Задължително е да въведем система за оценка на журналистическия труд

- Г-н Велев, на 30 май предстои да встъпите на поста генерален директор на БНР. Какви са първите стъпки, които ще предприемете?

- На първо място, ще работя за изграждане на диалог между работещите в радиото. От години насам такъв липсва. Едни програми бяха фаворизирани за сметка на други. Така постепенно с годините хората се настройваха един срещу друг. И сега микроклиматът в радиото е лош. Няма диалог, няма екипност. Всеки копае в собствената си нива и не се интересува какво става при другия. Може би това е търсен ефект, а може и да се е получило в резултат на недобро ръководство.

Другото, което трябва да се възстанови, е състезателният характер между журналистите. През 1990 година, когато започнах работа в БНР, бяхме истински отбор. Цареше атмосфера, при която всеки се стреми да е по-добър. Учихме се от собствените грешки и от тези на колегите. Раждаха се идеи, променяха се предавания. Тогава се измисли предаването „Преди всички“. Ще ми се да се получи нещо подобно и сега. Давам си сметка, че нищо не е същото, нито обстоятелствата, нито хората. Най-важното обаче е да сплотим хората и да създадем един отбор.

- А по-нататък?

- Планирам цялостна реформа в начина, по който функционира радиото. Но преди това трябва да накарам работещите да се чувстват добре. За тази цел ще прегледам правилниците, ще уточним кой за какво получава заплата и при какви условия се дава хонорар. Задължително е да се създаде система за оценка на журналистическия труд. Когато продуктът е добър, авторът трябва да получи похвала - първо потупване по рамото, а после и финансово възнаграждение.

Ще работя и за оптимизация на екипите според приноса на служителите. Ако има хора, които нямат принос и идват само за да си получат заплатата, там ще има промени.

- Това значи ли, че ще има съкращения?

- Възможно е да има, но е още рано да се каже. Ще се прецени според натовареността на хората. Най-лесният начин е да се направи „снимка“ на един работен ден. Тоест, ако една работа се върши от двама души и за нея двамата получават две ниски заплати, то накрая и двамата са недоволни. Аз мисля, че е по-добре тази работа да я върши един човек, който да получи двойна заплата и да е доволен.

Първо обаче трябва да направя детайлен анализ и с екипа да видим колко и какви програми ще се произвеждат и излъчват. Едва тогава ще преценим как трябва да се преструктурират хората. Разбира се, към журналистите ще има една стратегия, към администрацията и техническата част - друга. Логиката ми е, че докато на звукорежисьора или на звукозаписния техник мога да измеря количествено работата, то при журналистите дейността не се оценява само по количествени показатели.

- Предвижда ли се увеличение в заплатите на работещите в националното радио?

- О, не мислете, че съм магьосник. Първо трябва да видя какъв бюджет има БНР. Доколкото разбрах, в началото на годината е имало увеличение от 5%. Оттук нататък, за да се увеличат заплатите, трябва да огледам финансовите разчети. Правилата за плащане ще са ясни, както и случаите, при които се получава хонорар. Всичко това и сега го има, ние само ще го оптимизираме.

- А ще искате ли проверка в БНР, за каквато един от конкурентите за поста - Петър Волгин, настоя по време на изслушванията пред СЕМ?

- Аз не искам операция „Чисти ръце“. Няма да използвам имена, но задължително ще извърша нужните ревизии. Съвсем нормално е, когато постъпвам като директор при нов екип, да бъдат извършени съответните проверки. Радиото подлежи на контрол и ще се обърна към тези органи, които отговарят за него, т.е. към Сметната палата и националната агенция „Финансов контрол“. Там ще видя кога са направени проверки и какво следва от тях. Задължително трябва да се започне на чисто, да знаем какво е правено и дали е било закономерно. Доколкото прочетох в отчета на БНР, Сметната палата е съставила само един акт за административно нарушение, а всичко друго е прието.

- Вече заявихте, че искате да преструктурирате радиото. Как?

- Да. Обмислям разделяне на отделните звена на труд на няколко клона. Журналистическата и програмната дейност ще се концентрират в единен нюзрум, в който да са всички репортери и новинари. Информацията от кореспондентите в страната и чужбина ще се изпраща там и сетне ще се преразпределя към съответните предавания. Техническата и финансово-икономическата част ще бъдат обособени в други два клона.

