Замърсяването на въздуха е проблем както с екологичен, така и със социален характер. Затова благодаря за организирането на този форум и възможността да насочим общественото внимание към този толкова важен въпрос, пряко свързан със здравето на хората.

Ефективните действия за намаляване на замърсяването на въздуха изискват пълноценно разбиране на източника на проблема и конкретните му ефекти върху хората и екосистемите.

Целта на политиката, която МОСВ провежда в областта на опазване на чистотата на атмосферния въздух, е подобряване на качеството на атмосферния въздух /КАВ/ и достигане на нормите на територията на цялата страна в съответствие с тези, заложени в законодателството на Европейския съюз.

КАВ се следи от Националната система за мониторинг, която се поддържа от Изпълнителната агенция по околна среда /ИАОС/. Дейността на Националната система отговаря на изискванията на европейските изисквания и директиви в т.ч. по брой, вид на пунктовете, контролирани атмосферни замърсители, методи и средства за измерване. В Националната система за контрол на КАВ всекидневно се контролират концентрациите на основните показатели, съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух: фини прахови частици (ФПЧ10, ФПЧ2.5), серен диоксид, азотен диоксид/азотни оксиди, въглероден оксид, озон, бензен, олово, кадмий, никел, арсен, полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ).

На обществеността се осигурява достъп до информацията, свързана с контролираните показатели за качество на въздуха. На интернет страницата на ИАОС се публикува всекидневен бюлетин, който съдържа информация за качеството на атмосферния въздух в страната.

Какво е текущото състояние в България:

Нивата на фини прахови частици /ФПЧ10/ са основен фактор за качеството на атмосферния въздух;

За разлика от много държави-членки на ЕС, страната няма хроничен проблем с наднормени нива на азотни оксиди и озон. Това е изключително сериозно постижение, особено като се има предвид, че наднормените нива на азотни оксиди са нерешен проблем за повечето големи европейски градове;

По отношение на други атмосферни замърсители като въглероден оксид, бензен, олово, никел и арсен не съществуват проблеми с постигане на допустимите или целевите норми.

Основният проблем по отношение на КАВ на национално ниво са наднормените нива на ФПЧ10. Такъв проблем имат още над 15 държави-членки на ЕС, но е особено тежък за България, тъй като тези нива се регистрират практически на територията на цялата страна, основно в големите градове.

През 2010 г. от страна на ЕК бе стартирана процедурата по нарушение относно нарушаване на пределно допустимите стойности по Директива 2008/50/ЕО за съдържание на фини прахови частици (ФПЧ10) в атмосферния въздух в периода 2007-2013г. През септември 2015 година тя премина в съдебна фаза. Така и предизвикателствата стават още по-сериозни.

Проблемът не е нов, вероятно съществува много преди в страната да заработи националната система за мониторинг. Основните причини за него, съгласно анализите от общинските програми за качество на въздуха, са битовото отопление през зимния сезон (използването на въглища, брикети и дърва, както и на стари и неефективни горивни устройства) и градският транспорт (остарял автомобилен парк). Противно на разпространеното мнение, индустрията има относително малък принос (и като степен на влияние, и като териториален обхват).

Въпреки отчетените все още отрицателни данни обаче, в резултат на комулативните действия на различните нива са постигнати положителни промени в качеството на атмосферния въздух;

От 37-те пункта за мониторинг, през 2015 г. в сравнение с 2011 г., в 34 е регистрирано намаляване на броя на превишенията на средноденонощната норма, в 2 броят на превишенията на практика е непроменен, като само в 1 има увеличен брой превишения. Видна е огромната разлика между броя на превишенията, регистрирани през зимния и през летния период, което е доказателство за влиянието на емисиите от бита върху качеството на въздуха и характерните за страната метеорологични условия;

Измерената средногодишна концентрация също е намалена в 34 автоматични измервателни станции през 2015 г. в сравнение с 2011 г. Измерената средногодишна концентрация за този период е намалена между 4 и 56% за различните пунктове.

