БСП София: Демонстрираните намерения на ГЕРБ и на кмета Фандъкова за промяна в стила и начина на работа, остават само предизборни обещания

Оправдаха прокурор, бил невменяем

Кмет и фолк певец връщат парите за къщи за гости 158 проекта възстановяват пълната сума

Наводнението във Венеция е повредило мозайки и колони в катедралата Сан Марко

Ловци от Норвегия и Гърция отстреляха 100 фазана

Затягат правилата за биоресторантите

Министър Ангелкова: Започваме дебат за повишаване на минималната застраховка за туроператори Tой е актуален и в чужбина след фалита на “Томас Кук”

MU-Vi.tv представя филм за Варна в Културния институт на България в Берлин

Разследват пловдивски полицай, взимал заеми без да ги връща

Вижте какво ще решава Министерският съвет утре, 20 ноември 2019 г.

Волейболната федерация за натиска: Голословни твърдения

Причината за смъртта на 3-годишното дете от София е пневмония

Вучич: Имам хронично заболяване

Бялото братство с изненадваща прогноза на Учителя за България Могат да останат 300 хиляди българи, но възложената им от небето мисия - ще изпълнят, казал Дънов

Перничани твърдят, че графикът на водния режим не се спазва

Директорът на БТА Максим Минчев: В нашите медии липсват добри новини

Българските издания зад граница се увеличават с часове

-Г-н Минчев, разкажете ни повече за българските медии зад граница. Колко са колегите ни в чужбина?

-Това, което знам, е, че са десетки. И се увеличават не с дни, а с часове. На първата Световна среща на българските медии през 2005 г. в София дойдоха 70 журналисти от 55 медии в чужбина и 200 колеги от България. Това беше началото. С годините интересът стана по-голям. До седмица предстои в Прага да съберем за дванадесети пореден път медиите от чужбина.

– Какви са задачите на журналистите ни зад граница? Клише ли е да кажем, че пазят българския дух?

– Дори и да е клише, това е една от функциите им. Медиите зад граница са много различни. Някои от тях съществуват от десетилетия и тяхната задача е да поддържат елементите на българщината. Други защитават родния език. Трети помагат на новодошлите българи да се адаптират в страната. Четвърти издават книги, пети организират изложби и всякакви културни прояви. Една от последните общественополезни каузи е на електронното издание „ЕвроЧикаго“. В него български автори от различни страни публикуват свои творби, които наскоро бяха събрани в книга. Разбирате ли, те няма как да печелят много от това, което правят. Правенето на журналистика зад граница не е икономика за хората, които имат медии, а напротив – някои от тях трябва да търсят пари, за да продължат да съществуват. Някои издания се издържат със субсидии, други благодарение на спонсори. Медиите в чужбина не се стремят към печалба. Стремят се да не губят, за да продължат да съществуват и да пазят българския дух. Това им е задачата. Те са много по-различни от нашите. Ако на нашия пазар една от многото медии изчезне, ние като читатели, слушатели, зрители не губим много, защото имаме друга алтернатива. Но ако например в Испания тези 300 хиляди българи нямат медия, която по някакъв начин да ги държи будни и да им показва връзка с родната им страна, те остават изолирани.

– На какво могат да ни научат колегите от чужбина?

– Труден въпрос. Може би на позитивизъм. Медиите ни по света са много по-позитивни от тези в България, а добрите новини превъзхождат количествено лошите. Когато четеш тамошен вестник или гледаш „чужда“ българска телевизия, категорично настроението е по-приповдигнато. При нас е точно обратното – убийства, катастрофи. Такива са повечето водещи новини. А когато такива у нас липсват, медиите поглеждат към чужбина и съобщават за чужди трагедии или бедствия. Навсякъде има жълти медии, навсякъде се робува на грешната максима, че лошата новина е тази, която продава. Да, но ако това беше правилен подход, нямаше да сме толкова далеч във всички световни медийни класации. Журналист съм от дълги години и имам поглед над професията в международен план. Такова чудо като в България няма никъде. Липсата на позитивизъм в нашите медии по някакъв начин рефлектира върху цялото общество.

– Как можем да го променим?

– Всяка медия решава за себе си.

– Няколко пъти споменахте, че Световната среща на българските медии е една от вашите каузи. Защо я организирате?

– Да, така е. Обичам да правя такива неща. Всичко се реализира с помощта на спонсори и партньори, никога не се взема и стотинка от бюджета на БТА. Това в никакъв случай не е бизнес проект за нас. Няма как да печелим от него. Организираме го, защото удовлетворението е голямо. Хората го чакат цяла година. Не всичко, което се прави в този живот, трябва да се прави с цел печалба. Защото иначе нямаше да има кой да построи университета.

Тази среща, освен моя лична кауза, е и начин БТА да изпълнява обществената си функция. Това, което правим, няма нищо общо с нашата основна дейност като медия. Това е една инициатива за сънародниците ни. Темата тази година ще бъде „Медиите и гражданските каузи“. Всяка година даваме заедно с Националния фонд „13 века България” и по една награда за принос в разпространението на българската култура и изграждането на имиджа на България по света.

– Откъде дойде идеята за създаването на този форум?

– От една моя командировка отвъд океана, където научих как новосформиращата се общност там вече издава няколко вестника. Направих справки с посолства, с Министерството на външните работи и разбрах, че много българи извън родината създават различни медии. Нямаше как да не се роди такъв проект. Когато започнахме тази среща, България имаше не повече от милион емигранти, а сега са малко над 2 милиона. Когато на един пъзел му е било писано да се нареди, това се случва.

– Вие сте известен и с няколко други събития, важни за България, които също определяте като каузи. Припомнете кои са.

– Като човек и журналист винаги съм бил радетел на националните каузи. Едни от тях са влизането на България в НАТО и посещението на Йоан Павел Втори, при което той трябваше да оневини България пред целия свят за атентата, извършен срещу него. Аз бях и в организацията на първата в историята визита на американски президент у нас – Бил Клинтън през 1999 г.

– Кое определяте като най-голямо предизвикателство?

– Може би една от най-трудните задачи бе да участвам в кампанията по освобождаването на медиците ни в Либия. Там бях сред т.нар. косвени играчи. Беше много тежко физическо и психическо преживяване. През 2005 г. се създаде дружество за насърчаване на двустранните отношения с Либия, в чието ръководство участвах заедно с тогавашния пловдивски кмет д-р Иван Чомаков. Трябваше да присъстваме на преговорите с родителите на заразените деца. Пътувахме до Либия повече от 10 пъти. В Триполи ни правеха всякакви номера – удължаваха нарочно срещите, за да изпуснем самолетите, организираха сърцераздирателни „театри”, спекулираха с болните от СПИН деца. Срещахме се с много хора, с чужди дипломати, тичахме наляво и надясно. Но когато медиците ни бяха освободени, всичко това вече се забрави. Превес взе удовлетворението.

ВИЗИТКА

Максим Минчев е генерален директор на Българската телеграфна агенция от 2003 г. Той е роден на 5 юни 1953 г. в София. Завършил е журналистика в Лвов, Украйна, и педагогика във ВА „Г. С. Раковски“. Бил е стипендиант на НАТО в Брюксел. Владее руски и английски. От 1991 г. е член на управителния съвет и пресдиректор на Атлантическия клуб в България, член е и на УС на Евроатлантическата асоциация за международна политика и сигурност. Членува в Съюза на българските журналисти, в Международната организация на журналистите, в Съюза на българските писатели. Работил е в различни вестници и списания, бил е заместник главен редактор в програма „Христо Ботев“ на БНР, редактор и водещ в радио „Свободна Европа“.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.