Общият знаменател на трите бъдещи партии са статуквото и компрадорският модел на правене на политика

Няма отговори на основния въпрос на днешна България - бедността и нарастващите социални неравенства, които обричат страната на вегетиране, а не на развитие

Новият политически сезон започна с три заявки за нови партии. Поредните. С лидери Кънев, Кадиев и Местан. Сякаш за да дадат поредните доказателства, че партийната развала у нас вече е стигнала уродливи форми. Очевидно се търсят нови мехове за старо и вече прокиснало вино.

Общият знаменател на трите бъдещи партии са статуквото и компрадорският модел на правене на политика. И тримата „нови“ партийни водачи са неизменна част от властта и политическото статукво, от неговата безидейност и зависимости. Те не са борци за промяна, а консуматори на власт. Участието им във властта ги прави част от „отвратителните“, а не от „отвратените“. Няма как за една нощ да се преродят.

Заедно с това от досегашното политическо поведение на инициаторите на „новите“ проекти личи недвусмислено, че те са част от компрадорския модел на правене на политика в България. С други думи - те са повече говорители на външни интереси, отколкото автентични и осъзнати носители на българския национален интерес. Търсят легитимност за свои политически цели не от интересите и нуждите на българското общество, а от Брюксел, Вашингтон или Анкара, без значение дали става дума за блокиране на стратегически проекти за България или за папагалско сричане на чужди опорни точки в хибридната война срещу Русия.

Коренът на трите партии е един, но всяка издънка има все пак и собствена физиономия.

„Новият десен проект“ на Радан Кънев на пръв поглед има относително ясна социална база. На първо място това са онези обществени среди, които родствено или идеологически са свързани с авторитарния режим в България преди 9 септември 1944 г. и търсят неговата реабилитация. Освен тях база за подобно партийно намерение ще е и част от някогашната партийна клиентела на общия им прародител - СДС, от времената, когато управляваха техните правителства - „сини братовчеди“ (по Костов), а днес олигарси и медийни магнати, които взеха апетитни парчета от голямото разграбване на национално богатство, пардон, приватизация. И накрая, разбира се, хора от по-новите поколения, които са индоктринирани с догмите на проваления неолиберален модел и живеят в някаква паралелна реалност, в която светът е черно-бял. Тази социална база обаче не е нито голяма, нито единна, нито е лесно да бъде мобилизирана. Маргинализацията на СДС и неговите производни след появата на ГЕРБ е доказателство за това. Когато под етикета „Реформаторски блок“ успяха да се промушат в парламента, това се дължеше на две причини - подходящ политически момент и консолидация на група малки партии, зад които стои корпоративно-медиен конгломерат. Сега тази конструкция е в разпад.

Но най-важното е, че претенцията за „новост“ на Радан-Къневата партия е фундаментално лъжлива. Ще сменят името и фасадата на ДСБ. Опит за изпиране на политическо минало. Няма как да се представят за говорители на морала авторите, крепителите и апологетите на ликвидацията на селското стопанство при правителството на Филип Димитров (1991-1992), гигантския приватизационен грабеж при кабинета на Иван Костов (1997-2001) и удара срещу Българската православна църква чрез държавно-политическа намеса и разкол, предизвикани от кабинета на Филип Димитров и поддържан активно от правителството на Иван Костов и синия президент Петър Стоянов. „Новият десен проект“ на Кънев по всичко изглежда ще провежда същата стара политика - пещерен антикомунизъм и примитивна русофобия. Защото няма отговори на основния въпрос на днешна България - бедността и нарастващите социални неравенства, които обричат страната на вегетиране, а не на развитие.

Както и досега, няма да чуете от „новите десни“ нито смислена и конкретна визия за решаване на тези въпроси, нито цялостен проект за развитие на икономиката. Ще ви обясняват как ще цъфнем и пенсиите ще се вдигнат, когато се променят квотите във ВСС и прочие процедурни заврънкулки, които имат своето значение, но са твърде далеч от отговор как България ще излезе от бедността. Най-вероятно ще запеят на нов глас старата песен, че те са „хората на Брюксел“ и без тях сме загубени в ЕС. Но и тази дежурна претенция е фалшива. Да, кабинетът на Иван Костов започна преговорите за присъединяване към ЕС през 1997-1998 г. и трябва да се отдаде дължимото на тяхната воля, усилия и принос. Но истината е, че искането за членство в ЕС беше гласувано от БСП през 1995 г. и подадено от кабинета на Жан Виденов. Истината също е, че СДС затвори малка част от преговорните глави, а повече от две трети се извършиха при управлението на НДСВ и ДПС (2001-2005). После официалното присъединяване и първите стъпки в ЕС направи тройната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС (2005-2009). Така че, стъпвайки на фалшиви претенции за изключителност, новият проект на Кънев ще затъне в коловозите на старата десница с всичките й крамоли, идейна импотентност и липса на капацитет за национално съгласие по важните за България приоритети.

Партията на Кадиев от своя страна може да се изчерпи с едно изречение: „И какво от това?“ Липсва сериозна идейна рамка, предъвкват се стари и безплодни партийни клишета. Проект по-скоро за лична легитимация, отколкото за обществена полза.

Що се отнася до ДОСТ на Лютви Местан, тази заявка трябва да бъде следена под лупа. Не защото има някакви шансове за самостойно и водещо място в политиката след разпускането на сегашния парламент. А защото е очевиден опит за официализиране на „пета колона“ на турската държава и Ердоган в България. Самият Местан даде достатъчно публични знаци, с които показа зависимост от чужди, небългарски и дори бих казал противобългарски интереси. Политиката на Ердоган ще има свой пряк изразител у нас, след като групата около Касим Дал се изчерпа. А че тази политика е в разрез с националната сигурност на България в днешните турбулентни геополитически реалности, е ясно дефинирано. Справка: прословутата „Стратегическа дълбочина“, която служи за доктрина на днешния режим в Анкара. Там ролята на г-н Местан и неговото обкръжение на практика е описана. И тя не е в интерес на България!