Столична община: Всички линии на градския транспорт изпълняват редовните си маршрути, опесъчени са пътищата във Витоша

Дипломати срещу фалшивите новини

В последната секунда Тереза Мей звъни по телефона на Доналд Туск заради гласуването на нейната сделка за Брекзит

Блокът на Пашинян води с над 70% на изборите в Армения

112 души се приютиха в Кризисния център за бездомни на Столична община

Първенството на неправдите

На 10 декември 2018 да почерпят

Спортната звезда Ваня Стамболова отива на полуфинал на „Фермата“

Миенето на чинии бори стреса

Фейсбук забранява публикации със сексуален подтекст В социалната мрежа вече няма да може да се качват снимки с разголени тела

Катастрофа ограничи движението в активната лента при км 125 в посока Бургас на магистрала „Тракия“

Попфолк изпълнителката Емануела пред „Труд”: Люти страсти горят в песните ми Ако знаех формулата за успех, щях да работя само по нея

Саудитска Арабия отказва да екстрадира заподозрените за убийството на Хашоги

Захлаждане и валежи през новата седмица 

Музикалният продуцент Саня Армутлиева пред “Труд”: 100 000 души слушат легално музика у нас Експерти влизат в училищата по изкуства, за да разкажат за стойността на творческия продукт

Обществото ни няма обща енергия за промяна

Според мнозинството български граждани демокрацията е най-добрата форма на държавно управление за България, но тя не функционира добре,. Това се вижда ясно във всички социологически проучвания, включително в годишното проучване на общественото мнение на институт „Отворено общество”. В същото време всеки трети обичайно отговаря, че не би направил нищо, ако не е удовлетворен от управлението на страната. Нещата, които биха направили другите две трети, не са особено съществени и едва ли биха довели до драматични промени. 80% от хората всъщност не участват в никаква организирана форма на обществен живот. В обществени организации у нас членуват 7-8% от пълнолетното население. Проблемът с „не-участието” в обществения живот е особено остър сред живеещите в селата, сред възрастните хора, сред ниско образованите, безработните и неактивните в трудоспособна възраст.

Под гражданско участие в управлението обикновено се разбират най-различни видове активност – от ангажиране в политическия процес чрез избори, референдуми и обществени обсъждания; през членуване в граждански или политически организации, дарителство; до изразяване на позиции по обществени проблеми на формални или неформални форуми, включително и включване в протестни действия или кампании в защита на дадена кауза.

Една от основните причини за проблема с обществената пасивност е ниското доверие в институциите. Доказано е, че част от стимулите за гражданско участие са свързани с доверието в правителството, в парламента, в съда, в централната банка, в общинската власт, във всички държавни и местни институции. У нас обаче то е на критично ниско равнище. До 2014 г. изключение правеше централната банка, но след фалита на КТБ и тя попадна в общата тенденция. Европейските изследвания показват, че България стои на едно от последните места с крайно ниско доверие в собствените институции, но пък с доста високо доверие в европейските. Последното вероятно е не толкова първично, автентично доверие, колкото компенсаторен ефект от липсата на доверие в собствената държавност. Повечето хора реално не знаят какво точно прави Европейската комисия например, но й вярват – феномен, който не е непознат и в други държави от Централна и Източна Европа.

В държавите, в които има по-голямо доверие в институциите, има и повече градивна гражданска активност извън тях – хората там обичат да се записват в клубове, да подпомагат различни каузи, да работят като доброволци, да помагат на църквата и т.н. В България точно тези форми на най-естествена гражданска активност са много слабо развити. Страната ни например е много изостанала дори в рамките на региона на Централна и Източна Европа в сфери като доброволчество, благотворителност, сдружаване по интереси.

Едно от обясненията вероятно е фактът, че много хора и дори цели групи от населението са отчаяни, маргинализирани, отчуждени от обществото. Борейки се за всекидневното си оцеляване, те изобщо не проявяват интерес към подобен вид участие. А много изследвания твърдят, че тъкмо социалната сплотеност помага на общото социално-икономическо развитие на обществото. Извън Европа има и примери за общества, които са по-бедни, но имат силен общностен дух и социално участие. Но в Европа определено по-развитите демокрации и пазарни икономики са и тези с по-високо ниво на гражданска активност, особено извън политическата сфера.

Силното разслоение генерира именно недоволство без ясна перспектива и цел, неприемане на нещата такива, каквито са, без реалистична и вдъхновяваща идея какво да се прави. Големите диспропорции в развитието на отделните социални групи не дават възможност да се генерира обща енергия, т.е. да се припознаят общи проблеми и общи ценности. В езика има много мъдрост. Първичното значение на самата дума „участие“ е да имаш част или дял в нещо. Тези, до които достигат трохи от икономическия продукт и нямат достъп до основни публични блага, по дефиниция не участват и не могат да участват в живота на обществото. Този проблем не може да бъде решен с доизпипване на технократски детайли.

Поглеждайки назад във времето, някои казват: „Вижте колко неща се промениха.“ Това е безспорно. За четвърт век е нормално много неща да променят. Появиха се нови технологии, напредна медицината, световната икономика днес произвежда много повече. Нас ни интересуват не тези промени, а промените в начина, по който хората живеят заедно в обществото и се отнасят един към друг. В това отношение развитието на нашето общество не е впечатляващо.

Доказателство за това е ниската ефективност на протестите като форма на гражданска активност през последните години. В началото на 90-те години имаше масов изблик на още непопарени надежди. Имам предвид всички масови демонстрации независимо от политическия им цвят. След това дойде масовата реакция на финансовия колапс от 1996-1997 г. Те доведоха до поредица от стъпки, предприети от всички следващи правителства, които институционализираха разломите в българското общество. Новата вълна протести след началото на икономическата криза е вече проява на едно общество без общи цели. Единственото, което постигнаха както социалните протести от началото на 2013 г. (свързани с цената на тока и други социални искания), така и „институционалните“ в средата на годината (свързани с искания за персонални промени и преструктурирания на институции), е смяна на властта. Тъй като бяха доста ограничени като мащаб, като профил на участващите в тях граждани и социални групи, те нямаха потенциал за значими социални промени. Трудно е да се появят обединяващи общи каузи, които да мобилизират както интелектуалните кръгове в столицата, така и безработните младежи в провинцията и възрастните хора на село. Едните с основание не се вълнуват от квоти и процедури, а другите от своя страна не разбират дълбоките социални проблеми като бедността и неадекватното социално подпомагане, които занимават по-бедните прослойки.

След тези по-забележими изблици на гражданска активност протестната дейност у нас започна да затихва. Тя загуби значителна част от енергията си и подобно на антибиотиците, които губят ефекта си при честа употреба, вече се превърна в част от пейзажа, която никой не забелязва.

Наред с горните фактори натрупалата се през годините обществена умора от непрекъснатите крушения на големите очаквания в големи разочарования е допълнителна предпоставка да не очакваме значими социални промени и в средносрочен план например в следващите 10 години. С други думи, у нас засега няма база, която да предизвика съществена социална мобилизация в българското общество.

*Авторът е програмен директор на институт „Отворено общество”, доктор по социология.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.