Микробус се преобърна край Разлог

Осъдиха родители, държали бебето си на веганска диета

Британска телевизия прави филм за Путин Разказва как той е променил света

Известни турски актьори изгряват на малкия екран

Макрон и Джонсън обсъдиха Споразумението за Брекзит в Париж

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 23 август 2019

24 домашни стопанства не са изпълнили предписанията срещу африканската чума по свинете

Арест за снимки под женски поли в Испания

„Елаците-Мед” чества две годишнини От 20 години те са в групата на “Геотехмин”

Няколко души загинаха от мълния при внезапна буря в Полша

България приема еврото най-рано през 2023 г.

Фандъкова проверява ремонта на Северен парк

В кожата на „Комисар Рекс” са влизали пет немски овчарки

Италия опитва да избегне избори Левицата постави пет условия за коалиция с „Пет звезди”

КАТ свали табелите на автомобил и ги загуби Собственичка на кола от Кърджали 6 месеца чака справедливост

Проф. Симеон Хаджикосев: Болгарино, поради что се срамиш да го речеш на чист български

Мрежата изобилства от грешки, неточности и неверни факти, които се поднасят по превратен начин

– Проф. Хаджикосев, защо папа Йоан-Павел Втори провъзгласи равноапостолите Кирил и Методий за светци, покровители на Европа?

– Това беше през 1979 г. в началото на понтификата на единствения досега славянски папа. И макар че поляците пишат на латиница, Йоан-Павел Втори направи едно от най-забележителните неща в своя понтификат, провъзгласявайки славянските първоучители Кирил и Методий за съпокровители на Европа. Друг въпрос е, че ние ще спорим вероятно до безкрай дали Кирил и Методий са били изцяло славяни, чистокръвни или от смесен брак.

– Валери Петров иронично отрази този спор в стиха “Баща Лъв и майка славянка”.

– Да, баща им бил византиец примерно. Това няма абсолютно никакво значение. За десетки, даже вече стотици поколения те са българи. И Стоян Михайловски великолепно го е изказал в своя химн „творци на българската книга, отци на наший говор мил“, както и до днес пеем ние с благоговение и вдъхновение. Апропо преди няколко десетилетия забележителният руски учен, литературовед, философ, медиавист акад. Дмитрий Лихачов, комуто през миналата година в крайния софийски квартал „Обеля“ откриха бюст паметник (не там му беше мястото, а в центъра на столицата) назова България „държава на духа“. И това не бе някакъв пресилен комплимент като жест на куртоазия, а исторически факт.

– Какво е имал предвид акад. Лихачов с това свръхласкателно определение?

– България е била (друг е въпросът дали още е) държава на духа, тъй като великото дело на светите братя нямаше да просъществува извън и без България. Много ми се иска да напомня като случайност, в която няма предопределение, че тази година би трябвало да празнуваме страшно много юбилеи – 1100 години от успение Климентово, най-великия ученик на светите братя, патрон на най-стария български университет „Св. Климент Охридски“. Навършват се 1070 години от смъртта на най-почитания български светец – свети Иван Рилски. И когато акад. Лихачов казва, че България е държавата на духа, той има предвид това, че средновековна България е била мостът между Византия и славянския свят, трансформаторът на византийско-християнската цивилизация в българо-славянска християнска цивилизация. И да спомена още два знаменателни юбилея – 610 години от успението на св. Киприян Български. Предполага се, че през същата година е склопил очи св. Патриарх Евтимий. И двамата са били ученици на Теодосий Търновски в Парорската обител в Странджа – най-чудната, най-странната, най-свещената планина на Европа.

– Простете за невежеството, проф. Хаджикосев, но за св. Киприян пък съвсем малко знаем.

– Забележете, когато Патриарх Евтимий отива в Търново и е провъзгласен на патриарх, в същата година неговият съученик Киприян Български е провъзгласен за архиепископ Киевски и Литовски. Патриарх Евтимий поема върху себе си бремето не само на духовната, но и на физическата отбрана на последното българско царство. През същата година архиепископ Киприян, който е вече в Москва, става патриарх Всерусийски. И след като пропада нашето царство, на север по страшните пътеки на изгнанието потегля племенникът на Киприян – Григорий Цамблак. В своята скъсана торба носи похвално слово за Патриарх Евтимий, в което описва не духовния, а светския героичен подвиг на великия българин. И Киприян, и Григорий Цамблак пренасят на север, на изток и на запад словото Божие, българската средновековна книга и правописната реформа на св. Патриарх Евтимий. Обидно малко българи го знаят това. А него е имал предвид големият приятел на България акад. Лихачов, чиято стогодишнина трябва отпразнуваме също тази година.

– Надали ще я отбележим подобаващо.

– Силно се съмнявам. Та нека ние, българите, потънали в трудното всекидневие, увлечени в световната комуникационна мрежа, където най-важното е да се отчете, че еди-кой си певец (не им знам имената, слава Богу) имал 1,4 милиарда гледания. Представяте ли си? Потресаващо! Та някакви си мухлясали Киприян, Григорий Цамблак, Патриарх Евтимий били направили нещо за българщината, за славянщината – ха-ха-ха!

– Шегувате се, че единственото нещо, което ви прави уместен в съвремието, е, че карате кола. А смята се, че за да бъде адекватен на времето, освен да кара кола, човек трябва да владее компютър и английски.

