.

Мит е, например, че промените в българския обществено-политически живот започват на десети ноември 1989 година. Истината е, че много преди тази дата в милото ни отечество са протекли и протичат изключително комплицирани процеси, които подготвят базата на новите социални, политически, икономически и всякакви отношения. Прост пример е Указ номер 56, с който се създават първите частни фирми във все още комунистическа България. Указът е издаден на 9-ти януари 1989 година – почти година преди „официалните“ промени. До тях вече съществуват около двеста частни фирми. Определени ресурси са попаднали в правилните ръце. И това не е случайно. Също така е факт, че доста преди промените имаме частни банки (справка : Минералбанк). Тоест, в „официалното начало“ на Прехода имаме и двустепенна банкова система: от една страна Българска народна банка, а от друга – няколко частни банки. И това, разбира се, не е случаен факт.

Друг известен мит е, че комунистическата номенклатура е хомогенна. Напротив, тя е хетерогенно образование, създадено главно от две своеобразни крила. От едната страна е партийната номенклатура, а от другата – стопанската номенклатура. Партийната номенклатура включва организационните и идеологически отдели на Българската комунистическа партия, както и специалните отдели (Държавна сигурност). Този вид номенклатура се грижи за т.нар. „контрол над кадрите“. Стопанската номенклатура, от своя страна включва главно новородени капиталистически предприемачи, които се опитват да се еманципират в новите икономически условия. Двете крила на комунистическата номенклатура се намират в доста сложни отношения. Стопанската такава се опитва да се противопостави на партийната, като дори има и известни индивидуални проявления на този сблъсък. Едно такова съперничество се появява между Андрей Луканов и Огнян Дойнов. В същото време, стопанската номенклатура е много наясно, че няма как да се справи със своите бойни задачи без така необходимите ресурси на партийната номенклатура.

Третият много разпространен мит е, че в началото на Прехода имаме противоборство между комунистическата номенклатура и демократичната опозиция. Истината е (както вече стана ясно), че имаме борба между партийната и стопанската номенклатура за преразпределение на значими ресурси. А доколкото демократичната опозиция не е в основата си червена е въпрос, който изисква отделна статия.

Основният проблем в Прехода е проблемът за преструктурирането на собствеността. Или как едни вече нелегитимни политически ресурси да бъдат конвертирани и реституирани в едни нови легитимни икономически ресурси. Малко преди управлението на Жан Виденов в Българската комунистическа партия настъпва разкол – в единия ъгъл са старите партийни кадри от времето на Андрей Луканов, а в другия – относително новите партийни кадри, обединени около идеологическия отдел на Александър Лилов. Старата партийна номенклатура започва постепенно да губи позициите си. Затова тя се е погрижила за тях, създавайки си собствени посредници. И то доста по-рано от Виденовата зима.

Посредниците са директори на банки, шефове на фирми и предприятия, бизнесмени, политически лица, момчетата от т. нар. „силови групировки“. Те са онези, които трябва да подменят Прехода. И те се справят успешно с тази си задача. Повечето от тях не успяват да се еманципират, защото идва най-големият грабеж на родния ни Преход – масовата приватизация.

Тук основна роля играят известните „приватизационни фондове“. Правителството на Виденов създава сериозни трудности на групировки като „Мултигруп“ да си регистрират подобен фонд. Други сенчести фигури от българския бизнес живот също не се сдобиват с тази привилегия или го правят вече твърде късно. А това отрязва много възможности за тях. И това не е случайно.

Друг разпространен мит е, че българската икономика в момента има корпоративен гръбнак. Нищо подобно. Той беше прекършен с ликвидирането на държавните стопански обединения (ДСО-та) в началото на Прехода. Сега българската икономика се крепи на еврофондове, контрабанда и енергетика. И, разбира се – на съответните схеми в тях.

Най-големият мит е, че ние можем да разберем дълбочината и важността на протичащите процеси около нас. Всъщност тази задача ни става все по-трудна и непонятна. А през това време старата и развратна Уличница продължава със съвкупленията. И ние наричаме това Преход. И живеем в него.

*Авторът е четвъртокурсник по право в СУ „Св. Климент Охридски“.