Тръмп: Действията на Русия и Иран в Сирия са срам

Kорнелия Нинова: Борисов да не се крие зад полите на Гинка и Теменужка Гинка да дойде в парламента и да обясни как стана собственик на ЧЕЗ, поиска лидерът на БСП

ЕС реже парите за земеделие и Кохезионната политика

Туск за Брекзит: Позицията на Великобритания е чиста илюзия

Десетки убити и ранени при атентат с две коли бомби в Могадишу

Белград ще ползва опита на София при изграждане на метрото

Омбудсманът Мая Манолова: Ще наблюдавам с повишено внимание сделката за ЧЕЗ

Пенев внесе молба за касиране на изборите за президент на БФС

Пътят Асеновград–Пловдив става магистрален през лятото

Холандия призна Арменския геноцид и разсърди Турция

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в събота, 24 февруари 2018

БАН ще отговори официално на критиките към доклада за „Белене”

Тръмп призна: Плешив съм, крия се с прическата

Губернаторът на щата Флорида иска въоръжен полицай във всяко общинско училище

Кашата с касата се забърка здраво До понеделник смятат дълговете към чужди фондове, данните на шефа на НЗОК не били верни

Европа с дефицит на 4 милиона медици през 2030 г.

Снимка: Медицински университет - Варна

1,4 милиона здравни специалисти не достигат в момента в Европа, а през 2030 г. броят на вакантните места ще набъбне до 4 млн. на Стария континент и до 14 млн. в цял свят.

Най-остър е дефицитът на лекари и сестри в страните от Източна Европа. Но и развитите държави в ЕС периодично изпитват недостиг на квалифицирани специалисти заради т.нар. ефект на доминото – когато дошлите на гурбет от Изток медици решат да се върнат у дома или да се устроят другаде. Това показват резултатите от приключилия преди дни международен проект “Човешките ресурси – основен капитал на здравната система”, финансиран от ЕК, съобщи пред “Труд” проф. Тодорка Костадинова, зам.-ректор на Медицинския университет във Варна и ръководител на българския екип.

На база на събраните данни експерти от страните в ЕС и асоциирани партньори от Балканския полуостров са отправили препоръки към ЕК за преодоляване на проблема. Една от мерките е по-масовото въвеждане на нови професии, които да балансират сектора.

“Такива са например парамедиците и лекарските асистенти. Първите разтоварват Спешната помощ, а вторите – доболничната и хосписите. Наесен у нас за първи път в медицинските колежи ще има прием по тези две регулирани професии”, даде пример проф. Костадинова.

Друга промяна е създаването на единен стандарт за обучение на здравни кадри в ЕС, така ще дипломите им да са валидни навсякъде в съюза. “Въпрос на политическо решение е и идеята ЕС да финансира програми за обучение и специализация на медици в България, Унгария, Словакия, които са сред най-големите донори на здравните системи в развитите страни”, коментира проф. Костадинова.

Според нея предстои и създаването на евромрежа от експерти за планиране и прогнозиране на човешките ресурси в сектора. За обучението на такива специалисти и разработката на нови учебни програми в Медицинския университет във Варна до една година ще бъде разкрит Център за трансформативно обучение и здравни политики към Световната здравна организация.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.