Приоритет за мен е засилване ролята на програмната дирекция и координацията между отделните предавания. До момента лошият климат на работа в БНР се създава от липсата на комуникация между отделните звена. В единния нюзрум ще се съберат ръководители, журналисти, водещи от различни програми и така ще се установи диалог и едновременно ще се спести ресурс.

- В такъв случай подкрепяте ли идеята за сливане на двете обществени медии БНР и БНТ?

- Колкото повече обществени медии има една държава, толкова по-добре. Ние имаме две. Всяка от тях върви по своя път. БНР е по-мобилната, докато БНТ е по-тромава. Сливането между двете може би не е най-добрият подход. Бюджетите им ще останат същите, но ще се създаде затруднение - хората ще трябва да тичат от едната сграда към другата.

За едно такова сливане трябва да има ясна обосновка, да се претеглят плюсовете и минусите. Българската практика показа, че националните радио и телевизия се развиват добре като самостоятелни единици. Това е политическо решение, но засега не виждам обективна причина да се стигне до сливане между двете.

- Казвате, че БНР трябва да стане социално ангажирана медия. Какво имате предвид?

- Под социално ангажирана медия имам предвид, че БНР трябва да бъде активен участник в обществения живот в България. Трябва да участваме и да създаваме повече кампании, които да информират хората, да им помагат. В Германия например по всички радиа и телевизии върви разяснителна кампания „Да опознаем бежанците“. Тя разказва, че в голяма си част бежанците са хора, които са прокудени от домовете си или бягат от войната. Това е социално ангажирана кампания. И БНР е участвало в подобни инициативи, но не е достатъчно.

- За да има ефект от тези кампании, общественото радио трябва да заслужи доверието си от аудиторията, а се наблюдава обратната тенденция. През последните 16 г. пазарният дял на БНР е спаднал 3 пъти. Как планирате да направите програмите по националното радио по-привлекателни и да спечелите слушатели?

- Да, за съжаление се наблюдава спад в пазарния дял. Това може да се преодолее, като се търсят нови форми и се произвеждат нови програми, насочени към нова аудитория. Другият начин е чрез интернет и мощта на социалните медии.

Освен това не трябва да забравяме рекламата и авторекламата, защото дори да правиш най-хубавата програма, ако никой не знае за нея, няма да има кой да я слуша. Тя трябва да се популяризира, като се надявам на сътрудничество и с другите медии на разменна основа - те рекламират нас, а ние тях. Смятам да въведа такова рекламно споразумение между търговските медии и БНР. Не е задължително да делим аудиториите си, когато можем да си помагаме взаимно.

- По време на изслушването си пред СЕМ обърнахте внимание на дефицита на младежки предавания в радиоефира. Това значи ли, че ще настоявате да се разработят такива програми?

- Да. За мен болна тема са младите. Искам да направим програма за тях. Младежки предавания има по програма „Христо Ботев“, но не знам дали има публика и дали въобще младежите стигат дотам. По „Хоризонт“ също имаше младежко предаване, но беше закрито в края на 90-те години. Правят се усилия да се стигне до младата аудитория, но моите притеснения са, че тези усилия са частични, а предаванията са трудни за намиране. Идеята ми е да се създаде младежко радио, правено от и за млади хора. Там ще се дискутират проблеми, които ги вълнуват - къде да учат, как да си намерят работа, здравословни съвети. Радиото трябва да възпитава и да информира. И е особено важно да го прави точно с младите хора, защото те са бъдещето. Ако тези предавания са поднесени по правилния начин, те са обречени на успех. Сега имаме програма „Радио София“. Там ще се опитаме да стартираме пилотна младежка програма.

Нашият гост

Александър Велев е роден е през 1963 г. в София. Завършил е столичната 91-ва немска езикова гимназия през 1989 г. Дипломира се в Икономическия институт, специалност "Организация и управление на промишлеността". В БНР е от 1990 г. Работи като водещ на новини, в предаването "Нещо повече", в международна информация, в нощния блок и "Хоризонт на вълните на младостта". През 1998-2001 г. е генерален директор на БНР. В периода от 2011 до 2013 г. е генерален консул на България в Истанбул.