Украйна гарантира обучението на български език на сънародниците ни

Доналд Тръмп ще посети Великобритания на 13 юли

Обсебени ли са три цигулки и виолончело за 30 млн. долара? “Страдивариус” ,“Гуарнери”, „Джофредо Каппа” и “Гофрилер”, купени по времето на Людмила Живкова, над 30 г. са в едни и същи музиканти

Депутатите предложиха Музикалната къща на БНР да работи като самостоятелен културен институт Така за всеки продаден билет новата структура ще получава субсидия от Министерството на културата

Кметицата Иванчева към съучастниците си: Няма документ, докато не плати (обзор) Поставили сме предприемача на колене, допълва началничката на район „Младост”

“Отровени” жители на Дума разказаха в централата на ОЗХО за фалшивата химическа атака

Студио Х на „Армията“ Малцина от сегашния отбор ще запазят местата си, важно е кой ще ги запълни

828 нови медицински изделия влизат в болничната помощ 105 пациенти са минали през 4 лечебници за аортни клапи

Сенатът на САЩ одобри Майк Помпео за нов държавен секретар

По работа сме на второ място в ЕС Трудим се по 40,8 часа, а холандците по 30,3 часа

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в петък, 27 април 2018

Общински съветници се обединиха заради глоба на Здравко Здравков Главният архитект бил викан в следствието и заради Иванчева

Според социологическите проучвания Ердоган ще спечели изборите в Турция

Писаха слаб 2,88 на държавата Комплексната оценка е най-ниска от седем години насам

Най-малко 10 човека са в неизвестност след порой в израелската пустиня Негев

Посланикът на България в Турция Надежда Нейнски пред „Труд“: България няма нужда да лавира между Русия и Турция

Борбата срещу тероризма и нелегалната миграция изисква преди всичко интеграция между съседните държави

– Как премина първата ви визита в Бурса, г-жо Нейнски?

– Срещите с кмета на Голямата бурсенска община и ръководството на БАЛГЬОЧ (най-голямата и влиятелна изселническа организация в Турция със седалище Бурса – б.а.) бяха изключително интересни. При първа среща хората обикновено напипват обстановката в опит да опознаят събеседника си, но при нас бариерите паднаха бързо, защото естественият интерес на кмета Реджеп Алтепе, чиито корени по майчина линия са от Пловдивско, предопределиха една по-голяма откровеност в разговора и възможности за поредица от нови срещи за търсене на зони от взаимен интерес. Говорихме освен за общи проекти и за геополитика. Обсъдихме възможностите за сътрудничество чрез нашите сънародници, сред които има големи индустриалци и бизнесмени, които не само че не са загубили емоционалната си връзка с родината си, но имат желание да инвестират у нас. Срещата с нашите, с българските изселници беше много сърдечна. Поставиха комплекс от въпроси за решаване, сред които облекчаване на визовия режим за родените в България турски граждани или издаването на 5-годишни визи, подобно на американските, което според тях ще се отрази позитивно на летния и зимния туризъм; взаимното признаване на дипломите за висше образование и откриването на българско училище към МОН в Бурса, подобно на неделното в Истанбул за деца и възрастни.

– Деликатна и едновременно твърде комплицирана е политическата ситуация, която възникна у нас след свалянето на руския самолет от турска страна. Инцидентът разгорещи много политическите страсти и породи обществен дебат, който повлия даже на драмата в ДПС. Как България може да лавира или балансира между евроатлантическата си принадлежност и народопсихологическите проруски настроения сред една голяма част от българите?

– България няма нужда да лавира! България отдавна е определила своите национални интереси, които са най-добре защитени в два формата – членството ни в ЕС и НАТО, спрямо които определяме отношенията си към останалите държави, които не принадлежат на тях. България никога не е имала толкова много гаранции за своя национален интерес и сигурност както сега. В крайна сметка това беше причината, поради която ние искахме да станем членки в тези два съюза, за да получим в ръцете си силни инструменти, чрез които да защитаваме своите интереси в международен план. Още повече че и едното, и другото ни членство са доброволни и осъзнати избори, приети с консенсуса на всички политически сили. Така че няма нищо по-естествено от това да вървим по европейския път и същевременно да имаме гаранциите на северноатлантическия договор. Както се вижда, Русия няма по-добри или по-лоши отношения с другите страни членки в алианса, така че няма логика тя да има лоши отношения с България. А колкото до турско-руските отношения, двете страни ще решат проблемите помежду си и България не може да бъде арбитър в този спор.

– В Турция възприемат България като добър, даже безупречен съсед на фона на проблемите с останалите й съседни страни и появата на нови недържавни актьори като „Ислямска държава“ и сирийските кюрди от Партията на демократичния съюз. Меджлисът навремето подкрепи с резолюция влизането ни в НАТО, но някои родни политици напоследък смятат, че заплахата за българския национален интерес и рисковете за сигурността ни идват от югоизток и посочват директно Турция. Вашият коментар?

– ЕС възлага големи надежди на Турция за овладяването на проблема с бежанците. И неслучайно преговорите между Брюксел и Анкара получиха нов тласък. Но не единствено заради миграционните процеси, а и поради осъзнаването на голямата роля, която се пада на Турция в региона. Второто посещение на канцлера Меркел в Анкара в рамките на 3 месеца преди няколко дни е важен знак, потвърждаващ тази теза. Европейско-турският план за действие за овладяване на бежанската криза бе основна тема на тези срещи. В този смисъл България е част от европейските усилия и е солидарна със стъпките, които предприема общността.

