Приятелски огън удари президента Росен Плевнелиев, така както навремето удариха Желев и Стоянов

Радан Кънев отвърза ръцете на ГЕРБ за алтернативна кандидатура

Артилерийският огън притежава следната визуализация, когато си цел. Първо се вижда блясък в далечината, след това се чува тревожното свистене на летящия с огромна скорост снаряд. А след това, ако не чуеш експлозията, значи си на небето. В края на седмицата силна канонада се чу в президентството. Нямаше блясък, нямаше свистене - всичко се случи бързо, изненадващо и безпощадно. Само че вместо куршуми, прякото попадение бе от ласкателни думи. Визуализацията, или ако съм точен - вербализацията, на този обстрел звучеше така:

„Партиите, които заявяват себе си като проевропейски, като отдадени на реформаторска кауза, като дясноцентристки, проевропейски, реформаторски, да загърбят партийните страсти, да не си правят партийни сметки за президентските избори, а всички заедно да застанем зад кандидатурата на г-н Плевнелиев като независим кандидат за президент“. В ролята на изтребител влезе партия „Демократи за силна България“, а спусъка натисна нейният лидер - Радан Кънев.

Плевнелиев изпищя от прякото попадение. Той веднага се разграничи, като деликатно каза, че тази позиция не е съгласувана с него.

На пръв поглед всеки кандидат за президент, а в случая и за втори мандат, би бил щастлив да има непотърсената подкрепа на парламентарно представена сила, на партия, която е най-близко до твоите позиции, както се намират в политическата координатна система Плевнелиев и Кънев. „Ти си най-достойният!“ би било изключително емоционална и трогателна случка при едно приятелско надпиване в тридневен запой. В политиката се прави така, само ако сипваш отрова в чашата на приятел. В края на месец юни Росен Плевнелиев трябва да обяви дали ще се кандидатира за нов мандат или не. Този ход на ДСБ не е случаен, не е спонтанен.

Изборите са интересни заради своята сложност и непредсказуемост. Нещо като сложна игра на карти. Не съм от разбирачите на белот, камо ли на по-сложния чист бридж, но си спомням колко гняв е предизвиквало в ортака отсреща, ако, не дай си боже, му подам коз, когато той е обявил боята. Разваляш цялата игра. Можеш да го сринеш. Разбъркваш му плановете, похабяваш му козовете, гърмят другите му силни карти.

Представете си какво се случва, когато си опитен играч на политическата сцена и принудиш президента, макар и с ласкателства, да му объркаш играта. Да приемем, че Плевнелиев е най-демократичния президент на страната, единствената фигура, около която може да се обединят евроатлантическите интереси на страната и хората, които мразят рубладжиите. Печели ли президентът от този ход на ДСБ? Не.

Плевнелиев е избран като кандидат на най-голямата политическа формация у нас - ГЕРБ. Партията на Борисов обаче тупа топката и чака кандидатурите на останалите играчи, за да извади своя коз. Може това да е Плевнелиев, може и да не е. Ако сегашният президент иска да играе за втори мандат, той няма шанс, без да бъде издигнат или подкрепен от ГЕРБ. Това да разчита на симпатиите на западноориентираните българи е самоубийство. Той обаче бе посочен от Радан Кънев, който в момента е бясна опозиция на правителството на ГЕРБ (въпреки участието на няколко души в кабинета).

Този ход прави почти нищожен шансът Бойко Борисов да посочи бившия си съратник за нов мандат. Дори само по нарцистични подбуди. Ако ГЕРБ подкрепи втори мандат на Плевнелиев, в историята ще остане, че той е номиниран първо от ДСБ, а не от управляващата партия. Кой би допуснал някаква малка партия, при това опозиция, да се шири в историята като обединител на дясното?

Тази теза има и друга страна и тази друга страна с нейните въпроси ми е по-интересна. Защо се случи този удар срещу държавния глава? Кой иска да сведе шансовете му за втори мандат до нула? И върши ли ДСБ мръсната работа на други актьори от сцената?

От изявлението на Радан Кънев печели най-много партия ГЕРБ, или поне някои кръгове в нея. Управляващите вече спокойно могат да си измият ръцете и да кажат „Кънев проигра шансовете на Плевнелиев“ и този воденичен камък от „Дондуков“ 2 вече е свален от шията. Пътят на ГЕРБ да издигне друг кандидат, без да носят негативите от разосиновяването на Плевнелиев, е разчистен.

Кой губи? Най-много Плевнелиев. Губи и опозицията, най-вече левицата. За БСП и АБВ ще е много по-лесно да играят срещу слаб кандидат, какъвто е президентът в момента. Неговият имидж пострада много от поредица нерешителни действия и скандали. През уикенда чухме от бившия държавен глава Георги Първанов, че чужди сили натискат България да избере за втори път Плевнелиев. Но това звучи несериозно, защото с Плевнелиев левицата има по-голям шанс за своя кандидат - който и да е той. А и както споменах по-горе, държавният глава търпи сериозни щети от изявлението на Радан Кънев.

Скандалът Кънев - Плевнелиев е поредното доказателство, че у нас власт се губи само с предателство отвътре.

На такива удари в гърба сме свидетели при всички президенти на дясното. Първият демократично избран държавен глава - Желю Желев, се раздели по доста идиотски начин с възможността за втори мандат. В навечерието на номинациите на СДС за свой кандидат, съветниците на президента Желев го набутаха да участва във вътрешно партийни предварителни избори. Така било в Америка, казваха му. И той се върза. Човекът, който декомунизира държавната администрация, армията и полицията, този човек трябваше да се съревновава с никому неизвестни още политици. Щял легитимно да се яви за втори мандат. Застреляха го в гръб, без да осъзнае какво му се случва. Тогава изгря звездата на Петър Стоянов, който през януари 1997-а встъпи в длъжност, при това с бой. Успя да спаси гражданския мир, да изнесе извънредни избори, да изглежда като герой, без проблеми за светлото си бъдеще на политик, на държавен глава, на човек, влязъл в историята.

На него обаче също му се наложи да изживее драмата на удари в гърба и приятелски огън. По същия мълчалив начин СДС не му даваше знак дали ще го подкрепи за втори мандат или ако не го иска, да обясни защо. Това не се случи и той реши да излезе сам, подкрепен от обществен инициативен комитет и така не разбра как го връхлетя бързият влак, пред доволното лице на Иван Костов, ментора на Радан Кънев. Иронията бе, че и Костов си получи заслуженото.

Горчивото следствие за българските избиратели е, че са жертва на подобни семейни интриги на политическите партии. Хубаво е избирателите да имат достатъчно време, за да преценяват поведението на кандидатите, да осмислят тезите им, да видят практическите им действия в определени ситуации. Когато ти поднасят кандидатите в последната минута, нямаш време за нищо. Гледаш да избереш по-малкото зло и чакаш следващия вот.