Шофьорът на автобуса от катастрофата на магистрала “Тракия”: Казах на пътниците да отворят аварийните кранове и да излязат, аз бях последен

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в четвъртък, 24 май 2018

Мая Манолова: Парите за здраве тази година са увеличени, но с това се увеличиха и проблемите

Съдът окончателно пусна АМ „Струма“ през Кресненското дефиле

Ремонтират бул. „Тодор Каблешков“ в София

Ще изграждаме завод за производство на високотехнологични продукти за самолети “Еърбъс”

Над 15 г. се влачи дело за побой Процесът е прекратен по давност без възмездие за извършителите

Ликът на Св. Иван Рилски – дар за папата от премиера Водим във Ватикана и делегацията на Македония

Министър Банов: Културата, която създаваме днес, се превръща в културно наследство утре

Правят регистър на биопроизводителите Формират нов закон за розите

Караме най-старите автомобили в ЕС

Спряха делото срещу Здравков (обзор) Главният архитект на София бе преследван, защото не иска небостъргач в градинка

Кандидат-президент в Турция дари по 500 турски лири на своите съперници за предизборната им кампания

Чешкият президент Милош Земан се обяви против предсрочни парламентарни избори

Съдът отстрани от длъжност кметицата на “Младост” Иванчева и заместничката й Петрова Опитала да уволни заместника си Русев, след като свидетелствал срещу нея

От Кеймбридж обратно в България на всяка цена

Снимка ПЛАМЕН СТОИМЕНОВ

Студентът по физика Виктор Кузманов следва примера на възрожденците ни – да не търси лесното, а да работи за доброто на всички

През 90-те години на ХХ век те бягаха от България „немили-недраги“ и малцина от тях погледнаха назад. 15 години по-късно терминал 2 не е единствено изход. За наследниците на „немили-недраги“ пътят обратно е възможен и осъзнат. Въпросът вече не е: „Защо България?“, а: „Защо не България?“ През очите на модерните номади животът тук е различен – предизвикателен и пълен с възможности, видими отвън, но не и отвътре. Успехът им е възможен, защото мислят глобално, но действат локално – със стартъп компании, работа по арт или иновативни проекти, като учители или доброволци. В тази поредица ще ви срещнем с българските граждани на света, които преоткриват възможностите, които страната ни има, за да постигнат световен пробив с логото Мade in България.

Виктор Кузманов би могъл да бъде един от многото български студенти, които следват в елитен университет в чужбина. Той учи физика в Кеймбридж, но това, което наистина го отличава, е, че отсега планира да се върне в България и има желязна мотивация. Той е активен член на Клуба на българите в университета си и иска да бъде част от социалната промяна у нас “Да съживим народа”. “Много е тежко да виждаш само тъжни хора, които не знаят какво да правят и са в безизходица. Чувствам се индиректно виновен, не само аз, и искам да променим това” – така започна разговорът ми с този младеж, който се опитва да промени “физическите” закономерности на масовата представа за живота тук.

В България Виктор завършва Американския колеж и заминава за елитния британски университет, защото преценява, че това е мястото да учи физика. Докато е в колежа, се занимава с разнообразни дейности, които варират от олимпиади по сериозни академични дисциплини до състезания по спортни танци. Вдъхновен от универсалната красота, която се крие в математиката, се влюбва във физиката и влиза в националния ни отбор, с който печели три бронзови медала от международни олимпиади. В колежа се захваща и със социална дейност, а в Кеймбридж става вицепрезидент на клуба на българските студенти там. В него членуват около 100 души – бивши и настоящи възпитаници на университета, сред които са Траян Траянов от “Заедно в час” и Калоян Лозанов, който 2 години поред става първи по академичен успех за целия си випуск в университета. Към момента има 40 настоящи наши студенти там.

