Повод за интервюто с музиканта Крис Уайт от легендарната група Dire Straits е концертът на The Dire Straits Experience на 21 март в русенската „Булстрад арена“. Супергрупата, в която участват двама музиканти, свирили с оригиналната банда - вторият е Крис Уитън, идва в България в рамките на европейското си турне. Останалите членове са Терънс Рийс - вокал и китара, Тим Уолтърс - китара и вокали, Пол Гиъри - бас и вокали, Саймън Картър - пиано, орган и клавири, Дениъл Шогър - пиано, орган и клавири.

- Г-н Уайт, Dire Straits беше много популярна група през 80-те години на ХХ век. По време на комунизма албуми като Brothers in Arms бяха като откровение за феновете. Какви хора очаквате да видите на концерта на The Dire Straits Experience на 21 март - закръглени лелки и оплешивяващи чичковци или почитатели от младото поколение?

- Странен въпрос. Досега на концертите ни идват и от двата сорта - и възрастни, и хора, които помнят как родителите им са въртели до безкрай музиката ни на касетофоните си, и съвсем млади хора, които са ни открили в интернет - здравословна смесица от няколко поколения.

- Какво да очакваме от шоуто The Dire Straits Experience?

- Нищо няма да липсва. Ще изпълним парчета от всичките периоди на Dire Straits. И Telegraph Road, и Brothers in Arms, и Romeo and Juliet, и Down to the Waterline, и On Every Street, както и много други. Просто няма как да ги изредя.

- Кои от супергрупата са членове на оригиналната Dire Straits?

- Двама сме - от участниците в турнето в Dire Straits сме били аз и Крис Уитън. Аз бях член на Dire Straits от 1985 до разпадането на групата през 1995 г. Барабанистът ни Крис се присъедини към нас за турнето On Every Street (1991-1992 - б. р.), след като свърши с проекта си с Пол Маккартни.

- Кой от концертите на групата бихте посочили като най-значителен за вас? Или най-запомнящ се.

- Късметлия съм - през живота си съм свирил със страхотни музиканти и съм участвал в грандиозни събития. Например концертът за 70-ата годишнина на Нелсън Мандела, а също и участието ни в благотворителния концерт Live Aid (провежда се на 13 юли 1985 г., организиран е от Боб Гелдоф и Мидж Ур за борба с глада в Етиопия - б. р.). Имах щастието една нощ в Париж да свиря и с Рей Чарлз.

- Работили сте и с Роби Уилямс, Пол Маккартни, Мик Джагър, Крис де Бърг. Пропускам ли някого?

- О, изпуснахте Джо Кокър. Бях на турне с него - изкарахме си жестоко. Джо Кокър се държа страхотно, още повече че аз съм му много голям фен.

- А за Мик Джагър какво ще разкажете?

- С Мик правихме запис, което изисква огромна концентрация, така че не сме се разсейвали много-много с приказки.

- Как се присъединихте към групата?

- Няколко години преди това бях работил с Марк Нопфлър - записвахме филмова музика, но сме правили и музика за албумите на други групи, които той продуцираше. И така, от дума на дума ме покани в групата.

- Чувствахте ли се като придатък по време на първото турне с тях?

- Не, те веднага ме приеха като част от групата. Нито за момент не съм се чувствал като чужд елемент. С Марк се работи страхотно. Той е голям творец.

- Ако трябва да посочите най-паметния ден в кариерата ви на музикант, кой ще бъде той?

- Концертът The Live Aid. Беше навръх рождения ми ден.

- Има ли саксофонист, когото смятате за свой гуру?

- Има няколко музиканти, от които съм се учил. Ако трябва да изброя трима, това са Майкъл Брекър, Дейвид Санборн, Ърни Уотс.

- Известен факт от биографията ви е, че като младеж сте били надежда на плувния спорт. Каква беше причината да се откажете от плуването и да се посветите на саксофона?

- Вярно е това. Бях състезател. С удоволствие бих продължил с плуването, но започнах да свиря на саксофон и тотално се влюбих. Забравих за всичко останало, в това число и басейна.

- Има ли за вас друг инструмент - бихте ли заменили сакса и с какво?

- Не, никога. Няма друг инструмент за мен освен саксофона.

- Каква музика слушате, когато си почивате?

- Слушам предимно нови изпълнители - младежи, които тепърва прохождат в музиката