Въпреки желанията на премиера Борисов за ръст на икономиката от 4,5%, това не е реалистично, каквото и да направим

Основната част от електората на ГЕРБ е по-скоро ляв. Така че докато ГЕРБ е силен, БСП и всяка друга лява партия ще е слаба

От първата си среща с Владимир Каролев научих няколко неща - пие чая с мед, има много дипломи от висши учебни заведения и е истинска Wikipedia. Обича да говори много, харесва лирическите отклонения и е почти невъзможно да се изразява кратко. Говорим си за бъдещето на икономиката и мястото ни в този все по-несигурен свят.

Първият ми въпрос разбира се е относно изминалата 2015 г. в икономическо отношение: “Не всичко е рози и шампанско, но бодлите са по-малко от розите. Първо - почти всички местни и чуждестранни икономически анализатори бяха приятно изненадани от България, включително и аз. През есента на 2014 г. анализатори на Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, ОИСР и на няколко български банки прогнозираха, че икономиката ще расте от 0,6% до 0,9% през 2015 г. Моите очаквания бяха за ръст 1,5% -1,7%, тъй като виждах положителните промени в бизнеса в България. Предприемачите - малки и големи, които са в основата на икономическия растеж в цял свят, коментираха, че износът им расте значително, няма забавяне на връщането на ДДС, очаквах и ускорение на усвояването на еврофондовете, както и ръст на чуждестранните инвестиции Друг много важен показател, който за първи път се наблюдава от 2008 г., освен увеличението на износа, е по-значимият ръст на потреблението. И да обобщя основните показатели за по-устойчив ръст на икономиката на България са: ръст на износа; ръст на инвестициите, и ръст на вътрешното потребление.”

Не мога да не попитам и каква е ситуацията с туризма, въпреки постоянните спекулации: “В туризма също се наблюдава ръст от над 5%, както на зимния, така и на летния.” Културният туризъм за мен си остава една все още недоразвита ниша, а Каролев ме подкрепя: “Да, има големи възможности, но това е дълъг процес и трябва да се разчита на усилията на туристическата индустрия, местната власт и държавата в лицето на Министерството на туризма, защото инфрастуктурата до нашите културни забележителности е много лоша. Извинявам се, но почти няма пътища до много от тях. Трябва да се оправи инфраструктурата в България, за да можем да говорим за повече културен туризъм, исторически и спа туризъм. Ние сме на едно от първите места по брой на минерални извори. Но това е по-скъп туризъм, с по-глезени туристи, които обичат да пътуват по добри пътища.”

Поглеждайки към 2016 г. Каролев е леко скептичен: “Въпреки желанията на премиера Борисов за ръст на икономиката от 4,5%, това не е реалистично, каквото и да направим. Защо в България тази година не може да има такъв икономически растеж? Започвам с това, че за съжаление новините за износа няма да са толкова добри, както през 2015 г. Пак ще има ръст на износа, но може би няма да е както беше миналата 2015 г. Това се дължи на няколко фактора: от една страна развитието на Европа и прогнозите за ръст на икономиката от 0,7% и от друга страна, развитието и ръстът на икономиката на страните извън Европейския съюз. По този начин българските фирми ще изнасят по-малко. Вторият проблем, който е възможен за България е, че много конфликти, които не са толкова близо до нас, като този в Близкия изток например, също оказват влияние. Ние имаме важно геостратегическо положение, но не можем да го изтъргуваме добре. Накратко - няма как да постигнем 4,5% ръст. Добре ще е да постигнем ръста, който постигнахме миналата година, който е около 3%. Но можем да направим реформи, които да осигурят ръст през следващите години от 4%, 5% и тези реформи ще ги повторя за пореден път. Да се направят реформи в пенсионната система. Да се промени ранното пенсиониране в МО и МВР. По принцип българите се пенсионират рано, в сравнение с повечето държави в Европа, където се пенсионират на 65 г., а в някои на 67 г. Наложителни са и реформи в здравната система, но това е една дълга тема. И разбира се ускорена реформа на съдебната система, която да осигурява безусловно върховенство на закона и принципа „престъплението води до наказание”.

Дълга тема обаче е и политическата ситуация в България през 2016 година: “ДПС се грижат перфектно за електората си. Затова всички други партии трябва да се учат от тях. В същото време това е бизнес партия. Докато българите не гласуват както техния електорат, ДПС ще бъде винаги балансьор. Пред Борисов има два избора, но и двата не са много хубави. Единият е съвместна работа с ДПС, макар и да не го признава. При важни гласувания за сега ГЕРБ се подкрепя от ДПС почти винаги. Но това все пак е по-добрият вариант, защото е по-добре да има правителство, отколкото да няма. По отношение на БСП знаем, че лявата идея е много сладко популистична и в цял свят се приема много добре. Техният проблем е ГЕРБ, защото основната част на електората на ГЕРБ не е десен, а по-скоро ляв. Така че докато ГЕРБ е силна партия, БСП и всяка друга лява партия ще е слаба.”

Говорейки за политика се изкушавам да задам въпроса дали имаме силен лидер: “Имахме силен лидер, който продължава да е световно уважаван – Симеон Сакскобургготски, който за съжаление вече не се занимава с вътрешна политика. Друг в момента не виждам. Господин Борисов (а и който и да е сегашен роден политик) няма авторитета и силата на Симеон Сакскобургготски, например при дискусии в Брюксел или Вашингтон. Да вземем за пример проекта „Южен поток“, в който аз участвах като член на международен екип, разработил финансовия модел на проекта. Този проект беше спрян по геополитически причини. Ако царят беше премиер да каже: „Добре, няма да се строи, но искаме компенсации и то сега, не след 20 години.“ А сега, след като вместо „Южен поток“ започна да се прави „Северен поток“, защо няма обструкция от наша страна? Нали пак ще е с руски газ и пак ще се заобикаля Украйна?”

Заговаряме се и за обществено-политическия живот в България и дали има натиск, който се упражнява от обществото по теми, по които хората не са достатъчно добре запознати: “Абсолютно си права. Това е тема, която много се обсъжда в социалните мрежи. Масово българите не са информирани за много неща, поради което се поддават лесно на много различни информации и особено на сензации. Както беше въпросът с банките. Важно е как медиите отразяват всички процеси, защото още навремето Буров беше казал, че „банка и муха се убиват с вестник“. Истината е, че българите не трябва да се притесняват за своите депозити и за състоянието на финансовите институции. А и мисля, че хората вече разбраха, че не трябва да държат на депозит повече от 100 000 евро в една банка.”

Нашият гост:

Владимир Каролев е роден на 31 юли 1961 г. във Варна. Завършил е УНСС през 1986 г. През 1993 г. завършва магистратура по бизнес в университета на Алберта, Канада. Участва в икономическия екип на НДСВ и е общински съветник от НДСВ в Столичната община. В момента е съветник на икономическия министър Божидар Лукарски.

Управляващ съдружник е в Балканска консултантска компания. Тя развива дейност в областта на корпоративните финанси и чуждестранните инвестиции. Преподава “Управление на инвестициите” в Магистърската програма на City University of Seattle. Владее руски и английски език. Хобитата му са моторните спортове, гмуркането и сноубордът. Женен, с две деца.