– Аз явно не съм модерен човек, защото не работя с компютър. И намирам електронните медии за изключително вредни. Т.нар. фейсбук, гугъл, Уикипедия и пр. от този род са крайно отрицателно явление в сферата на културата. Ужасно нещо. Така че не ми липсват по никакъв начин. Аз ги имам в главата си или в енциклопедиите. Там всеки малоумник може да си сложи снимката и да излее всичките глупости, които му минават през главата. Да обсъжда политиците, времето и какво ли не. Освен всичко друго мрежата изобилства от грешки, неточности, неверни факти, твърдения, които се поднасят по превратен начин. Така че предпочитам да се опирам на енциклопедии. А пък и разполагам с едно „съмнително“ богатство – две огромни библиотеки с книги на различни езици и непрекъснато чета. Не знам точно колко са – към 30-ина езика, което нищо не е все пак…

– Защо всички наши празници пораждат оспорване, вкл. и празникът на светите братя Кирил и Методий. Македонците твърдят, че са техни. И гърците имат претенции. А съм чувала от руснаци, че азбуката била дело на Петър Първи.

– Сещам се за една великолепна епиграма на руския автор Ф. Корш: “Когда предвидили Методий и Кирил как с ними обойдутся праправнуки, они не тратили ни времени, ни сил, стараясь преподать им “аз и буки”. Ние, българите, сме особени чешити, обичаме да си плюем един другиму в чорбата. А да обсъждаме нашите драгоценни братя откъм Вардар смятам за съвършено излишно. Просто нямаме база за спор с великомакедонската налудност. Според тях първият човек Адам вероятно е бил македонец. Нека им се поклоним и да ги оставим да се радват на своето величие.

– Помните ли как един западен учен преди години ни съветваше да преминем на латиница.

– За голямо съжаление великото дело на светите братя Кирил и Методий предизвиква и оценки, нелишени от политически привкус. Преди 10-ина години австрийският българист и божем професор Кронщайнер препоръча на българите да се откажат от кирилицата. В конкретния случай е уместно да припомним репликата на Ян Хус на кладата, когато една бабичка минала да хвърли съчка към запалената клада и той казал: “Боже, прости й, тя не знае какво върши!” Въпросният Кройщайнер със своята постъпка напълно се самозачерта като специалист, ако изобщо е бил някакъв професор, славист, българист. Но ако има нещо срамно в тази история, то е, че един български президент му връчи орден “Стара планина”. Жалко, че не е бил орден “Св. св. Кирил и Методий”, да си го носи и винаги да му напомня какви глупости е говорил.

– Със сегашното мюсюлманско нашествие и амбицията пришълците да си налагат правата дали не ще се наложи и едно мюсюлманско представителство сред светците покровители на Европа? Да не кажат, че са неглижирани?

– Схванах дискретната ирония. Въпросът е много сериозен и болен. Тук излизаме от културологията и навлизаме в политиката. Не бих желал да говорим за политика. Не съм компетентен. ЕС се тресе по шевовете. Този наплив на мигрантите към Европа води към перманентна криза. Европа е разбунен кошер и това нашествие на мигранти след т.нар. Арабска пролет носи само огромни негативи. Ето атентатите в Испания, Париж, Брюксел. И за какво взаимно проникване на културите ми говорят? Това ли е взаимното им проникване?

– Кажете ми, моля, защо при демокрацията отпадна най-невинното и прекрасно тържество с манифестациите на 24 май? И по царско, и по социалистическо никой не й посегнал.

– Така е. Аз винаги най-много съм харесвал манифестацията на 24 май, която на всичкото отгоре съвпада с един много хубав пролетен ден. Отпадна, предполагам, поради дълбоката антипатия спрямо всичко, което напомня за социалистическата обредност. А иначе това е един дълголетен празник, чието начало полага Найден Геров в Пловдив през 1857 г. – общонароден празник, ден на българската просвета и култура.

– Това не е ли пореден признак на малокултурие?

– Не бих го определил така. Малокултурието е за мен немарата към езика, полуграмотността, липсата на интерес към книгата, нечетеното. Много чувствителен съм към затлачването на българския език с всякакви ненужни чуждици, с влиянието на англо-американския език и с една страхотна неграмотност, която всекидневно наводнява екраните и проглушава ушите на българина. Един елементарен пример: вече няма да чуете по телевизията някой да ви каже: “Моля ви, гледайте тази вечер, или слушайте изключително интервю с еди-кого си! Не, интервюто ще е само ексклузивно. Каква е тази дума ексклузивно? Защо бе, болгарино? Поради что се срамиш да го речеш на чист български език?

Нашият гост

Проф. Симеон Хаджикосев е роден на 7 март 1941 г.

Литературен изследовател, критик, писател, преводач, полиглот. Специалист по западноевропейска и съвременна литература. Преподавател в СУ “Св. Климент Охридски“. Автор на повече от 30 книги и на монументалната поредица “Западноевропейска литература”, чиито 9-и и 10-и том са под печат. Те съдържат уникалното българско изследване „Ранен европейски модернизъм (1848-1914)“. Негови са мемоарните книги “Записки на конформиста” и “Записки на вътрешния емигрант”. Член на международния ПЕН клуб.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.