Той е фитилът на неолибералния капитализъм и ускорено поражда своята противоположност - дезинтеграция, тероризъм, неофашизъм

Под маската „майчин език” на България се предлага задължително да изучава официалния език на съседна държава и така да променя идентичността на своето население.

През 2011 г. на конференция за лидерството и мултикултурализма в салона на БАН, на която присъстваха Лютви Местан и Ахмед Доган, влязох в спор с Местан и неговото разбиране за мултикултурализма, представящо различните общности в България като обособени светове, при което важното е толерантно да не се месиш в живота на „другия”. Посочих му стоящия до мен Мюмюн Тахир и казах, че го чувствам като по-близък от много българи не защото е „другият”, а защото у нас има много общи неща в мисленето, говоренето, разбирането за света. Българските турци са не какви да е, а български, защото сме живели стотици години заедно в една система и между нас има много общи неща, включително българския език, на който се разбираме, светската ориентираност, светогледа, основни ценности. В почивката на конференцията Ахмед Доган се доближи до мен и каза: „Ти постави важни проблеми, които заслужава да се обсъдят.” Всъщност не е случайно, че ключовата дума в езика на Доган е „заедност”, а в този на Местан - „мултикултурализъм”. Едното акцентира на обединяването, другото на разединяването.

Мултикултурализмът е вносна стока в България, която днес овехтя и Западът започна да захвърля. Тя се роди заедно с неолибералния капитализъм през 70-те години на ХХ век. Глобализиращият се капитал се нуждаеше от идеологията на мултикултурализма при отварянето на националните граници за движение на работна сила, с което се осигурява нужната евтина работна ръка и смачкват местните профсъюзи с техните претенции за по-високо заплащане на работниците. Резултатът обаче от глобализираното движение на хора, стоки, капитали бе растеж на неравенствата с огромна скорост.

През 1991 г. Артър Шлезинджър, бивш „специален съветник” на Кенеди, издаде книгата си “Разединяването на Америка: размишления за едно мултикултурно общество”, в която говори за мултикултуралистите като за “етноцентрични сепаратисти”, опасни за Америка. Мултикултурализмът, съчетан с нарастващи социално-икономически неравенства, води до териториален, религиозен и етнически сепаратизъм и сегрегация, а не до интеграция. Независимо дали става дума за негрите в САЩ, мюсюлманите в Западна Европа или циганите в Източна Европа, те се обособяват в самостоятелни общности, често в огромни градски гета, биващи държава в държавата, и се превръщат в източник на престъпност, нестабилност, опасности.

В крайна сметка дойде заключението за мултикултурализма на Ангела Меркел през 2010 г.: «Този подход се провали, напълно се провали.» Същото повториха и Саркози, и Камерън. След като Европа бе залята от имигрантска вълна, в реч на 14 декември 2015 г. Меркел бе даже по-крайна. «Мултикултурализмът си остава шарлатанство», каза тя. Той „води до паралелни общества и…остава една голяма заблуда”.

Родените от европейски неолиберален капитализъм терористи станаха своеобразен символ на провала на мултикултурализма. Когато за пръв път Меркел, Саркози и Камерън говорят, че той се е провалил, няма още „Ислямска държава“, а сега там действат хиляди родени в Западна Европа джихадисти. Две трети от тях са от Белгия, Великобритания, Франция и Германия..

Няколко основни причини превръщат мултикултурализма във фактор за дезинтеграция:

Съвпаденията на социално-икономически, етнически, религиозни, расови неравенства, което води до етнизация, расиализация, клерикализация, криминализация на конфликтите. Определени етнически групи ускорено се маргинализират и криминализират в стремежа си за оцеляване. Делът им в затворите навсякъде е няколко пъти по-голям от този в реалния живот, независимо дали става дума за циганите в България, мюсюлманите във Франция или негрите в САЩ.

Териториално разделение на различните общности, при което териториалните различия съвпадат със социално-икономическите - това води до сепаратизма в Косово, Каталуня, Баския, Шотландия, Валония. Всъщност мултикултурализъм съществуваше в продължение на десетилетия в Югославия. И какъв бе резултатът, когато се съчетаха нарастващи социално-икономически дистанции между отделните общности и геополитическият разпад на съветския тип социализъм? Кървава гражданска война. В резултат на сепаратистки разделения на групи, съпроводени с геополитически битки, броят на държавите в света за последния век се е увеличил от около 60 на над 210 и продължава да расте.

Териториална близост със съседна страна, която работи по идентификация на съответните общности със себе си, използва ги като инструмент за въздействие. В условията на засилваща се мултиполярност и нова студена война етническите общности стават главен инструмент за разделяне и довеждане до разпад на една страна. В резултат на външна мека сила, пренаписване на историята и социално-икономическо неравенство става промяна на идентичностите. Според преброяването през 2011 г. 13 123 българи се записват в друга етническа група в сравнение с тази, в която са били десет години по-рано, т.е. някой им е въздействал да променят идентичността си. Ромите в Пазарджик след 1989 г. бяха приели „западните ценности” чрез протестантски секти, а сега хиляди от тях вече са привърженици на салафитския ислям. Изследване сред българомохамеданите през 2011 г. установява нарастване на броя на тези от тях, които се определят като различни от българите - 69% се определят като «други», 5% - като турци, и 26% - като българи.

Мултикултуралистите у нас водят битки за т.нар. майчин език, но „майчиният език” на българските турци съвсем не е официалният език на турската държава, създаден по времето на Ататюрк. Попитах моя приятел доц. Мюмюн Тахир каква част от думите в майчиния език на българските турци съответстват на думите в официалния турски език. Той отговори: „Около половината - неслучайно когато отиват в Турция, нашите хора изпитват трудности в комуникацията.” Под маската на „майчин език” на България се предлага задължително да изучава официалния език на съседна държава и така да променя идентичността на своето население.

Неолибералният капитализъм формулира идеологията на мултикултурализма, но ускорено поражда нейната противоположност - тероризъм, национализъм, етнически гета, сблъсък на цивилизациите, неофашизъм. Тя става допълнителен фактор за развихряне на неговите противоречия, защото, след като не може да интегрира обществата социално-икономически, той предлага разделението им и по културен и религиозен признак. Така става буре с барут, а мултикултурализмът - неговият фитил.