Съгласно предварителните данни от измерванията за 2015 г., в страната вече има общини сред 29-те, включени в наказателната процедура, в които са постигнати изискванията за качество на въздуха (Девня, Добрич, Пирдоп и Несебър). Това несъмнено също може да бъде прието за положителна тенденция, предвид факта, че до преди две години страната не докладваше пред ЕК нито една община от 29-те, която да е в съответствие;

Тази постоянна тенденция на подобряване на качеството на атмосферния въздух се докладва всяка година на ЕК;

Трябва да се отчита, че процесите по подобряване на качеството на въздуха са бавни и изключително скъпи – те изискват прилагането на различни мерки на различни нива и са много разходоемки, отнесено към икономическото състояние на страната. Изискват се цялостни решения, свързани със структурни промени, развитие на базисна инфраструктура и градоустройството, не на последно място - промени в социалните и поведенческите модели;

Трайната тенденция за натрупване на превишения през зимния сезон обосновава битовия източник на проблема, а именно че отоплението с твърди горива, основно по икономически причини, е най-широко използвано в страната. Преминаването на друг вид отопление при местните условия е труден и бавен процес. Тук има значение и какво прави всяко едно домакинство.

а/ Законодателни промени

с промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух се дава възможност за прилагане на допълнителни мерки от общините за подобряване на въздуха и се предвижда засилен контрол от централната власт спрямо действията на общинските власти;

създадени са възможности: 1/общинските съвети да приемат мерки за намаляване на замърсяването на въздуха; 2/местната власт да прилага тези мерки на територията на общината; 3/министърът на околната среда и водите да дава задължителни указания до кметовете; 4/ санкции на кметове и длъжностни лица, при неизпълнение на задълженията по разработване на програмите и изпълнението на заложените в тях мерки, както и за неизпълнение на указанията на министъра в тази насока;

б/ Активно изпълнение на общинските програми за качество на въздуха

всички общини с нарушено качество на въздуха разработват, приемат и изпълняват програми за постигане на определените в законодателството норми - Асеновград, Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Горна Оряховица, Гълъбово, Девня, Димитровград, Добрич, Кърджали, Ловеч, Монтана, Несебър, Пазарджик, Перник, Пирдоп, Плевен, Пловдив, Раднево, Русе, Смолян, София, Сливен, Стара Загора, Хасково и Шумен;

в/ Реализирани мерки с финансиране от ОП Околна среда 2007-2013 г.:

Мерки по ОПОС срещу замърсяването от обществения градски транспорт:

изпълнени са 4 проекта за намаляване замърсяването на атмосферния въздух за градовете София, Бургас, Варна, Плевен и Стара Загора;

закупени са 10 броя метровлакове, 126 екологични автобуса, 20 трамвайни мотриси и 100 нови тролейбуси на обща стойност 321, 3 млн. лв;

36,7 млн. лв. бяха инвестирани за подобряване мониторинга и контрола на качеството на атмосферния въздух

г/ Промени в мерките на новата оперативна програма:

ОП Околна среда 2014-2020 - създадена е Приоритетна ос 5 "Подобряване качеството на атмосферния въздух" с финансов ресурс около 111 млн. лв. за намаляване нивата на замърсителите /ФПЧ10 и азотни оксиди/ в 29-те общини с нарушено качество на въздуха. Общините ще могат да получат финансиране за справяне с основните източници на замърсяване - битовото отопление и обществения градски транспорт, както и за актуализиране и подобряване на общинските програми за качеството на въздуха.

г/ Инициативи:

МОСВ инициира създаването на междуведомствена работна група за обсъждане и изготвяне на предложения за извършване на промени в законодателството, с оглед ограничаване на съдържанието на сяра и пепел във въглищата и брикетите, които се продават за битово отопление на населението.

МОСВ, съвместно с Министерство на земеделието и храните, търси възможности за продажба на населението единствено на дърва, които са с по-ниско съдържание на влага (преминали са процес на естествено сушене).

Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради

Мерки, свързани с газифицирането на непромишления сектор в страната - беше създадена междуведомствена работна група за ускорена газификация на Република България, под председателството на Министерството на енергетиката;

В момента тече процес на преговори със Световната банка, като целта е реализирането на проект, в който да бъде направен цялостен и задълбочен анализ на състоянието на проблема. Крайната цел е разработването и изпълнението на национална програма за качество на въздуха. Идеята на тази програма е да бъдат подпомогнати общините при решаването на онези проблеми, с които те не са в състояние да се справят самостоятелно.