Близо 352 млн. лв. са приходите от винетки през 2017 г.

Борисов и Заев: Договорът за добросъседство гарантира приятелски отношения между България и Македония

Момченце обгоря при игра с огън

Чипровци търси дарители за музея на килимарството

Премиерът Борисов: Категорично осъждам убийството на Оливер Иванович

Прокуратурата атакува сделката за имота на бул. „България“, на който НИКМИ иска да строи небостъргач

Премиерът Бойко Борисов кацна в Страсбург (СНИМКИ)

43-годишен мъж загина в София след падане от 15-я етаж

Министърът на екологията оттегли своя заповед

Националният военен университет обновява базите си с 16 млн. лв. Това ще са първите мащабни ремонти от 10 години насам

Стивън Сегал с ново обвинение в сексуален тормоз по време на филмови репетиции

Полицаи иззеха над половин килограм кокаин в Пазарджик Задържан е дилър с множество регистрации за блудство, изнасилвания и наркотици

Евакуираните заради вулкан на Филипините са вече 15 000

Контрабандист на цигари опита да прегази полицай и да избяга край Харманли

Шофьор с 1,6 промила алкохол в кръвта помете спирка в София

От Кеймбридж обратно в България на всяка цена

Снимка ПЛАМЕН СТОИМЕНОВ

Студентът по физика Виктор Кузманов следва примера на възрожденците ни – да не търси лесното, а да работи за доброто на всички

През 90-те години на ХХ век те бягаха от България „немили-недраги“ и малцина от тях погледнаха назад. 15 години по-късно терминал 2 не е единствено изход. За наследниците на „немили-недраги“ пътят обратно е възможен и осъзнат. Въпросът вече не е: „Защо България?“, а: „Защо не България?“ През очите на модерните номади животът тук е различен – предизвикателен и пълен с възможности, видими отвън, но не и отвътре. Успехът им е възможен, защото мислят глобално, но действат локално – със стартъп компании, работа по арт или иновативни проекти, като учители или доброволци. В тази поредица ще ви срещнем с българските граждани на света, които преоткриват възможностите, които страната ни има, за да постигнат световен пробив с логото Мade in България.

Виктор Кузманов би могъл да бъде един от многото български студенти, които следват в елитен университет в чужбина. Той учи физика в Кеймбридж, но това, което наистина го отличава, е, че отсега планира да се върне в България и има желязна мотивация. Той е активен член на Клуба на българите в университета си и иска да бъде част от социалната промяна у нас “Да съживим народа”. “Много е тежко да виждаш само тъжни хора, които не знаят какво да правят и са в безизходица. Чувствам се индиректно виновен, не само аз, и искам да променим това” – така започна разговорът ми с този младеж, който се опитва да промени “физическите” закономерности на масовата представа за живота тук.

В България Виктор завършва Американския колеж и заминава за елитния британски университет, защото преценява, че това е мястото да учи физика. Докато е в колежа, се занимава с разнообразни дейности, които варират от олимпиади по сериозни академични дисциплини до състезания по спортни танци. Вдъхновен от универсалната красота, която се крие в математиката, се влюбва във физиката и влиза в националния ни отбор, с който печели три бронзови медала от международни олимпиади. В колежа се захваща и със социална дейност, а в Кеймбридж става вицепрезидент на клуба на българските студенти там. В него членуват около 100 души – бивши и настоящи възпитаници на университета, сред които са Траян Траянов от “Заедно в час” и Калоян Лозанов, който 2 години поред става първи по академичен успех за целия си випуск в университета. Към момента има 40 настоящи наши студенти там.

