Отличиха шуменски прокурори

Белодробната болница в Търново планира приходи от 877 000 лева за тази година Дружеството разполага със собствени средства в размер на 584 000 лева

Oще чакаме част от оборудването на АЕЦ „Белене“

Конституционният съд прие като доказателства заявленията на Делян Добрев за оставка и за оттеглянето й

1 г. условно и 500 лева глоба за бивш сътрудник на Бареков, помлял пиян три коли в Търново

Роси от Малта: „Левски“ гони трофей този сезон

Отпадна идеята за двойно по-скъпа „Синя зона” в София при мръсен въздух Изцяло ще се забранява паркирането на някои места в столицата, обмислят от СОС

Борисов и Заев: Договорът за добросъседство гарантира приятелски отношения между България и Македония

Момченце обгоря при игра с огън

Чипровци търси дарители за музея на килимарството

Премиерът Борисов: Категорично осъждам убийството на Оливер Иванович

Прокуратурата атакува сделката за имота на бул. „България“, на който НИКМИ иска да строи небостъргач

Премиерът Бойко Борисов кацна в Страсбург (СНИМКИ)

43-годишен мъж загина в София след падане от 15-я етаж

Министърът на екологията оттегли своя заповед

Актьорите Валентин Танев и Тончо Токмакчиев: Искащите оставката на Христо Мутафчиев ще бъдат използвани

Смехът не убива, убиват песимизмът и безразличието

Миналия вторник в Драматичен театър-Ловеч при пълен салон се игра премиерно постановката „Търся си нов съпруг“ от хърватския писател Миро Гавран. Режисьор на спектакъла е Валентин Танев, Николай Нинов – сценограф, а сред актьорския състав са имената на Валентин Танев, Тончо Токмакчиев и Албена Колева. Драматичен театър-Ловеч е продуцент. Минути след финалните аплодисменти разговаряме с Валентин Танев, включва се и Тончо Токмакчиев.

– Каква история разказва „Търся си нов съпруг“?

В. Т.: За трима самотници, които се опитват да пренаредят към по-добро живота си, търсейки другата си половинка. И започва едно надиграване между мъжете, а в него печелившият е победител, както е в природата. Това е.

– Дали единствено желанието да чуе една история подтиква зрителя да отиде на представление?

В. Т.: Да. И колкото тя, историята, е по-ясно разказана, толкова по-добре за зрителите. Общо взето, театърът разказва приказки, притчи, тоест все истории.

– Каква е предпоставката, за да бъде успешен един спектакъл в България?

В. Т.: Не мога да дам рецепта. Всичко е Божа работа, както се казва. Но мисля, че една успешна постановка трябва има задължително добра драматургична основа, както и добро разпределение на ролите между актьорите. Много е важно последните да са си на мястото, за да не мъчат и себе си, и публиката. И, разбира се, пак да повторя, историята трябва да бъде разказана добре.

(Тук Тончо Токмакчиев се покашля, но премълчава.)

– През последния четвърт век у нас като че ли се създава периодично впечатлението, че театърът ни се задушава, бере душа?

В. Т.: Ами не…

Т. Т.: Не! Напротив, имаше период, през който той трябваше да се освободи от натрупаните идеологеми и разни други бариери, които не можеше да понесе. Тогава театърът ни бе натоварен с друга битност, с друго съдържание. Спомням си как преди 10 ноември във ВИТИЗ ни учеха, че сме идеологически единици… Не казвам, че преди 26 години нямаше хубави постановки, но след като театърът ни се прочисти от гореспоменатите неща, той вече не се мъчи, салоните са пълни, хората искат и гледат добри спектакли, обичат театрите си, поне моето впечатление е такова.

В. Т.: Да, така е. Особено през последните десетина години у нас театрите отчитат по-голяма посещаемост от… чалга клубовете.

– Тези дни обаче стана ясно, че родни театрални трупи са пред фалит?

В. Т.: Това е друга тема, дълга и сложна. Тези пет театъра не са в криза от 2016-а, а са с дефицити, трупани назад с години. Министерствата на културата и на финансите изчистиха дефицитите им, за да може те да заработят нормално и да се докажат. Добре е да се чуе, че днес в България никой няма желание да закрива театри, абсурдно е да премахнеш нещо, което е ценност.

Т. Т.: Недопустимо е да затвориш един театър! Просто управлението му трябва да бъде поверено на продуцентски звена, ако ми позволите да използвам тези думи, които да създадат продукт, атрактивен за публиката. Така печелят и зрителите, и театърът. Това е.

– Смята се, че всеки режисьор адресира творчеството си към един идеален зрител, който рядко се припокрива с живия, действителния. Вашият идеален зрител?