Първоначалната цел на общността била да подобрят живота на българите в Кеймбридж, но вече мислят за нещо по-голямо – как да обединят българите извън страната ни и да променят условията в държавата, в която “в момента малко хора правят нещо истинско, което помага на хората”. Виктор вижда надежда, че тази промяна е започнала, защото много млади хора и неправителствени организации работят в тази посока и “това е истина”. Намирането на съмишленици е трудно, както сам признава и дори цитира конкретен абзац от “Под игото”. После пояснява, че за съжаление за повечето хора с изгасването на телевизора, в който новините показват “абсолютно очевидни неправилни действия, всеки си казва, че това е грешно, но се примирява”. Ситуацията на “отстраняване на народа от прякото управление на държавата” и преодоляването на безразличието към обществените дела го амбицират да се върне тук след следването си. Вдъхновява се от възрожденците и радетелите за свободата на България през ХІХ век, които “са намерили куража, времето и мотивацията да се откажат от нещата, които са били лесни и интересни, и са се върнали и направили нещо, което е дало шанс на много поколения след тях”.

Събеседникът ми вярва, че “пътят назад е стъпка напред”. Виктор планира да се завърне в България “на всяка цена”, защото за него и неговите съмишленици е “недопустимо на такова място хора с такъв потенциал да живеят по такъв начин”. Но той знае и не съди колегите си, за които “това е немислимо и трудно, защото искат да се реализират лесно, а пътят към промяна в България е дълъг и труден”. “Но и двата типа хора силно искат животът тук да се промени”, подчертава той.

Студентът иска и да извоюва правото си да се нарече “патриот” – “силна дума”, като той я нарича. Според него патриот е “човек, който силно вярва и работи за кауза, свързана с подобряване живота в мястото и държавата, където живее”. Идеите му може да звучат наивно за някои, но и Виктор е достатъчно млад и необвързан с очаквания от живота, че може да си позволи да инвестира в мечтите си. Хубавата новина за него и поколението му е, че “светът е така устроен, че трябва да си отворен към всички и да нямаш предразсъдъци”. Родителите му го подкрепят в социалните му проекти, но искат най-вече да намери мястото, където ще бъде щастлив. Има потенциал да се развива в много поприща, защото има и разнопосочни интереси – физика, политика, музика и танци, доброволчество. Осъзнава, че физиката едва ли ще му е професия, а набор от знания и умения, които могат да му послужат в банковия сектор или в света на високите технологии. Инвестира в уменията си по дебати и политика, забавлява се. Няма план “Б”, а “друг план “А”, защото трудно се примирява.

Виктор казва, че добродушието е най-българската, а и изобщо балканска черта. Обяснява, че вижда това особено ясно в средата си в Кеймбридж – колегите от страната ни и от Балканите отварят по-широко сърцето си за проблемите на другите, помагат и са открити към останалите. Докато представителите на северноевропейските страни са по-отчуждени и се “стремят да направят първо каквото е добро за самите тях”. Той с гордост казва, че е българин при всеки повод, “макар че държавата е направила малко за това да стигна там, където съм”.

Пояснява, че е вярно, че “няма нужда от дяволи да пазят българския казан в ада”. Като студент в чужбина, в мултикултурната среда на британски университет, той е разбрал навреме колко е важно да бъдеш отворен към нови възможности и да не мислиш в граници, както се случва на хората, които не пътуват. “За мен няма значение къде живееш, а какво правиш. За успеха е важно не откъде си, а какво си правил, което показва какво можеш и в какво си компетентен”, допълва той. Виктор пояснява, че в конкуренцията на пазара на труда българите по света са по-добри заради уменията, придобити поради необходимостта да се справяме в живота си с повече предизвикателства и да се развиваме.

Виктор и клубът на българите в Кеймбридж залагат на “любовта към родното” в най-новия си проект – да обединят сънародниците ни по света чрез събития в диаспорите със значими социални и културни каузи за страната ни. Освен да се развият и поддържат културните ценности в българските общности, средствата от благотворителните дейности ще бъдат насочвани към родината. Завършваме разговора с мечтата на Виктор за България: “Някой ден, когато се разхождам по улицата, хората да не гледат накриво, а да се усмихват, в очите им да няма замръзнала тъга, а игрива искрица живот.” Дано!

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.