Д-р Аджит Кулкарни: Човешкото тяло има детектор на лъжата

Психолог, медик и хомеопат, д-р Аджит Кулкарни е директор на Научноизследователския институт по хомеопатия в Пуна, Индия, и преподавател в много курсове за квалификация в различни държави. Наскоро у нас той изнесе своя 50-и международен семинар на тема „Хомеопатия и психиатрия“ и представи най-новата си книга, преведена на български “Съвременна комуникация без думи”. Тя е задълбочено изследване за невербалната комуникация, написана е с прецизността на учен и с дългогодишния опит на практик, илюстрирана с над 800 снимки.

- Д-р Кулкарни, вие сте от Индия, а книгата ви за жестовете е издадена на английски, вече и на български. Докъде се простира влиянието на националната принадлежност върху невербалния език?

- Не е определяща. Ние използваме езика на тялото от милиони години, а речта като изразно средство е едва на няколко хиляди години, така че 95% от жестовете са универсални. Националността и културата имат едва 5% отражение върху тях. Това е език, който сме овладели още преди да се научим да говорим. Голяма част от жестовете са вродени. Всеки човек си има модел за това.

- За какво може да ни е полезно познаването на невербалния език?

- 65% от посланията, които предаваме, са послания на езика на тялото. Познаването му в забързаното всекидневие спестява много време за комуникация. Аз използвам познанията за него като лекар хомеопат, той е нужен и когато си учител, журналист, психолог и не само! От езика на собственото си тяло човек научава много и за самия себе си. Може да е много важен при бизнес срещи. Може да ви помогне да влияете на другите. Начинът, по който актьорите играят без думи, е изумителен и показва колко могъщ е този начин на изразяване. Все още гледаме немите филми на Чарли Чаплин!

- Дайте примери за популярни жестове и вашето тълкувание за тях.

- Като отдалечаваме ръцете си от торса, заемаме активна позиция. Позата на буквата „Ф“ е на човек, който е готов да се скара - затова „се разширява“, заема максимално много място в хоризонтала. Доминиращият човек сяда, като разперва ръце, прегръщайки облегалките на съседните столове, краката - опънати напред. Заемайки повече място, предава съобщението - аз съм уверен в себе си. Дланите, свити в юмруци, показват гняв, агресия.

- По какво се различават в невербалния си език българите и индийците все пак?

- Най-голямата разлика, която откривам, е, че в Индия поклащането на глава, кимането, е много често срещано, а тук и в Европа изобщо не толкова. Обратно - индийците използват много по-малко жестове с ръце от българите, които обичат да ръкомахат. Друго мое наблюдение е, че при разговор в Индия хората се гледат директно в очите, а при българите не е точно така.

- Как можем да познаем, че някой ни лъже?

- В тялото има детектор на лъжата, който действа безотказно. Когато човекът, с когото говорим, си докосва носа, най-вероятно не ни казва истината. Журналист питал Клинтън дали подозренията за аферата му с Моника Люински са истина още преди той да признае официално. Президентът отрекъл категорично, но докосвал носа си, докато говорел. И в. „Ню Йорк таймс“ излязъл със снимка на първа страница, на която Клинтън си пипа носа, и със заглавие: „Клинтън лъже, защото използва този жест!“ И това се потвърди. Друг много характерен жест, който правим, когато лъжем, е, че примигваме с едното око. Намигването изразява манипулация, закачливост, както и флирт. Третото издайническо нещо е, че гласът става по-гъгнив.

- Колко време ви отне написването на книгата?

- 13 години събирах наблюдения и я писах две години и половина. Не бях удовлетворен от едностранчивото представяне, което срещах в литературата досега. Навсякъде са описани само жестовете и мимиките, а аз се спирам и на начина, по който са облечени хората, на какво миришат и много други. Невербалният език е нещо многообразно. Например позата намасте (често използван в Индия поздрав - б.а.) има 12 варианта, ръкостискането - поне 8.

- В София изнесохте семинар на тема „Хомеопатия и психиатрия“. Как се повлияват болестите на душата от хомеопатичните лекарства?

- Хомеопатията не е някаква странна наука, тя е наука за човека в неговата цялостност - организъм, психика, характер, начин на живот. Традиционната медицина поставя ударение върху тялото, а това е погрешно и води до огромни проблеми. Има изследвания, които показват, че някои химически препарати, които се използват за лечение на психически заболявания, не само не ги лекуват, но и допринасят за засилването им. И обратно - има все повече доказателства за ползата на хомеопатичните лекарства. Те могат да лекуват, без да навредят.

- Споделете за някой ваш успешно излекуван пациент с психиатрично заболяване?

- Болестите не са само психически или физически, лекува се пациентът в цялостност. Например в Москва при мен дойде жена с маниакално-деприсивна психоза, с рак на гърдата и на матката, с множество разсейки, включително и в гръбнака. Изписах й лекарство и след време разбрах, че тя се е излекувала и от психозата, и от рака. Няма връщане на болестта, метастазите в костите бяха напълно изчезнали. Разбира се, такива резултати не са всекидневие, но когато се предпише индивидуално подбрано лекарство, ефектът е многопосочен, дълбок и хармонизиращ.

Коментари

Задължително поле