В. Т.: Никога не съм търсил идеалния зрител. Правя това, което на мене ми е интересно, което забавлява и мен, и колегите на сцената. Честно казано, не мисля, че съм режисьор – по-скоро съм човек, който помага с каквото може на сцената.

– Ако трябва да съставите своя антология на драматурзите, кого бихте включили в нея?

В. Т.: Ооо, много са! Шекспир, Чехов, Гогол…

Т. Т.: Да не забравяме, че има и българска драматургия!

В. Т.: Йовков имаме…

Т. Т.: И Радичков…

В.Т.: Имаме и млади съвременни драматурзи, които пишат все по-добре и по-добре.

– А антологията ви на режисьорите?

В. Т.: Българският театър е имал и има много добри режисьори за наша радост. В сравнение с европейските държави в момента у нас има 6-7 много добри режисьори, несъмнени таланти, което в една държава с 6-7 милиона души население е много! И трябва да ги пазим! България има и страхотна актьорска школа. И тя трябва да се предава от поколение на поколение, от век на век. Това може да става по изпитания класически начин, по-старите актьори да предават опита си на по-младите, както е при занаятчиите. Да, театърът е занаят и като такъв просто трябва да се учи. Упорито и търпеливо!

– Спектакълът ни става все по-песимистичен…

В. Т.: Не! Какъв песимизъм! Та ние живеем в една прекрасна страна. Вижте примерно един Ловеч! Разходете се малко из Европа и ще видите, че неговата природа е уникална, с изключителни културни паметници…

Т. Т.: И така е в целия Ловешки регион! Ще призная и още нещо – харесвам работата си в Ловеч в момента.

Ако трябва да говорим за песимизъм, тогава спомнете си годините, когато човек нямаше право да живее в друго населено място, само в родното, в района си. А днес условията са други… Просто трябва да сме по-инициативни! И по-малко да се вайкаме. Може да сме най-бедните, но в клуба на богатите…

– Валентин Танев, актьор и режисьор, това добре, а драматург?

В. Т.: А, нее! Чак толкова много ще стане доста съмнително!

Т. Т.: (Смее се.) Защо му е да е такъв… Вижте, текстът е само един повод за театър, нищо повече…

– Ваши колеги поискаха оставката на председателя на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев.

В. Т.: Всеки е свободен на волеизява, на мнение. Според мен това не е добър ход от тяхна страна, те ще бъдат използвани. От кого ли? От нечии интереси…

Не е добре и за Съюза на артистите. Той съществува от 1921 г. – най-старият творчески професионален съюз в България е и това, което се случва покрай Христо Мутафчиев днес, може да го унищожи. А в момента в Европа организации като него са две-три… Трябва ли и него да съсипваме?

– С какво се убиваме по-лесно днес – със смях или с гняв?

В. Т.: С негативизъм!

Т. Т.: Според мен проблемът, който погубва България днес, е песимизмът ни! Смехът не убива, но песимизмът и безразличието – да, те убиват! Спрямо тях гневът е по-приемлив, той е знак за живот, а безразличието – за мъртвило.

– Какво продължавате да пазите в себе си от далечното утре?

В. Т.: Надеждите ми в моите две внучки.

Т. Т.: Вярата в доброто. И в семейството, а чрез него и в света.

– Как ще постъпите, ако една сутрин се събудите с криле?

В. Т.: Ще полетя! Какво друго ми остава… (Смее се.) Преди време се връщам от пазар с две торби, среща ме приятел и пита – как си. Отговорих му: Ако ги пусна ей тия двете на земята, ще литна, да знаеш!

Т. Т.: Въпросът е малко особен, философски… Рано или късно човек се сдобива с криле… Искам обаче този миг да стои далече от мене. Мисля, че още ми е рано да съм ангел, каквито вече станаха някои наши познати, наши приятели…

Нашите гости:

Валентин Танев е роден на 21 октомври 1957 г. в с. Завет, Разградско.

През 1984 г. завършва актьорско майсторство при проф. Крикор Азарян във ВИТИЗ.

Работил е в Сливенския театър, в „Сфумато“, а от 1998 г. е в трупата на Народния театър.

От 2007 г. е и водещ на „Господари на ефира“.

Носител е на множество награди, включително „Аскеер“ за мъжка роля през 2006 г.

Председател на гилдията „Актьори“ в Съюза на артистите в България.

Тончо Токмакчиев е роден е в Бургас през1963 г.

Син е на известния художник Ненко Токмакчиев. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Николина Георгиева.

Работил е в Бургаския куклен театър. От 1992 г. е член на трупата на първи частен театър „Ла страда“ и шоу спектакъла „Улицата“.От 1990 г. участва в студентското предаване „Ку-ку“, по-късно „Каналето“. От 2007 г. е в основния актьорски състав на „Шоуто на Канала“, съботно-вечерното шоу на БНТ.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.