Кмет пази тайните на виното край Дунав

На север от село Долно Линево – на 5 км от Лом, свършва България. Край последните къщи се плискат посинелите от студ води на Дунав, сред които минава невидимо държавната граница. На юг, по хълмовете над реката, започва царството на мерлото – гъстото тъмночервено вино, което се лее в чашите като мед и зашеметява като удар с чук. „Селото ни е малко, но е столица на мерлото. От цяла България идват тук, за да си купят качествено вино!”, гордеят се местните жители. В Долно Линево няма винзавод или изба. Вино обаче се произвежда във всяка къща, и то в промишлени количества. Не само заради търговията – в крайдунавското селце вино се пие от сутрин до вечер. И се ползва не само за празнични наздравици, а вместо вода, чай или кафе, точно както в древността.

Мерлото се прилага и като лекарство за всякакви болежки – от настинки до тежки депресии. Почти всеки в крайбрежното село е експерт в производството и употребата на гроздовата напитка. Но старите майстори един по един си отиват и затова 42-годишният кмет Росен Йосифов се е заел да изучи и запази тайните на винената магия. „Дядо ми беше добър винар и съм научил много от него. Но продължавам да разпитвам опитните майстори. Помагам с каквото мога на възрастните хора, а те ми доверяват чалъмите си за хубаво вино. Някои ги пазят ревниво, ама с търпение и наблюдение успявам!”, разказва Росен.

В мазето на кмета, строени като войници, се пъчат седем бидона с вино.

Подредени са по цвят - бяло, розе и червено. Като всеки амбициозен ученик Росен спазва наставленията на старите майстори, но не им робува, а си съставя и собствени правила. „Мерлото е хубаво вино, но е тежко и силно. Аз и близките ми сме почитатели на по-леки вина, затова отглеждам и други сортове!”, казва той.

Всъщност мерлото не е традиционен за крайдунавския район сорт. Масиви с мерло, от които тръгнала винената слава на Линево, се появили чак през 80-те години на миналия век. Тогава един от агрономите в кооперативното стопанство оценил качествата на хълмовете над Дунав и засадил над 1000 дка с мерло. „Мерлото е европейски сорт от района на Бордо. Ще се прочуем с него!”, прогнозирал специалистът. И познал. Плътно червено вино с букет от аромати замаяло не само ценителите на висококачествените питиета, но и местните пиячи.

Линевското вино бързо се прочуло и работата тъкмо потръгнала, комунизмът взел, че рухнал, а покрай това се разтурило и стопанството. Местните обаче запазили масивите с мерло. Някои си върнали земите заедно с лозите и продължили да ги обработват. Така посред разрухата на държавата линевчени опазили винената си слава. И продължили да я развиват. Засадили по хълмовете и шардоне, и мускат отонел. Нови сортове отглежда в двора си и кметът Йосифов. „Поставил съм си за цел да възродя стари български сортове, от които са правили вино прадедите ни. Мисля, че те незаслужено са изоставени. А са много устойчиви към капризите на времето!”, споделя управникът. Росен отглежда памид, роден сорт, който ако го гледаш добре, дава над тон грозде от декар, обяснява кметът. От памида става леко пивко розе, но пък здраво лови, предупреждава той. В парцела си кметът има и други стари сортове – болгар и бял отел. Смесването им в съотношение 1:1 ражда страхотно вино – от болгара идва количеството, а от отела - силата и ароматът, реди кметът. Той е боднал в двора си и няколко пръчки от един древен и забравен вече сорт – резекия. Освен за вино резекията става и за ядене през зимата – дебелата ципа на длъгнестите й черни зърна ги запазва вкусни и хрупкави чак до пролетта, обяснява управникът.

От няколко години в Линево са се появили модерни машини, които мелят гроздето и изхвърлят чепките от ширата. „Леснията е голяма, ама съсипва виното!”, не одобряват новата технология старите майстори. Чепките трябва да остават със сока, защото дават танин, поясняват те. Друго нововъдение са пластмасовите съдове. „Истинско вино става само в бъчви. Имам шест още от баща ми. Дървото облагородява виното, дава му специфичен вкус и мекота!”, казва 76-годишният бай Генчо Симеонов. Кметът Росен обаче е загърбил традицията. „Бъчвата изисква много грижи, миене и търкане до блясък. И най-малките остатъци от плесен могат да съсипят виното. Затова го сипвам в бидони и след ферментацията го отточвам в стъклени дамаджани, които запушвам със силикон. Така виното запазва качествата си с години”, обяснява кметът.

В Линево обаче виното трудно оцелява до Нова година. С идването на студовете стопаните се прибират по домовете, започват празници и задушевни събирания с приятели и виното се лее като водата в Дунав. В селото има и опитни рибари, които осигуряват мезето за гроздовите еликсири и животът в селцето посред зима е доста весел. Често-често край Дунав пристигат и хора от страната, които купуват каси и дамаджани с вино. Каквато и цена да им предлагат обаче, всички уважаващи себе си линевчани запазват по някоя и друга бъчва или бидон за Трифон Зарезан. Празникът на лозарите в дунавското село се чества като събор и е голям срам да отидеш на общата трапеза с празни ръце. А Зарезан продължава в Линево от 1 до 14 февруари, понякога и след това. „Събрали сме вече по 5 лева от семейство за оркестър, празникът ще е в читалището. Всеки ще носи вино и мезета“, казва кметът Йосифов. Заради красивите гледки към Дунав, близостта до Лом, пък и заради хубавото вино и веселите празници, през последните години хора от страната и чужбина купуват къщи в Долно Линево. Някои се заселват за постоянно, други идват само през лятото. Лозов масив край селото купил и китайски бизнесмен. Затова въпреки беднотията и неволите линевчани с усмивка наричат селото си „Ориндж каунти – кварталът на богатите”.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл