Архимандрит Дионисий попадна в светлините на прожекторите след великденската заря и точно като нея светна за малко и изгоря. Светият синод го отстрани от поста предстоятел на патриаршески храм “Св. Александър Невски”. Освен това той е под запрещение, което значи, че няма право да служи в нито една църква.

Преди да се случи това, минаха три седмици в размисли и страсти. Ето как започна всичко.

Скандалът около Дионисий избухна на Великден, когато той си позволи на своя глава да поръча заря, духов оркестър и гвардейци, които да маршируват на фона на “Тих бял Дунав”. Такова чудо у нас не беше виждано. Той се оправда с обяснението, че това е гръцки обичай и попита дали само мутрите у нас могат да поръчват тържествени зари. Още тогава нещата започнаха да намирисват и стана ясно, че на Дионисий не му е много чиста работата.

Оказа се обаче, че зарята и гвардейците са най-малкият грях на скандалния архимандрит.

Службата, която той извърши на Велика събота, не е добре позната на християнския свят. В православните канони не е прието на Великден да се прави Яковова служба (такава се извършва само на 23 октомври). По време на тази служба тялото и кръвта Господна се раздават на миряните под формата на парче хляб и глътка вино, като се подават директно в устата им. В желанието си да бъде различен Дионисий подавал на хората в ръце хляба, което за силно вярващите люде се счита за подигравка с Бог. Свещеници от “Св. Александър Невски”, които гледали с ужас случващото се, събирали в ръце трохите, паднали на земята.

Няма как да бъде пропусната и таксата, която архимандритът наложи за посещение на храма. На два пъти вече в синода се е повдигал въпросът за махането на Дионисий, но той все е съвпадал с по-важни за църквата неща и това го спасявало. Последния път заради предстоящата канонизация на свети Серафим в края на февруари архиереите оставиха без последствие едноличното решение на Дионисий да въвежда такса от 5 лева за туристи.

Последните прояви на архимандрита обаче накараха и обществото, и божите служители да настръхнат срещу него. Поповете, които отслужваха литургии, отказаха да работят с него. Стотици миряни седмици наред пламенно коментираха действията му в социалните мрежи, а по-дейните организираха мирно бдение в сряда пред Светия синод.

Според мнозина Дионисий не служи на Господ и на църквата, а на масони. Други пък смятат, че той се опитва да проправи път на католицизма и да измести православието. Което и да е обяснението на неговото поведение, то е меко казано неадекватно за човек, който се кълне, че прави всичко в името на Господ. Тук идва въпросът защо в едно интервю архимандритът каза, че го е страх да не отиде в ада, не би ли трябвало да се притеснява от Бога?

Не са малко и богословите, които са на мнение, че показността, арогантността, контешкото му поведение, издигането на парите в култ са несъвместими с църковния начин на живот.

В църковните среди се говори, че той е болен и е най-добре да се лекува. Това без лекарско мнение няма как да се докаже, може би дори не е редно и да се споменава. Едно обаче е повече от видно - той се е самозабравил и трябва да бъде поставен на мястото си, а то не е в църквата.

Дионисий притежава рядката за свещенослужител дарба с нарцистична артистичност и свръхпровокативни действия да скандализира вярващите. Но едва ли върши всичко това сам, без подкрепа. Според запознати зад гърба му стоят Николай Пловдивски, Галактион Старозагорски и митрополит Антоний. Това няма как да се твърди със сигурност, но отсъствието им от заседанията на синода, на които трябваше да се реши съдбата на Дионисий, са показателни. Докато за митрополит Галактион се знае, че е тежко болен, интересна беше липсата на другите двама.

В крайна сметка който и да седи зад Дионисий, той най-накрая е наказан. Дали ще се спре дотук, или ще се стигне и до църковен съд - предстои да видим.

Лансиран от покойния Иларион

Дионисий е свързан с църквата от съвсем малък - баба му била силно вярваща и го водела със себе си в божите храмове. Според официалната му биография на 27 април 2002 г. в казанлъшкия манастир “Въведение Богородично” Дионисий (Мишев) приема монашески постриг чрез Старозагорския митрополит Галактион.

Преди да бъде назначен за предстоятел на патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”, Дионисий е бил началник на отдел “Богослужебен” при Светия синод, назначен по благословението на патриарх Максим през 2006 г. Всъщност 34-годишният Дионисий е бил сред приближените на покойния Доростолски митрополит Иларион, който пък беше изповедник на покойния патриарх Максим. От уважение към дядо Иларион светейшият Максим лансирал Дионисий, а патриарх Неофит го наследил, разказват от синода.

ЗА НЕГО

Той е паркетен калугер

Дионисий е момче, израсло в църковните среди. В една определена възраст обаче започнаха да му правят впечатление лъскавите неща. Така той не успя да стигне до същината на християнския живот и стана един от паркетните или салонни калугери. Той не знае какво е смирение. Лъже, че е бил в манастир за по една година, а всъщност не е прекарал повече от няколко дни в такъв. За него е най-добре да напусне църквата.

Иван Желев, богослов

Липсата на монашество му изигра лоша шега

Той е тръгнал по пътя на монашеството, но не е получил основата, не е живял в манастир и това му направи много лоша услуга. Не съм бил против Дионисий и дори когато Негово Светейшество го предложи за предстоятел на “Св. Александър Невски”, аз му казах: “Отец Дионисий, ти си умен и енергичен човек, обаче прояви послушание и църковна дисциплина. Недей да правиш нищо самоволно, без да имаш благословията на Светия синод.” Съвсем доброжелателно му казах това. Обясних му, че може да направи много полезни неща, ако реши да върви по този път.

Митрополит Гавриил Ловчански

Франкенщайн и църковен парти мейкър

Дионисий е смесица от Франкенщайн и църковен парти мейкър с тежко бъгнати инструкции, който все едно притежава чип локатор, прихваща сигнали предимно от три посоки - Константинопол, Москва и Рим. Най-новите му претенции са, че може да бъде запретен очевидно не от Светия синод на БПЦ, а само от всеправославен събор, на който се счита за васал. Такова целеустремение може би разчита на “постиженията” на адронен колайдер, но не и на повеленията на Божия закон. Дотук с шегата; единственото, което мога да кажа, е, че му пожелавам сърдечно просветление и истинно покаяние.

Василианна Мерхеб, дипломант по богословие