Чуждите инвестиции нараснаха със 152% Задгранични компании изтеглят капитали от страната

Цената на „Гражданска” нараства до 400% за шофьори с нарушения По-скъпа застраховка за 21 км/ч превишение на скоростта

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 20 ноември 2019

Двама души загинаха, падайки в дупка с вряла вода на пътя в Русия

Застреляха в гръб бургазлия до езерото Вая (обзор) Убитият бил криминално проявен

Украйна ще строи град на Луната

5G мрежата е опасна колкото кафето

Разменяме изложби с Ермитажа 5 години напред Министерство на културата на визита в Москва

Режим на водата в 6 области в страната

БСП София: Демонстрираните намерения на ГЕРБ и на кмета Фандъкова за промяна в стила и начина на работа, остават само предизборни обещания

Оправдаха прокурор, бил невменяем

Кмет и фолк певец връщат парите за къщи за гости 158 проекта възстановяват пълната сума

Наводнението във Венеция е повредило мозайки и колони в катедралата Сан Марко

Ловци от Норвегия и Гърция отстреляха 100 фазана

Затягат правилата за биоресторантите

Върнете казармата, че стана страшно

Въпреки че има много млади хора, които искат военно обучение, управляващите май се готвят да хранят чужда армия

„Върнете казармата, че стана страшно“, това написа във фейсбук наскоро едно младо момиче, мой „приятел“ в социалната мрежа, очевидно разочаровано от нравственото състояние и навиците на своите връстници. Често се среща тезата, че младежите са лигави и мързеливи и единственият начин да бъдат вкарани „в ред“ е да се върне задължителната казарма.

Въвеждането на военно обучение се разглежда като някаква панацея, която трябва да излекува всички обществени злини. Тя с магическа пръчка трябва да поправи недостатъците на младите хора, да ги направи спретнати, дисциплинирани и трудолюбиви.

Преминаването на военното обучение наистина възпитава навици у хората. Учи ги на дисциплина, на подреденост и усърдие. Не е това обаче неговият смисъл. Целта на такова обучение е да подготви населението да се справя в евентуални екстремни ситуации като войни и бедствия, да се попълва запаса на армията, която да гарантира целостта и суверенитета на държавата.

Все по-голяма популярност придобива фразата на Наполеон Бонапарт: „Който не храни собствена армия, скоро ще храни чужда.“ На фона на изострената геополитическа обстановка и зачестяващите военни конфликти у нас се разгръща този стар, сякаш вечен спор – да има или да няма задължително военно обучение. Мненията варират от „върнете казармата, защото само там се става мъж“ до „задължителната казарма е затвор и престъпление срещу личността“.

Обсъжда се законопроект, според който всички мъже над 18-годишна възраст ще бъдат вписвани автоматично в запаса на армията, а желаещите ще преминат курс по военна подготовка. Всички в запаса, но на курс само желаещите? Възниква въпросът – при принудителната мобилизация или (не дай си, Боже!) война колко ефективни ще са запасняците, които не са минали през обучение? В главата ми се появява апокалиптичен сценарий: нападнати сме от чужда държава и минават 60-годишни автомобили тип ЗИЛ, които обикалят и събират моите набори директно от дискотеките и ги пращат с автомат в ръка да защитават целостта на Отечеството… Не става така.

През миналата година имах възможността да се включа в курс по начална военна подготовка, организиран от Министерството на отбраната във Великотърновския военен университет. Може да се каже, че съм сред малкото българи на възраст под 30 години, които са преминали през някаква форма на военно обучение, макар и съвсем начална.
Преподавателите военни през цялото време се оплакваха как няма пари за нова техника и за развитие на армията. Повечето от тях свързват упадъка на въоръжените ни сили с членството на България в НАТО, което по техните думи „само ни набута“.

Изглежда, сякаш българската държава абдикира от задължението да се защитава, като го предоставя на „партньори“ и им дава възможността да разполагат военни бази на наша територия, даже може да им се възлага и охраната на въздушното ни пространство. Дали пък не е дошло времето, в което, както би казал Наполен, „храним чужда армия“?

И на този фон се предлага всички пълнолетни да се вкарват в запаса на една армия, която едва издържа кадровия си състав. От друга страна, чл. 59, ал. 1 от конституцията гласи: „Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин“. С други думи – нищо не се променя. И сега държавата има конституционно право при нужда да мобилизира всички годни да носят оръжие. Излиза, че този законопроект не е нищо освен прах в очите, да се отчитат „реформи“, понеже е модерна дума. Явно чрез хватки като тази управляващите се опитват да отвлекат вниманието от съсипването на българската армия и от отказа от национален суверенитет.

Шанцов инструмент от 1915-а

Най-новите неща по нашата курсистка екипировка в курса по военно обучение бяха от периода на социализма. Наистина качествени, но доста стари бяха нашите кубинки, камуфлажни униформи и, разбира се, вечните автомати „Калашников”, модел 1947 г. Върхът на екзотиката в нашето оборудване бяха шанцови инструменти, очевидно произведени по време на Първата световна война, на които ясно беше изписано „1915”. Мястото на такива инструменти е в музеи и антикварни къщи, а не на снаряжение в армия от ХХI век. Много се следеше да не би случайно да загубим или да повредим някоя шапка или нож, защото просто резервни няма. В рамките на самия военен университет има много сгради, някога пълни с курсанти, сега пустеещи. Храната, дори за самите военнослужещи, е малко и не особено качествена.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.