Маслото от чаено дърво, разтворено в спирт, действа като антибиотик на хартията

Екологичният метод убива плесените по старите издания

Българин върху хляб и книга не стъпва! Пише го възрожденецът и голям родолюбец от Шумен Илия Р. Блъсков в свое писмо до изследователя Юрий Венелин. След век и половина книгата е все така свята и обгрижвана. В това се опитва да ме убеди Галина Цекова, реставратор от Историческия музей в Шумен. Освен древните метали, кожа и тъкани голямата й страст е хартията. Колкото по-стара, толкова по-голямо е предизвикателството да я съхраниш и да опазиш посланието върху нея. А чувството, което изпитваш от общуването със старите страници, е неописуемо с думи и си струва цялото време, прекарано над тях.

Оказва се, че и книгите боледуват като живи същества. Нуждаят се от „лечение“ и за тях има естествен антибиотик, установила е Галя. Вече има над 200 000 книги в Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ в Шумен, четвърта по богатство на фонда в страната, които са нейни „пациенти“. Всяка година от април до септември ги преглежда и пръска профилактично с препарати. Използва обаче не познатите химикали формалин и хлоропроизводни, вредни за хората, а спиртен разтвор на масло от чаено дърво. Мнозина ще възкликнат изненадани - то лекува хора, бори настинка, херпеси, даже въшки, усилва имунитета, повишава настроението и работоспособността...

Галя и ентусиасти от Земеделския институт в Шумен стигат до антибиотика за книги преди пет години. Тогава библиотекарите откриват, че ценни вестници и списания, съхранявани в хранилище на 6 м метра под земята, са обхванати от плесени. По рафтовете, разположени на 950 кв. м. площ, се съхраняват не само съвременни вестници, но и стари периодични издания като литературното списание „Искра“ на век, месечно издание за литература и изкуство „Хиперион“, броеве от списание „Златорог“. Страдали най-вече папките край стените. На доброволни начала в лабораторията на Земеделския институт заедно с ас. Мариела Андреева правят микробиологичен анализ на плесента. Установяват от какъв вид е и решават да започнат лечение с пет етерични масла. Първо заразяват обикновена хартия и тестват действието на 5 масла - от лавандула, бял бор, бергамот, бял равнец и чаено дърво. Оказва се, че обработката с последното е най-ефективна, 94% от плесените са унищожени и петната по кориците и страниците чезнат, като изтрити с гума. Тогавашната шефка на библиотеката Красимира Александрова позволява хранилището да се обработи. Галя залага на спиртен разтвор на маслото. Преди обработката целият екип четка книгите и помага на реставраторката, следват 4 дни карантина, а после здраво проветряване. Екометодът се оказва не само ефикасен и безопасен, но и евтин. Не повече от 20-30 лв. излиза сега ежемесечната обработка на хартиените пациенти.

Галя не крие метода, дори м.г. участвала в семинар „Съхраняване на книжовното наследство чрез използване на природни продукти“ и демонстрирала пред колеги технологията за обеззаразяване и дезинфекция на книги. Уточнява, че не е открила топлата вода, защото подобни тестове за противогъбична битка у нас са правени още през 80-те години в Софийския университет.

Библиотекарите в Шумен, които треперят над всяка страница, са й поверили дори профилактиката на двете колекции - „Старопечатни книги“ и „Редки и ценни издания“. Те наброяват към 1800 тома и сред тях има такива на повече от два века, които са в идеално здраве. Библиотеката обаче ги е дигитализирала и в интернет всеки читател може да „разгръща“ с часове техните страници.

Феновете на старопечатни издания в Шумен могат да се насладят и на наследството на Добри Войников, запазено в къщата му музей. Галя е обработвала с много любов и неговия архив, както и книгите в дома на апостола на Априлското въстание Панайот Волов.

Реставрирала и ценно, „осиновено“ от ученици Евангелие от 1857 г. Възпитаниците на СОУ „Йоан Екзарх“ в Шумен били първите, които се включили в инициативата на Националната библиотека и заплатили консервацията. Галя си спомня, че по страниците с молитви се ширели плесени, имало петна от сажди, парафин, а кориците били скъсани и отнело месец да ги възстанови.

Радва се, че идеята била на ученици и сега продължава да има последовали от Гимназията по икономика в Шумен, които учи на реставрация. Последно изработвали кутии за стари издания, останали без корици. Те се правят от хартия с нeутрално pH, която ще съхрани страниците. „Книгите си искат грижата, като живо същество са, а подходът е индивидуален“, обяснява пазителката на минало. И настоява, който има залежала колекция от книги у дома или недай боже я е заточил на тавана или мазето си, да й я повери. Книгите „дишат“ най-добре при температура 16-18 градуса и влажност на въздуха 55%. В Шуменската регионална библиотека от миналото лято са го постигнали благодарение на нова климатична инсталация и влагоабсорбатори. В началото машините вадили по сто литра вода на ден от книгохранилищата.

„Много често хората не подозират какво богатство притежават и го оставят на произвола на времето. Ако го донесат в библиотеката, ще го спасим и съхраним“, настоява и пиарът на институцията Таня Вътова. Ако някой е забравил нещо ценно между страниците, какъвто навик има българинът, ще му го върнат. Досега в постъпили дарения библиотекари са откривали банкноти, излезли от употреба, семейни снимки, както и бележки, предци на SMS-те от рода „Аз отивам на работа, яденето е в хладилника“. И гарантират, че в сградата им миши крак не може да пристъпи. Нищо че нямат котки на щат, както подхождат в Британския музей.

Преди време отказвали да приемат залежали „болни“ книги, за да не заразят огромния си фонд, който надхвърля 770 000 издания. Сега са спокойни, че Галя ще разпознае кой том има нужда от лечение. Реставраторката успокоява, че най-много страдат старите книги и това не е заради възрастта им, а заради материалът. Страниците са от естествени суровини, а в сегашните издания се влага много химия и това ги прави устойчиви. Затова не подминавайте книжарниците, купувайте култура, тя ще остане.

Маслото от чаено дърво се получава от австралийско растение, познато като чаено дърво. То е познато от времето на откривателя на Австралия - Кук. Неговите моряци използвали листата му за приготвянето на отвара вместо чай. В сравнение с останалите познати етерични масла по състав маслото от чаено дърво е най-богато на полезни вещества. Съдържа поне 48 органични компонента. То е силен антисептик. 8 пъти по-силно от карболовата киселина и 12 пъти от фенола. Има бактерицидни, противогъбични, противовирусни и имуностимулиращи свойства. Известно е с много терапевтични свойства и способността си да елиминира голям брой микроорганизми.