Ново огнище на големия пожар край Реброво

В света има 70 милиона бежанци, рекорден брой след Втората световна война

Тръмп: Идеята за закупуване на Гренландия е „стратегически интересна“

Прокуратурата ще поиска постоянна мярка задържане под стража за Мартин Трифонов

На 19 август 2019 да почерпят

Земетресение от 5,9 в Западния Тихи океан

Двама каякари оцеляха, след като ледник се разцепи пред очите им в Аляска (ВИДЕО)

Анкара наруши многократно гръцкото въздушно пространство

Арестуваха французин, превозвал тялото на жена си в куфар заедно с двете си деца

Пожарът край Реброво е локализиран Няма опасност за населението в околните села, съобщиха от МВР

Служители на БГ ТОЛ намериха двама бежанци, укрили се в багажника на автобус 

Недостиг на гориво, храни и лекарства Прогнозата се съдържа в таен доклад на британското правителство

Съветник на Доналд Тръмп потвърди интереса към закупуване на Гренландия

Километрично задръстване в района на „Дунав мост“

Друсат се с райски газ в заведенията по морето

Английският в ЕС, ако ги няма англичаните*

Без Великобритания 95% от Европа няма нужда да разбира езика на Шекспир

Постепенно английският измести френския като най-популярен език между еврократите

Великобритания никога не е била типичната държава от ЕС. Тя е единствената страна, чието членство е спирано с вето (от Франция) – при това на два пъти. Обединеното кралство влиза в Европейската икономическа общност едва през 1973 г.; почти две десетилетия след създаването й от оригиналните шест държави членки. Великобритания винаги е смятана за по-ориентирана към свободната търговия и атлантическия дух, отколкото страните от континента. Също така е единствената, провела референдум за оставането си в ЕИО през 1975 г. и отново през юни тази година.

При всичко това фактът, че институциите на ЕС са доминирани от езика на най-размирния член, е истинска аномалия. От правна гледна точка всичките 24 езика на 28-те държави членки са равнопоставени. Постепенно обаче английският измести френския като най-популярен език между еврократи или парламентаристи, които не се разбират помежду си. Въпреки това мнозина франкофони очакват, че е общоприето по време на официални срещи разговорът да премине на френски и всички присъстващи да се включат. (Повечето могат без затруднения, най-малкото защото фактическата столица на ЕС е френскоезичният Брюксел). Говорещите други езици нямат подобни претенции, макар немският често да е наричан трети работен език на ЕС.

Така че английският език се оказва пръв сред равни въпреки възможността гласоподавателите в Англия да решат да напуснат ЕС. (Избирателите в другите три нации, които съставляват Обединеното кралство, най-вероятно ще предпочетат да останат.) В резултат на което ще се получи любопитен казус – съюз от 450 млн. души говори на език, използван официално единствено в Ейре (4,6 млн. души) и Малта (450 000 души). Освен ако Шотландия не реши да проведе втори референдум за независимост от Великобритания и не се присъедини самостоятелно към ЕС.

Но дори и шотландците с над 10 млн. англоезични ще са дребно малцинство в обединение на над 450 млн. души. Въпреки че растящ брой от останалото мнозинство също говори английски – данни от 2012 показват, че 38% от европейците го практикуват като чужд език. Ако практически всеки, който работи в институциите на ЕС, следва това правило, какво ще се случи с английския без англичаните?

Континентът вече използва своя версия на евроанглийски, повлиян от другите езици в ЕС. Мнозина от европейците използват „контрол” вместо „мониторинг”, защото „controler” има същото значение на френски.

От друга гледна точка евроанглийският представлява наивна, и доста неправилна, версия на тълкуване на английските граматически правила. Голяма част от съществителните просто се обобщават в множествено число с „s” в края на думата. Евроанглийският също така използва думи като „актьор”, „ос” и „агент” в смисъл, различен от този, който имат на английски.

Защото независимо какво си мислят естествено говорещите езика, езикът се превръща в диалект, който все повече хора използват, за да се разбират без затруднения.

Но какво да кажем за останалите европейски езици? Французите ще са във възторг, ако успеят да възстановят предимството на езика си. Това едва ли ще се случи. Френският академик, който даде предложение родният му език да е единствен официален в ЕС през 2007 г., със сигурност е отнесъл толкова съжаления, колкото и подигравки. Въпреки това мнозина в ЕС ще предпочитат езика като lingua franca. Едновременно с това, въпреки икономическата си мощ и политическа увереност, съвременна Германия не иска да налагат езика си на други.

Всичко това дава странен резултат. Великобритания може да е поляризиращият член на ЕС, но езикът й се е превърнал в неутрално средство за изразяване – най-малкото защото е разбираем от всички. Кой знае, може някой ден английският да изпълни съдбата, предназначена за есперантото.

* От сп. „Икономист”

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.