Таня Цанева, ЦИК: До момента няма сигнали за купуване на гласове

Австралия: Притеснени сме от неясните законови основания за задържането на Полфрийман

Защо заводите за автомобили заобикалят България Оборотите в изработката на компоненти растат с 27%

Проблем със сензорите на Tesla Електрониката не улавя бързо движещи се обекти, които изведнъж попадат в обсега на автомобила

Патриарх Неофит отслужи Архиерейска света Литургия на Петковден (СНИМКИ)

Apple забавя споделянето на iCloud папки

Министър Петков: Предвидено е увеличение на всички пенсии с 6,6% от юли

Огромни вълци унищожават добитъка в благоевградско село

44-годишен мъж е с опасност за живота след пожар в Бургас

Мъж е убит с нож в Костенец

Откриха най-тежкото авокадо в света Рекорд на Гинес и за най-голяма плодова салата

Три дни безплатни прегледи във ВМА на пациенти с акне

Какво поучително има за жената и за мъжа в статия за рибите?

Не българите, а британците родиха расизма Ще помисли човек, че англичаните ще играят мач в столицата на апартейда, а не в София

Проф. Михаил Константинов: Най-слабото звено при подготовката на избори е са секционните комисии

Европа с дефицит на 4 милиона медици през 2030 г.

Снимка: Медицински университет – Варна

1,4 милиона здравни специалисти не достигат в момента в Европа, а през 2030 г. броят на вакантните места ще набъбне до 4 млн. на Стария континент и до 14 млн. в цял свят.

Най-остър е дефицитът на лекари и сестри в страните от Източна Европа. Но и развитите държави в ЕС периодично изпитват недостиг на квалифицирани специалисти заради т.нар. ефект на доминото – когато дошлите на гурбет от Изток медици решат да се върнат у дома или да се устроят другаде. Това показват резултатите от приключилия преди дни международен проект „Човешките ресурси – основен капитал на здравната система“, финансиран от ЕК, съобщи пред „Труд“ проф. Тодорка Костадинова, зам.-ректор на Медицинския университет във Варна и ръководител на българския екип.

На база на събраните данни експерти от страните в ЕС и асоциирани партньори от Балканския полуостров са отправили препоръки към ЕК за преодоляване на проблема. Една от мерките е по-масовото въвеждане на нови професии, които да балансират сектора.

„Такива са например парамедиците и лекарските асистенти. Първите разтоварват Спешната помощ, а вторите – доболничната и хосписите. Наесен у нас за първи път в медицинските колежи ще има прием по тези две регулирани професии“, даде пример проф. Костадинова.

Друга промяна е създаването на единен стандарт за обучение на здравни кадри в ЕС, така ще дипломите им да са валидни навсякъде в съюза. „Въпрос на политическо решение е и идеята ЕС да финансира програми за обучение и специализация на медици в България, Унгария, Словакия, които са сред най-големите донори на здравните системи в развитите страни“, коментира проф. Костадинова.

Според нея предстои и създаването на евромрежа от експерти за планиране и прогнозиране на човешките ресурси в сектора. За обучението на такива специалисти и разработката на нови учебни програми в Медицинския университет във Варна до една година ще бъде разкрит Център за трансформативно обучение и здравни политики към Световната здравна организация.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.