– Смятате ли, че досега България се размина с голям бежански поток тъкмо защото по ирония на съдбата не сме в Шенген? Има ли нужда да се стремим към зоната и как изобщо виждате бъдещето на шенгенското споразумение, след като много европейски страни затягат контрола по вътрешните граници?

– Твърдо смятам, че мястото на България е в Шенген и че трябва да положим всички необходими усилия, за да бъдем приети. Смятам, че ЕС ще намери решение на съществуващите проблеми. Въпреки че последните месеци зачестиха прогнозите, че ЕС едва ли не ще се разпадне под ударите на бежанската вълна, не смятам, че единството е подложено на риск. Миграционната вълна поставя правилата на Шенген на изпитание, дава възможност за тяхното усъвършенстване съобразно рисковете на нашата съвременност.

– Като вторичен, но едновременно дълбок проблем се явява нарастващата ислямофобия и радикалните десни течения за капсулиране, които възникват като противореакция или защитна реакция срещу бежанската вълна сред една представителна част от европейците, които са открито антитурски настроени и против членството на Турция в ЕС. Вие възприемате ли Турция за лоялен, надежден и доверен западен партньор?

– Нека да е ясно, че усложняването на въпроса с бежанците катализира подновяването на полузамразения преговорен процес, но не това ще вкара Турция в ЕС. От изявленията на европейските и турските лидери е видно, че и Анкара, и ЕС си дават ясна сметка за необходимостта от изпълнение на критериите, от успешно провеждане и приключване на преговорите по възможно най-добрия начин за турското общество, икономика и правосъдна система, от адаптирането им към европейските стандарти. Да се твърди, че Турция използва бежанците като лост за натиск върху ЕС, не е сериозно, защото тя можеше да приеме много по-малък брой мигранти с подобни намерения. За целта са достатъчни дори 1 милион, а както виждаме, те вече са над 2,8 млн., а на сирийско-турската граница продължават да пристигат десетки хиляди нови бежанци, прогонени от бомбардировките на Русия и обсадата на силите на Асад в района на Алепо. Знае се, че Турция вече се задъхва от притока на бежанци, въпреки че прави всичко възможно да се справи с проблема, точно затова европейските лидери начело с Меркел проявяват солидарност и се стремят да облекчат товара на турската държава, защото проблемът е общ за всички. От друга страна, тъкмо тази кризисна обстановка е тест за партньорството между Турция и ЕС . И двете страни ще проверят доколко могат да разчитат една на друга. Поведението на Турция също е от ключово значение за надигащата се ислямофобия. Президентът Ердоган в една своя реч заяви, че дискредитирането на исляма от страна на ДАЕШ/ИДИЛ уязвява най-много ислямския свят, от което страдат най-много мюсюлманите, затова тъкмо на тях се пада най-голямата отговорност да съхранят исляма от това посегателство. Турция като представител и на двата свята (Изтока и Запада – б.а.) има специална историческа мисия за пресичането на радикалните течения и недопускането на злоупотреба с исляма.

– Кое може да подобри и изведе на по-високо ниво отношенията между България и Турция?

– На първо място поставям сигурността – контрола по границите, митниците и сътрудничеството на службите. Тройното споразумение между вътрешните министри на България и Турция и Гърция е сериозна крачка напред за размяната на информация, тъй като организираната престъпност вече е трансгранична и трябва много по-голяма координация и адекватни оперативни контрадействия за пресичането й. А борбата срещу тероризма и нелегалната миграция изисква преди всичко интеграция между съседните държави. Втората област е търговско-икономическото сътрудничество. Тук ще сложа не само големите турски инфраструктурни проекти, към които нашата страна проявява интерес, а и енергетиката, като част от българското желание да диверсифицира енергийните източници, в който стремеж Турция заема подобаващо важно място. Макар и малка, страната ни е част от европейския пазар, което дава възможност за аутсорсинг (използване на външни източници – б.а.) и увеличаване на стокообмена и туризма на двете страни. Не на последно място ще поставя възможностите за развитие на културата и социалните връзки. Имам конкретни проекти за пътуващ театър, седмица на съвременното българско кино, изложби и сътрудничество между университетите за академичен обмен.

Нашият гост

Надежда Николова Нейнски (фамилия по мъж след женитбата ѝ през 2009 г., дотогава известна като Надежда Михайлова) е едно от най-разпознаваемите лица на Съюза на демократичните сили през 90-те години.

Министър на външните работи (1997-2001), председател на СДС (от 11 март 2002 до 1 октомври 2005 г.), народен представител в 37-ото, 38-ото, 39-ото и 40-ото народно събрание. През 2009 г. е избрана за евродепутат от Синята коалиция. На изборите за европейски парламент през 2014-та е водач на кандидатдепутатската листа на “Синьо единство”, но не успява да стане евродепутат.

Посланик на България в Турция от ноември 2015 г.

Голямата й дъщеря – Виолета Михайлова, която е психолог, се омъжи миналото лято за кардиохирурга от Правителствената болница Азис Айледин.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.