Първоначалната цел на общността била да подобрят живота на българите в Кеймбридж, но вече мислят за нещо по-голямо – как да обединят българите извън страната ни и да променят условията в държавата, в която “в момента малко хора правят нещо истинско, което помага на хората”. Виктор вижда надежда, че тази промяна е започнала, защото много млади хора и неправителствени организации работят в тази посока и “това е истина”. Намирането на съмишленици е трудно, както сам признава и дори цитира конкретен абзац от “Под игото”. После пояснява, че за съжаление за повечето хора с изгасването на телевизора, в който новините показват “абсолютно очевидни неправилни действия, всеки си казва, че това е грешно, но се примирява”. Ситуацията на “отстраняване на народа от прякото управление на държавата” и преодоляването на безразличието към обществените дела го амбицират да се върне тук след следването си. Вдъхновява се от възрожденците и радетелите за свободата на България през ХІХ век, които “са намерили куража, времето и мотивацията да се откажат от нещата, които са били лесни и интересни, и са се върнали и направили нещо, което е дало шанс на много поколения след тях”.

Събеседникът ми вярва, че “пътят назад е стъпка напред”. Виктор планира да се завърне в България “на всяка цена”, защото за него и неговите съмишленици е “недопустимо на такова място хора с такъв потенциал да живеят по такъв начин”. Но той знае и не съди колегите си, за които “това е немислимо и трудно, защото искат да се реализират лесно, а пътят към промяна в България е дълъг и труден”. “Но и двата типа хора силно искат животът тук да се промени”, подчертава той.

Студентът иска и да извоюва правото си да се нарече “патриот” – “силна дума”, като той я нарича. Според него патриот е “човек, който силно вярва и работи за кауза, свързана с подобряване живота в мястото и държавата, където живее”. Идеите му може да звучат наивно за някои, но и Виктор е достатъчно млад и необвързан с очаквания от живота, че може да си позволи да инвестира в мечтите си. Хубавата новина за него и поколението му е, че “светът е така устроен, че трябва да си отворен към всички и да нямаш предразсъдъци”. Родителите му го подкрепят в социалните му проекти, но искат най-вече да намери мястото, където ще бъде щастлив. Има потенциал да се развива в много поприща, защото има и разнопосочни интереси – физика, политика, музика и танци, доброволчество. Осъзнава, че физиката едва ли ще му е професия, а набор от знания и умения, които могат да му послужат в банковия сектор или в света на високите технологии. Инвестира в уменията си по дебати и политика, забавлява се. Няма план “Б”, а “друг план “А”, защото трудно се примирява.

Виктор казва, че добродушието е най-българската, а и изобщо балканска черта. Обяснява, че вижда това особено ясно в средата си в Кеймбридж – колегите от страната ни и от Балканите отварят по-широко сърцето си за проблемите на другите, помагат и са открити към останалите. Докато представителите на северноевропейските страни са по-отчуждени и се “стремят да направят първо каквото е добро за самите тях”. Той с гордост казва, че е българин при всеки повод, “макар че държавата е направила малко за това да стигна там, където съм”.

Пояснява, че е вярно, че “няма нужда от дяволи да пазят българския казан в ада”. Като студент в чужбина, в мултикултурната среда на британски университет, той е разбрал навреме колко е важно да бъдеш отворен към нови възможности и да не мислиш в граници, както се случва на хората, които не пътуват. “За мен няма значение къде живееш, а какво правиш. За успеха е важно не откъде си, а какво си правил, което показва какво можеш и в какво си компетентен”, допълва той. Виктор пояснява, че в конкуренцията на пазара на труда българите по света са по-добри заради уменията, придобити поради необходимостта да се справяме в живота си с повече предизвикателства и да се развиваме.

Виктор и клубът на българите в Кеймбридж залагат на “любовта към родното” в най-новия си проект – да обединят сънародниците ни по света чрез събития в диаспорите със значими социални и културни каузи за страната ни. Освен да се развият и поддържат културните ценности в българските общности, средствата от благотворителните дейности ще бъдат насочвани към родината. Завършваме разговора с мечтата на Виктор за България: “Някой ден, когато се разхождам по улицата, хората да не гледат накриво, а да се усмихват, в очите им да няма замръзнала тъга, а игрива искрица живот.” Дано!

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.